Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Наследството (1)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Eragon, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5,3 (× 110 гласа)

Информация

Сканиране и допълнителна корекция
Диан Жон (2011)
Разпознаване и корекция
Dave (2011)

Издание:

Кристофър Паолини. Ерагон

Американска, второ издание

Превод: Красимир Вълков Вълков

Отговорен редактор: Венера Атанасова

Коректори: Юлияна Василева, Нина Славова

Компютърна обработка: Калин Гарабедян

Художествено оформление на корица: Джон Джуд Паленкар, 2003 г.

ИК „Хермес“ — Пловдив, 2006 г.

ISBN-10: 954–26–0483–1

ISBN-13: 978–954–26–0483–9

История

  1. — Добавяне
  2. — Ново сканиране и разпознаване

Статия

По-долу е показана статията за Ерагон от свободната енциклопедия Уикипедия, която може да се допълва и подобрява от своите читатели. Текстовото й съдържание се разпространява при условията на лиценза „Криейтив Комънс Признание — Споделяне на споделеното 3.0.

[±]
Ерагон
Eragon
АвторКристофър Паолини
Първо изданиеюни, 2002 г.
 САЩ
ИздателствоPaolini LLC
Оригинален езиканглийски
Жанрюношеска литература, фентъзи
СледващаПървородният

Ерагон“ е първата книга от четирилогията „Наследството“, написана от Кристофър Паолини. Тя е оригинално публикувана от семейното издателство на родителите на Паолини, преди той да срещне Алфред Кнопф.

Сюжет

В книгите „Ерагон“ и втората част „Първородният“ се разказва за петнадесетгодишен ловец, на име Ерагон, който открива драконово яйце. От него се излюпва драконът Сапфира, който мисловно се свързва с Ерагон. С помощта на разказвача на истории Бром, момчето трябва да премине много опасности и премеждия. След като опасните създания Ра'зак разрушават фермата на момчето, и убиват чичо му, Ерагон решава да поеме по пътя на древните Драконови Ездачи. Впоследствие Бром се оказва драконов ездач, чиито дракон е бил убит. Ерагон получава видения за Аря, елфа, затворена в тъмница и я спасява, но Бром умира. Към момчето, дракона и полумъртвата Аря се присъединява Муртаг, който им става добър приятел. В това време злия герой – Галбаторикс иска да хване Ерагон и Сапфира. Галбаторикс притежава огромни армии, още две драконови яйца и вече никъде не е безопасно… но джуджетата и елфите са на страната на доброто. Накрая Ерагон и Сапфира отиват във Фардън Дур, царството на джуджетата, и там лекуват Аря. Там се крие бунтовническа организация срещу краля-Варден. После се бият с ургалите и кул, безпощадни създания… По време на битката Ерагон успява да извърши голям подвиг, извършван само два пъти в историята-той убива Сянката Дурза. Преди обаче злобното същество да умре, ранява Ерагон в гърба и го проклина. Раната пречи на момчето много. По-късно Галбаторикс отвлича Муртаг, двама магьосници от Варден и убива лидера на Варден. Управлението се поема от дъщеря му Насуада. Тя води поданиците си в Сурда – държава, която не е под управлението на Галбаторикс. През това време Ерагон отива при елфите, където завършва обучанието си и се спасява от проклятието на Дурза. През това време братовчедът на Ерагон-Роран спасява родната им село Карвахол от злите чудовища Ра`зак, като отвежда селяните в страната Сурда. Скоро след това се провежда и голяма битка. На страната на Галбаторикс са преминали Муртаг и магьосниците от фардън Дур. Муртаг е станал ездач и участва с дракона си Торн. От своя страна на страната на Насуада и Сурда идват ургалите Кул и братът на Ерагон – Роран, който води със себе си цял град, чиито домове са били разрушени от Ра`зак. При битката на Муртаг е Ерагон, момчето разкрива зловеща тайна от своето минало, която ще донесе големи последици за бъдещето му-че той е син на един от най-злите хора в историята-драконовия убиец и клетвопрестъпник Морзан. След битката, Ерагон и Роран се приготвят да отидат в планината на Ра`зак за да спасят годеницата на Роран – Катрина.

Екранизации

През 2006 г. e заснет едноименния филм по книгата.

Следващи книги

Третата книга е разделена на две части. Кристофър я започва през 2008. Първата е „Бризингър“, което преведено от древния език значи „огън“. Втората е „Наследството“. И двете книги са излезли в България.

Култът на Хелгринд

Ерагон се събуди и откри че е сам в стаята. На стената имаше съобщение, надраскано с въглен.

Ерагон,

Няма да се върна до вечерта. Оставил съм ти малко пари под матрака. Разходи се из града, забавлявай се, но гледай да не се набиваш на очи!

Бром

 

П.П. Не ходи в двореца. Не забравяй да си носиш навсякъде лъка! Дръж го в готовност.

Младежът изтри надписа, взе монетите и препаса лъка си на рамо.

„Омръзна ми постоянно да ходя въоръжен“.

Излезе от „Златното кълбо“ и тръгна безцелно по улиците. В Драс-Леона имаше много магазини, но нито един от тях не беше толкова интересен като магазина на Анджела. Понякога, докато гледаше мрачните къщи, му се приискваше да напусне града. Когато огладня, купи хляб и парче сирене и ги изяде накрак.

По-късно, когато възобнови безцелните си обиколки, вниманието му беше привлечено от един глас, който обявяваше списък с цени. Ерагон се приближи и попадна на малък площад с дървена платформа на него. На платформата стояха десетина души, а наоколо се беше струпала тълпа от богато облечени хора.

„Къде ли е стоката?“

Търговецът свърши с четенето и махна на някакъв млад мъж да се качи при него. Краката и ръцете на човека бяха оковани.

— Ето го и първия в списъка. Здрав мъж от пустинята Хадарак, хванат преди месец, в чудесно състояние. Вижте мускулите му, як е като бик! Ще е чудесен за телохранител или за тежък труд, ако му нямате доверие. Освен това е страшно умен, стига, разбира се, да го научите да говори на цивилизован език!

Тълпата се засмя, а Ерагон стисна зъби гневно. Младежът вдигна ръка и бавно започна да изрича подходяща дума. Белегът на дланта му заблестя. Беше на път да атакува търговците, но се спря. Робът нямаше да може да избяга. Положението само щеше да се влоши.

„Мисли! Инак ще се забъркаш в неприятности точно както с ургалите“.

Изгледа безпомощно как продадоха роба на един висок мъж с орлов нос. Следващата жертва беше пет-шестгодишно момиченце, изтръгнато от ръцете на майка си. Разгневеният Ерагон се отдръпна и тръгна в обратна посока, докато спря да чува шума от търга.

„Искам някой да се опита да ме обере в този момент… Трябва да се боря с Империята, за да прекратя тези неща. С помощта на Сапфира бих могъл да освободя робите. Нали затова съм надарен със специални способности, за да помагам на другите. В противен случай не съм никакъв Ездач“.

Измина доста време, преди да се успокои и да открие с изненада, че се е озовал пред катедралата. Високите й стени бяха украсени със статуи и надписи. Имаше ръмжащи гаргойли, всякакви фантастични зверове и древни герои от мрамор. Една самотна кула се издигаше като копие над сградата.

Отпред на катедралата имаше обкована с желязо врата, на която със сребро бяха изписани думи на древния език. Доколкото разбираше, надписът гласеше: „Ти, който влизаш тук, разбери нетрайността на тленното и забрави любовта си към него“.

От вида на сградата го побиваха тръпки. В нея имаше нещо заплашително — като хищник, дебнещ следващата си жертва.

Към вратата водеха редица стъпала. Ерагон бавно се изкачи и застана пред нея.

„Дали мога да вляза?“

Той внимателно бутна тежката порта и пристъпи вътре.

Обгърна го тишина, сякаш се намираше в изоставена гробница. Въздухът беше сух и хладен. Стените бяха голи и се издигаха толкова нависоко, че младежът се почувства като мравка. Стъклописи изобразяваха различни сцени на гняв, омраза и болка. Под прозорците имаше статуи, които го гледаха с бледи очи. Ерагон извърна поглед и бавно пристъпи навътре. Кожените му ботуши не издаваха нито звук по полирания под.

Олтарът представляваше голямо парче камък, лишено от всякаква украса. Един слънчев лъч падаше върху него и осветяваше праха, който се носеше във въздуха. Зад олтара се издигаха тръбите на гигантски орган, които стигаха чак до покрива. Инструментът сигурно издаваше страховити звуци по време на буря.

Ерагон коленичи и сведе глава от уважение. Не искаше да се моли, но катедралата заслужаваше възхищение. Мястото беше голо и студено, но навяваше мисли за вечност и могъщество.

Младежът вдигна глава и се изправи. Промълви няколко думи и се завъртя, за да си тръгне. Сърцето му подскочи. Ра’зак стояха с извадени мечове пред входа на катедралата. По-ниският изсъска нещо, но не помръднаха от местата си. Ерагон се изпълни с гняв. Преследваше тези същества от седмици. Време бе за отмъщение. Гневът му експлодира като вулкан, по-мощен и от сцената с робите.

Младежът изръмжа, посегна за лъка си и светкавично стреля. Ра’зак избегнаха стрелите му с нечовешка ловкост. Те изръмжаха и се втурнаха между пейките, а наметалата им се развяваха като криле на гарван. Младежът посегна за нова стрела, но се спря.

„Ако знаят как да ме намерят, вероятно и Бром е в опасност! Трябва да го предупредя!“

За негов ужас в катедралата нахлуха няколко войници, а навън се мярнаха още.

Ерагон изгледа нападателите си и се втурна настрани, търсейки начин да се измъкне. Един малък коридор до олтара привлече вниманието му. Той се втурна по него и откри, че води към камбанарията. В другия край се виждаше дървена врата. Опита се да я разбие, но дървото беше здраво. Преследвачите му скоро щяха да се появят. Пое си дъх и извика: Джиерда! Вратата избухна и се разлетя на трески. Ерагон прескочи останките и продължи да тича.

Премина през няколко помещения, като разблъска група монаси. Камбаните забиха в знак на тревога. Младежът прекоси кухнята и се шмугна в една странична врата. Озова се в двор, ограден от висока тухлена стена.

Обърна се назад, но чу съскането на Ра’зак, които приближаваха. Не можеше да разбие стената с магия, тъй като щеше да се изтощи, затова се засили и скочи с протегнати ръце. Пръстите му се вкопчиха в ръба на оградата. Той напрегна мускулите си, за да се прехвърли. Преследвачите му нахлуха в двора и започнаха да го търсят.

Ерагон долови близостта им и удвои усилията си. Успя да се покатери и се прехвърли от другата страна. Спря се за момент, но забеляза Ра’зак също да прескачат стената и хукна с всичка сила.

Пробяга почти миля, преди да спре да си почине. Не беше сигурен дали се е отървал от преследвачите и за по-сигурно се свря под една спряла каруца.

„Как ме откриха? Не може да са разбрали къде съм, освен ако нещо не се е случило с Бром!“

Той се пресегна и потърси контакт със Сапфира.

Ра’зак ме откриха! Всички сме в опасност! Виж как е Бром. Предупреди го и му кажи, че ще го чакам в странноприемницата. Бъди готова да долетиш бързо. Може да ни потрябва помощта ти.

Сапфира помълча, а после кратко отвърна:

Той каза, че е добре и ще се срещнете в „Кълбото“. Не спирай да се движиш, в голяма опасност си.

Все едно не знам — измърмори Ерагон и се измъкна от скривалището си. Върна се в „Златното кълбо“, събра багажа и изведе оседланите коне на улицата. Бром се появи след няколко минути с тояга в ръка.

— Какво стана? — попита той.

— Бях в катедралата, когато се появиха Ра’зак. Тичах с всички сили, но сигурно скоро ще бъдат тук. Трябва да се махнем от града.

— Да тръгваме, преди да са затворили вратите, ако вече не са го сторили — каза Бром. — Ако портите са затворени, ще ни бъде доста трудно. Гледай да не се отделяш от мене.

Ерагон забеляза една група войници, които си пробиваха път по улицата. Старецът изруга и потегли в галоп. На няколко пъти щяха да се пребият по тесните улички. Портите бяха почти затворени, а пред тях във верига стояха копиеносци, които преграждаха пътя.

— Ще ни убият!

— Трябва да се опитаме да преминем. Аз ще се справя с войниците, а ти се заеми с портите.

Ерагон кимна и смушка Кадок с пети. Стражите ги забелязаха и снижиха пиките си към връхлитащите коне. Когато наближиха, Бром вдигна ръка и изрече няколко думи. Войниците започнаха да падат един след друг, сякаш нещо подкосяваше краката им. Пролуката между портите ставаше все по-малка.

Ду гринд хьолдр! — извика младежът с надеждата магията да не се окаже твърде трудна.

Вратите потрепериха и спряха, докато Бром и Ерагон прелетяха покрай тях, а после се затвориха с трясък.

Младежът бе залят от очаквана умора, но продължи да язди. Бром го наблюдаваше угрижено. Сапфира ги очакваше в покрайнините на града, скрита зад няколко дървета. Очите й светеха, а опашката й гневно потрепваше.

— Язди нея — каза старецът. — И този път стой във въздуха, независимо какво става с мене. Тръгвам на юг. Следвайте ме. Вече няма значение дали ще ви видят.

Ерагон бързо се покачи на Сапфира и двамата се издигнаха.

Добре ли си?

Да. Но се отървах на косъм.

От ноздрите й излизаше дим. След малко тя каза:

Цялото преследване беше безсмислено.

Права си. Ако трябваше да се бия само с Ра’зак, щях да остана, но не можех да се справя с толкова войници!

Вече ще говорят за нас. Няма да е лесно да се измъкнем от Империята.

Така е.

Те летяха бързо, ниско над пътя. Езерото Леона се смаляваше зад тях. Земята беше суха и камениста, пълна с храсталаци и кактуси. Небето беше закрито от облаци. В далечината проблясваха светкавици. Вятърът се усили и Сапфира кацна пред Бром.

— Какво става?

— Вятърът е твърде силен.

— Не е толкова зле.

— Горе е различно — отвърна Ерагон и посочи небето.

Бром изруга и му подаде юздите на Кадок. Продължиха по земя, въпреки че Сапфира беше малко по-бавна от конете.

Бурята се разрастваше, във въздуха се носеше прахоляк. Наложи се да увият кърпи около лицата си, за да се предпазят. Ерагон се надяваше, че ще завали, за да се заличат следите им.

Спускащият се мрак ги принуди да спрат. Отклониха се от пътя и направиха бивак между две скали. Беше твърде опасно да палят огън, затова вечеряха със студена храна и се сгушиха до Сапфира.

— Как са ни открили? — попита Ерагон.

— Слугите ме предупредиха, че може да има шпиони. — Бром се опита да запали лулата си, но се отказа. — Вероятно Табор е узнал за мене и е казал на Ра’зак.

— Вече не можем да се върнем в града, нали?

— Не и през следващите няколко години.

— В такъв случай вероятно трябва да примамим по някакъв начин Ра’зак навън. Ако се покажем със Сапфира, ще тръгнат да ни преследват.

— И ще вземат със себе си поне петдесет войници. Сега не е време да мислим за това. В момента трябва да се погрижим да оцелеем. Тази вечер ще е най-опасно, защото Ра’зак се справят по-добре в мрака. Трябва да пазим на смени.

— Добре — отвърна Ерагон и се изправи. Очите му засякоха някакво движение в тъмнината отстрани. Той пристъпи няколко крачки напред, като се опита да види нещо.

— Какво има? — попита Бром, докато нагласяше одеялата.

Младежът се вгледа в мрака и отстъпи.

— Не знам. Стори ми се, че видях нещо. Може би е било птица…

Внезапно черепът му избухна в болка и той чу ръмженето на Сапфира. След това се строполи на земята в безсъзнание.