Метаданни
Данни
- Серия
- Наследството (1)
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Eragon, 2003 (Пълни авторски права)
- Превод от английски
- Красимир Вълков, 2006 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 5,3 (× 110 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
Издание:
Кристофър Паолини. Ерагон
Американска, второ издание
Превод: Красимир Вълков Вълков
Отговорен редактор: Венера Атанасова
Коректори: Юлияна Василева, Нина Славова
Компютърна обработка: Калин Гарабедян
Художествено оформление на корица: Джон Джуд Паленкар, 2003 г.
ИК „Хермес“ — Пловдив, 2006 г.
ISBN-10: 954–26–0483–1
ISBN-13: 978–954–26–0483–9
История
- — Добавяне
- — Ново сканиране и разпознаване
Статия
По-долу е показана статията за Ерагон от свободната енциклопедия Уикипедия, която може да се допълва и подобрява от своите читатели. Текстовото й съдържание се разпространява при условията на лиценза „Криейтив Комънс Признание — Споделяне на споделеното 3.0“.
 | За информацията в тази статия или раздел не са посочени източници. Въпросната информация може да е непълна, неточна или изцяло невярна. Имайте предвид, че това може да стане причина за изтриването на цялата статия или раздел. |  |
| Ерагон | |
| Eragon | |
 | |
| Автор | Кристофър Паолини |
|---|---|
| Първо издание | юни, 2002 г. САЩ |
| Издателство | Paolini LLC |
| Оригинален език | английски |
| Жанр | юношеска литература, фентъзи |
| Следваща | Първородният |
 | Тази статия се нуждае от подобрение. Необходимо е: форматиране, източници, препратки. Ако желаете да помогнете на Уикипедия, използвайте опцията редактиране в горното меню над статията, за да нанесете нужните корекции. |
„Ерагон“ е първата книга от четирилогията „Наследството“, написана от Кристофър Паолини. Тя е оригинално публикувана от семейното издателство на родителите на Паолини, преди той да срещне Алфред Кнопф.
Сюжет
В книгите „Ерагон“ и втората част „Първородният“ се разказва за петнадесетгодишен ловец, на име Ерагон, който открива драконово яйце. От него се излюпва драконът Сапфира, който мисловно се свързва с Ерагон. С помощта на разказвача на истории Бром, момчето трябва да премине много опасности и премеждия. След като опасните създания Ра'зак разрушават фермата на момчето, и убиват чичо му, Ерагон решава да поеме по пътя на древните Драконови Ездачи. Впоследствие Бром се оказва драконов ездач, чиито дракон е бил убит. Ерагон получава видения за Аря, елфа, затворена в тъмница и я спасява, но Бром умира. Към момчето, дракона и полумъртвата Аря се присъединява Муртаг, който им става добър приятел. В това време злия герой – Галбаторикс иска да хване Ерагон и Сапфира. Галбаторикс притежава огромни армии, още две драконови яйца и вече никъде не е безопасно… но джуджетата и елфите са на страната на доброто. Накрая Ерагон и Сапфира отиват във Фардън Дур, царството на джуджетата, и там лекуват Аря. Там се крие бунтовническа организация срещу краля-Варден. После се бият с ургалите и кул, безпощадни създания… По време на битката Ерагон успява да извърши голям подвиг, извършван само два пъти в историята-той убива Сянката Дурза. Преди обаче злобното същество да умре, ранява Ерагон в гърба и го проклина. Раната пречи на момчето много. По-късно Галбаторикс отвлича Муртаг, двама магьосници от Варден и убива лидера на Варден. Управлението се поема от дъщеря му Насуада. Тя води поданиците си в Сурда – държава, която не е под управлението на Галбаторикс. През това време Ерагон отива при елфите, където завършва обучанието си и се спасява от проклятието на Дурза. През това време братовчедът на Ерагон-Роран спасява родната им село Карвахол от злите чудовища Ра`зак, като отвежда селяните в страната Сурда. Скоро след това се провежда и голяма битка. На страната на Галбаторикс са преминали Муртаг и магьосниците от фардън Дур. Муртаг е станал ездач и участва с дракона си Торн. От своя страна на страната на Насуада и Сурда идват ургалите Кул и братът на Ерагон – Роран, който води със себе си цял град, чиито домове са били разрушени от Ра`зак. При битката на Муртаг е Ерагон, момчето разкрива зловеща тайна от своето минало, която ще донесе големи последици за бъдещето му-че той е син на един от най-злите хора в историята-драконовия убиец и клетвопрестъпник Морзан. След битката, Ерагон и Роран се приготвят да отидат в планината на Ра`зак за да спасят годеницата на Роран – Катрина.
Екранизации
През 2006 г. e заснет едноименния филм по книгата.
Следващи книги
Третата книга е разделена на две части. Кристофър я започва през 2008. Първата е „Бризингър“, което преведено от древния език значи „огън“. Втората е „Наследството“. И двете книги са излезли в България.
Съдбовен дар
Вечерта след завръщането им от Карвахол Ерагон реши да изпробва камъка по примера на Мерлок. Той се затвори в стаята си и извади три инструмента. Започна с малко дървено чукче, с което леко удари по камъка. Дочу се лек звън. Младежът избра по-тежък чук и удари по-силно. Накрая използва и малко метално длето. Въпреки че острието не остави следа по камъка, звукът бе силен и ясен. Когато и последният тон заглъхна, на Ерагон му се стори, че дочува тихо писукане.
Мерлок беше казал, че камъкът е кух, може би вътре имаше нещо ценно.
„Ако знаех как да го отворя… Който и да е изпратил камъка в планините, все пак не се е опитал да си го потърси, а може би не знае къде е. Впрочем не ми се вярва някой толкова могъщ магьосник да не е в състояние да открие своя камък. Може би е било писано аз да го намеря“.
Тези мисли не му даваха мира, но нямаше какво да стори повече, така че прибра инструментите и си легна.
Късно през нощта Ерагон внезапно се събуди и се ослуша внимателно. Всичко беше спокойно. Обхванат от тревога, той бръкна под дюшека и сграбчи дръжката на ножа си. Изчака няколко минути и отново се отпусна на леглото.
Тънък писък разцепи тишината и го разбуди напълно. Младежът се претърколи от леглото и извади ножа от канията, след което запали една свещ с огнивото. Вратата на стаята му бе затворена. Въпреки че писъкът беше твърде силен, за да е на плъх, той погледна под леглото. Нищо. Разнесе се нов писък.
Откъде идваше този шум? Стените бяха от дебели греди, така че едва ли се чуваше през тях. Погледът му се насочи към камъка. Ерагон го взе внимателно в ръце и огледа стаята. Звукът отново се появи, но този път го усети и с пръстите си — идваше от камъка.
Проклетото нещо му беше донесло само неприятности, а сега не го оставяше да спи. Писъкът се разнесе за пореден път и последва тишина. Ерагон изчака няколко минути и се пъхна в леглото. Каквато и да бе тайната на камъка, щеше да изчака до сутринта.
Луната светеше ярко през прозореца, когато се събуди отново. Камъкът се тресеше на лавицата си и се блъскаше в стената. Ерагон скочи на крака и отново извади ножа си. Движението спря за момент, след което камъкът почна да се тресе и да пищи още по-силно.
Младежът започна трескаво да се облича. Не му пукаше колко ценен може да е предметът. Щеше да го изнесе навън и да го зарови на някое отдалечено място.
Тресенето спря и отново настана тишина. След това камъкът се помръдна напред и падна на пода с глух звук, принуждавайки Ерагон да отстъпи назад.
Внезапно по повърхността му се появи пукнатина и още една, и още една. Там, където се събираха пукнатините, се отчупи парченце и падна на пода. През дупката се подаде малка тъмна глава, последвана от странно изкривено тяло. Ерагон стисна ножа си с всичка сила. Съществото се измъкна от камъка и пристъпи на светло. Шокираният младеж отскочи назад. Пред него, разкъсвайки мембраната, с която бе обвит, стоеше дракон.