Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Alpha Bear Detective, 2016 (Пълни авторски права)
- Превод от английски
- Сирена, 2018 (Пълни авторски права)
- Форма
- Новела
- Жанр
- Характеристика
- Оценка
- 4,4 (× 41 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
Издание:
Автор: Зоуи Чант
Заглавие: Алфа детектив
Преводач: Сирена
Година на превод: 2018
Език, от който е преведено: английски
Издание: първо
Издател: Читанка
Година на издаване: 2018
Тип: новела
Националност: американска (не е указано)
Редактор: desi7y
Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/10184
История
- — Добавяне
Ливай
— Съжалявам, човече — Дани звучеше разочарован. — Няма начин да се върна до осем вечерта. Лейтенантът ми заповяда да интервюирам, ами, двадесет и седем хиляди души, а съм стигнал само до три.
Както винаги хуморът на Дани накара Ливай да се усмихне, въпреки разочарованието си.
— Добре, някак ще трябва да се оправим без теб.
— Никога не се е случвало — каза Дани уверено, — така че внимавай, става ли?
— Да — обеща Ливай. — Така или иначе лейтенантът зае лично мястото ти, така че си доста превъзхождан.
— Хей, обиждаш ме… да, госпожо… — гласът на Дани се заглуши, когато отдръпна телефона от ухото си и отговори на някой друг. След секунда се завърна. — Трябва да тръгвам, човек. Късмет довечера. Бъди в безопасност.
— Няма проблем. — Ливай затвори и въздъхна. Изглежда трябваше да се оправя сам. Е, той и почти цялото управление, напомни си. Не беше така, сякаш нямаше да има подкрепление. Просто се надяваше това да е достатъчно, за да опази Мария в безопасност.
Върна се в офиса на лейтенанта и почти налетя на Мария, която излизаше в същото време. Тя спря.
— Здрасти.
— Здрасти — отговори Ливай, чувствайки се като идиот. Какво трябваше да каже?
— Слушай — каза Мария, — искам само да кажа, че съжалявам за по-рано. Разкрещях ти се без причина… ти беше напълно прав. Трябваше да дойда при теб в момента, в който ми се обади. Преиграх и съжалявам.
— Не — каза Ливай и веждите й се повдигнаха, преди той да продължи. — Аз съжалявам. Не трябваше да коментирам личния ти живот така. Това беше… — Щеше да каже неуместно, преминаване на границата или нещо подобно, но някак си не можа да накара думите да излязат от устата му, и изречението замря във въздуха.
И тогава тишината просто увисна, натежала от всички неща, които не бяха казани.
— Ливай… — започна Мария най-накрая.
Звучеше като начало на „Ливай, това беше грешка“ или „Ливай, съжалявам“.
— Ще те пазя в безопасност довечера — прекъсна я бързо. Тя спря и погледна нагоре към него. Очите й бяха толкова тъмни, че сякаш усети да пропада в тях. — Обещавам — каза и мина покрай нея към офиса на лейтенанта.