Кристофър Паолини
Ерагон (50)

Трудна задача

Ерагон замръзна. Съзнанието му отказваше да възприеме думите на Муртаг.

„Нима клетвопрестъпниците са имали деца? Морзан! Най-верният привърженик на Галбаторикс, човекът, който е предал Ездачите! Не мога да повярвам“.

Сапфира също беше ужасена. Тя тръгна бързо към него, като чупеше клоните по пътя си.

— Внимавай! Може да използва магия.

— Ти си негов наследник? — невярващо попита младежът и посегна към дръжката на меча си.

„Защо ли пътува с мене? Сигурно работи за краля“.

— Човек не си избира родителите! — Муртаг смъкна ризата си и се обърна с гръб. — Виж!

Ерагон се наведе напред, напрягайки очи в тъмното. По мургавата кожа на спътника му се простираше белезникав белег от дясното рамо до лявото бедро.

— Виждаш ли? Бях само на три години, когато го получих. Морзан беше пиян и хвърли меча си по мене. Разряза ме с това острие, което носиш сега — единственото наследство, което се надявах да получа, докато Бром не го отмъкна от трупа на баща ми. За мой късмет наблизо имаше лечител, който ме спаси. Разбери, не обичам Империята и краля. Нито искам да ти навредя!

— Излиза, че твоят баща е бил убит от…

— … от Бром — отвърна Муртаг и закопча ризата си.

Зад тях се разнесе зовът на рог.

— Хайде да тръгваме!

Муртаг поведе конете напред. Сапфира остана до Ерагон, пробивайки си път през дърветата.

— Ако вървиш покрай реката, ще ти е по-лесно — каза Ерагон.

— Няма да те оставя сам с него.

Младежът беше доволен от присъствието й.

„Синът на Морзан!“

— Трудно ми е да повярвам на думите ти. Откъде да знам, че не лъжеш?

— За какво ми е да лъжа?

— Може би…

— Няма как да ти докажа. Изчакай да стигнем до Варден. Те ще ме разпознаят доста бързо.

— Трябва да знам дали служиш на Империята.

— Не, а и да служех, какво щях да постигна, като пътувам с тебе? Ако исках да те пленят и да те убият, щях да те оставя в затвора. — Муртаг се спъна в един клон на земята.

— Може би водиш ургалите при Варден.

— Тогава защо ще стоя още с тебе? Нали знам къде са. Защо да им се предавам? Ако исках да нападнем Варден, щях да се върна и да изчакам ургалите.

— Може да си убиец.

— Да. Но може и да не съм, нали?

— Сапфира?

— Ако искаше да ти навреди, можеше да го стори много отдавна.

Един остър клон одраска Ерагон по врата. Шумът от водопада ставаше все по-силен.

— Наглеждай Муртаг, когато отидем при Варден. Може да направи нещо глупаво, а не искам да го убият.

— Ще се постарая.

Рогът прозвуча отново. Младежът погледна през рамо. Очакваше чудовищата да се появят след миг.

Гората свърши и Муртаг спря. Бяха се озовали на каменистия бряг на езерото Коща-мерна. Водата блещукаше на звездната светлина. Скалите наоколо бяха надвиснали от двете страни на езерото и брегът беше широк само няколко стъпки.

— Към водопада ли?

— Да — Ерагон излезе начело и избра левия бряг. Камъните под краката му бяха влажни и хлъзгави. Мястото беше малко и Сапфира вървеше, като стъпваше с два крака във водата.

— Ургали! — възкликна Муртаг, когато бяха преполовили разстоянието.

Могъщи фигури се появиха на брега, където пътниците бяха стояли преди десетина минути. Един ургал посочи Сапфира и заговори нещо. Ордата се раздели, тръгна по двата бряга и им отряза пътя за бягство. Тясното пространство принуди чудовищата да вървят в колона.

— Бягайте! — извика Муртаг и подкара конете. Сапфира излетя и без предупреждение зави към ургалите.

— Не! — изкрещя Ерагон. — Върни се!

Тя не го послуша и младежът с усилие затича напред. Сапфира се спусна надолу, сграбчи един ургал с ноктите си и започна да го разкъсва. След това хвърли безжизненото му тяло във водата.

Останалите напредваха необезпокоявани. Тя се хвърли към тях отново, но беше принудена да завие, понеже я посрещна облак черни стрели. Повечето отскочиха от люспите й, но няколко успяха да я наранят. Ерагон едва се удържа да не хукне на помощ. Видя, че чудовищата ги настигат, и се затича по-бързо.

Сапфира се гмурна в езерото със силен плясък. Ургалите нервно загледаха черната вода. Един от тях извика нещо и мушна с копието си. Главата на Сапфира се подаде от дълбините и прехапа оръжието като сламка. Но преди да докопа чудовището, останалите се втурнаха към нея и разкървавиха муцуната й.

Сапфира се изтегли с гневно съскане. Водачът се опита да продължи, но спря, щом тя замахна към краката му. Останалите също бяха принудени да спрат, защото драконът им препречваше пътя. Междувременно ургалите на другия бряг бързо напредваха към водопада.

— Побързайте, не знам колко дълго ще ги задържа.

Стрелците вече се целеха в Сапфира. Ерагон затича още по-бързо, но се спъна и щеше да падне, ако Муртаг не го беше задържал. Почти бяха стигнали до водопада. Шумът бе оглушителен като лавина. На няколко метра от водната стена брегът се разширяваше и предоставяше място за водене на бой.

Сапфира изрева, когато едно копие прониза рамото й, и се гмурна под водата. Чудовищата се възползваха от това, за да се втурнат напред. Вече бяха само на няколкостотин крачки.

— Какво ще правим сега?

— Не знам. Нека да помисля! — Ерагон се разрови в спомените на Аря за инструкции. Хвана от земята един камък и удари по широките скали до водопада. — Ай варден абр ду Шур’тугал гата ванта!

Нищо не се случи.

Той опита отново, но само си разкървави ръката. Обезнадежден, Ерагон се обърна към Муртаг:

— В капан сме…

Думите му бяха прекъснати от Сапфира, която изскочи от водата и приклекна до тях, готова за бой. Конете отстъпиха назад. Младежът се опита да ги успокои мислено.

— Зад тебе! — извика Сапфира.

Той се обърна и видя един гигантски ургал да връхлита с вдигнато копие.

Муртаг хвърли меча си с всичка сила. Дългото острие се превъртя и удари чудовището в гърдите. Грамадното същество падна безмълвно на земята. Муртаг изтича и прибра оръжието си от тялото, преди да са дошли останалите нападатели.

— Джиерда тейра калфис! — извика Ерагон и вдигна ръка.

Двайсетина от преследвачите им паднаха в езерото, но останалите приближаваха решително. Младежът се подпря на Сапфира, за да избегне умората. Нов залп от стрели започна да пада около тях. Драконът излезе напред и ги прикри с тяло.

— Сега какво ще правим? Не можем да останем тук.

Сапфира изръмжа, когато една стрела прониза крилото й. Младежът трескаво се опитваше да разбере какво не е наред с указанията.

— Не знам! Мястото трябваше да е точно тук!

— Защо не попиташ елфката? — извика Муртаг и опъна лъка си. След секунда един ургал се свлече в езерото.

— Сега ли? Че тя е почти умряла! Как ще ми отговори?

— Не знам, но по-добре измисли нещо. Не можем да удържим на цяла армия!

— Ерагон.

— Какво!

— От грешната страна на езерото сме! Видях спомените на Аря в твоето съзнание и разбрах, че сме на другия бряг. — Сапфира наведе глава, за да избегне следващия залп. — Няма да издържа дълго! Направо ме разкъсват!

— Варден са от другата страна на езерото. Трябва да преплуваме! — извика Ерагон. Той забеляза, че ургалите на другия бряг почти са достигнали до водопада.

— Конете няма да могат, а и за нас ще е трудно.

— Аз ще се оправя с конете, а Сапфира ще носи Аря.

— Е, все ще е по-добре, отколкото да останем тук — сви рамене Муртаг и смъкна жената от гърба на Снежноплам.

— Готова съм — каза Сапфира, надигна се леко и приклекна. Приближаващите ургали спряха разколебани.

— Сега! — извика Ерагон. Муртаг метна Аря на гърба на дракона и я завърза за седлото. Сапфира мигновено се вдигна във въздуха. Ургалите се разкрещяха ядосано и почнаха да я обстрелват, а онези, които бяха на другия бряг, забързаха, за да стигнат до водопада, преди да се е приземила.

Ерагон се опита да успокои конете и им обясни, че ако не преплуват, ще бъдат изядени. Снежноплам и Торнак скочиха във водата и заплуваха с усилие. Муртаг прибра меча си и се гмурна след тях. Младежът затвори очи и последва спътника си, надавайки яростен вик.

Силата на водопада го повлече надолу. Усети дъното и се оттласна от него, но преди да си поеме въздух, отново беше повлечен. Опита се да излезе на повърхността, но не можеше да се справи с натиска на водопада. Тежкият меч и мокрите дрехи също го теглеха надолу.

Внезапно една здрава ръка го хвана за ризата и започна да го дърпа нагоре. Спасителят му плуваше с къси, сигурни движения. Ерагон се надяваше, че е Муртаг, а не някой ургал. След секунди излязоха на каменистия бряг.

Младежът дочу звуци от битка и бързо се обърна. Чудовищата, които допреди малко го бяха преследвали, падаха под безмилостни залпове от стрели. Мнозина вече плуваха безжизнени във водата. Ургалите на неговия бряг също бяха под обстрел и не можеха да отстъпят, защото зад гърба им внезапно се бяха появили множество воини.

— Акх Гунтераз доразда! Какво правеше? Щеше да се удавиш! — Ерагон се завъртя изненадано. Спасителят му не беше Муртаг, а някакъв дребен мъж, стигащ до хълбока му.

Джуджето изцеждаше гъстата си брада от водата. На гърдите си носеше плетена ризница без ръкави, която разкриваше мускулестите му ръце. На кръста му висеше бойна брадва, а на главата си имаше кожен шлем със символ, изобразяващ чук и дванайсет звезди. То погледна към боя и въздъхна.

— Барзул, как ми се иска да се включа.

„Джудже!“

Ерагон измъкна меча си и се огледа за Сапфира и Муртаг. В скалите се бяха отворили дебели дванайсет стъпки каменни врати, разкриващи широк тунел, който навлизаше дълбоко под планината.

Сапфира и Муртаг стояха пред тунела, обградени от хора и джуджета. Един висок плешив мъж в лилава роба беше застанал до Муртаг и опираше кинжал в гърлото му.

Ерагон се пресегна за силата си, но мъжът го спря.

— Недей! Ако използваш магия, ще убия твоя приятел! Не мисли, че няма да те усетя. Не можеш да скриеш нищо от мене. Ако направиш или кажеш нещо без мое разрешение, той ще умре. Хайде, влизайте в тунела. — Мъжът отстъпи назад, дърпайки Муртаг след себе си.

— Сапфира, какво ще правим?

Хората и джуджетата тръгнаха след плешивия, като водеха конете със себе си.

— Ще тръгнем след тях и се надявам, че ще оцелеем.

Тя влезе гордо в тунела, а околните я гледаха притеснено. Ерагон вървеше след нея; усещаше, че воините го наблюдават. Джуджето, което го спаси, тръгна последно, стиснало дръжката на брадвата си.

Каменните врати се затвориха тихо. Ерагон погледна назад, но не успя да види нищо. Ето че бяха затворени под планината. Но дали бяха в безопасност?