Метаданни
Данни
- Серия
- Наследството (1)
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Eragon, 2003 (Пълни авторски права)
- Превод от английски
- Красимир Вълков, 2006 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 5,3 (× 110 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
Издание:
Кристофър Паолини. Ерагон
Американска, второ издание
Превод: Красимир Вълков Вълков
Отговорен редактор: Венера Атанасова
Коректори: Юлияна Василева, Нина Славова
Компютърна обработка: Калин Гарабедян
Художествено оформление на корица: Джон Джуд Паленкар, 2003 г.
ИК „Хермес“ — Пловдив, 2006 г.
ISBN-10: 954–26–0483–1
ISBN-13: 978–954–26–0483–9
История
- — Добавяне
- — Ново сканиране и разпознаване
Статия
По-долу е показана статията за Ерагон от свободната енциклопедия Уикипедия, която може да се допълва и подобрява от своите читатели. Текстовото й съдържание се разпространява при условията на лиценза „Криейтив Комънс Признание — Споделяне на споделеното 3.0“.
 | За информацията в тази статия или раздел не са посочени източници. Въпросната информация може да е непълна, неточна или изцяло невярна. Имайте предвид, че това може да стане причина за изтриването на цялата статия или раздел. |  |
| Ерагон | |
| Eragon | |
| Автор | Кристофър Паолини |
|---|---|
| Първо издание | юни, 2002 г.,  САЩ |
| Издателство | Paolini LLC |
| Оригинален език | английски |
| Жанр | юношеска литература, фентъзи |
| Следваща | Първородният |
 | Тази статия се нуждае от подобрение. Необходимо е: форматиране, източници, препратки. Ако желаете да помогнете на Уикипедия, използвайте опцията редактиране в горното меню над статията, за да нанесете нужните корекции. |
„Ерагон“ е първата книга от четирилогията „Наследството“, написана от Кристофър Паолини. Тя е оригинално публикувана от семейното издателство на родителите на Паолини, преди той да срещне Алфред Кнопф.
Сюжет
Внимание: Текстът по-долу разкрива сюжета на произведението (или части от него)!
В романите „Ерагон“ и „Първородният“ се проследява историята на петнадесетгодишния ловец Ерагон, който открива мистериозно драконово яйце. От него се излюпва драконката Сапфира, с която той установява телепатична връзка. Под ръководството на разказвача Бром, оказал се бивш Драконов Ездач, Ерагон започва обучение и бягство от слугите на крал Галбаторикс. След нападение на съществата Ра’зак, при което е убит чичо му, Ерагон решава да поеме по пътя на древните Ездачи.
Ерагон получава видения за пленената елфка Аря и успява да я освободи, но Бром загива. Към Ерагон и Сапфира се присъединява Муртаг, син на предателя Морзан. Тримата достигат до подземния град Фардън Дур, владение на джуджетата и убежище на бунтовническата организация Варден. В последвалата битка Ерагон убива Сянката Дурза, но е тежко ранен и прокълнат.
Във „Първородният“ Галбаторикс отвлича Муртаг и двама магьосници от Варден, а лидерът на организацията е убит. Новият водач Насуада отвежда Варден в държавата Сурда, която се противопоставя на краля. Ерагон заминава при елфите, където завършва обучението си и е излекуван от проклятието.
Паралелно братовчедът му Роран организира бягството на жителите на Карвахол към Сурда след нападенията на Ра’зак. В решаващата битка Муртаг се завръща като нов Драконов Ездач с дракона Торн, сражавайки се на страната на Галбаторикс. Той разкрива на Ерагон, че двамата са братя, синове на Морзан — факт, който променя представите на Ерагон за собственото му минало.
След битката Ерагон и Роран се подготвят да отпътуват към леговището на Ра’зак, за да спасят годеницата на Роран — Катрина.
Екранизации
През 2006 г. e заснет едноименния филм по книгата.
Следващи книги
Третата книга е разделена на две части. Кристофър я започва през 2008 г. Първата е „Бризингър“, което преведено от древния език значи „огън“. Втората е „Наследството“. И двете книги са излезли в България.
За четенето и плановете
Бром надраска една руна на пергамента и го показа на Ерагон.
— Това е буквата „а“. Научи я.
С това уроците по четене започнаха. Бяха трудни и изстискваха интелекта му, но Ерагон се забавляваше. При цялото свободно време, с което разполагаше, и добрия, макар и нетърпелив учител, той напредваше доста бързо.
Всеки ден ставаше, закусваше и се качваше в кабинета, където прекарваше деня в опити да запомни буквите и тяхното произношение.
Преди вечеря двамата с Бром отиваха в задния двор и се дуелираха. Понякога се събираше цяла тълпа от слуги и деца да наблюдава интересните двубои. След това, ако имаше време, Ерагон се качваше в стаята си и тренираше различни магии, като винаги гледаше прозорецът да е затворен и завесите да са спуснати.
Притесняваше се единствено за Сапфира. Посещаваше я всяка вечер, но времето, което прекарваха заедно, беше недостатъчно и за двамата. През деня драконът ловуваше надалеч, за да не събуди подозрения в града. Ерагон се опитваше да й помогне, но знаеше, че единственият начин да я избави от глада и самотата беше да заминат час по-скоро.
Всеки ден из Теирм се чуваха все по-обезпокоителни новини. Говореше се за ужасяващи нападения по крайбрежието. Носеха се слухове, че богати хора изчезвали нощем от леглата си, а на сутринта били откривани обезобразените им трупове. Ерагон често чуваше Бром и Джеод да обсъждат тези събития, но и двамата млъкваха, щом се приближеше до тях.
Дните минаваха бързо и скоро седмицата беше зад гърба им. Младежът вече сричаше бавно и се оправяше почти без помощ.
Един следобед Бром извика Джеод и Ерагон в кабинета и кимна към момчето.
— Сега, след като и ти можеш да помагаш, мисля, че е време да действаме.
— Какво си наумил? — попита Ерагон.
По лицето на Бром разцъфна широка усмивка.
— Познавам този поглед — изстена Джеод. — Последния път, когато гледаше така, ни въвлече в големи неприятности.
— Преувеличаваш малко, но си прав. Добре, ето какво ще направим…
Ерагон се върна в стаята си и се свърза със Сапфира.
— Тръгваме тази нощ или утре.
— Доста неочаквано. Сигурен ли си, че няма да пострадаш в това начинание?
— Не знам. Може да се наложи да напуснем града с войници по петите. Обаче всичко ще бъде наред. Ние с Бром сме добри бойци, а и използваме магия.
Той легна на леглото и се загледа в тавана. Ръцете му трепереха, а в гърлото си усещаше някаква буца.
„Не искам да напускам Теирм. Тук прекарах няколко почти нормални дни. Омръзна ми непрекъснато да бягам и да се крия. Но докато съм със Сапфира, това е неизбежно“.
Скоро се унесе и засънува. Някои сънища бяха ужасяващи, а в други се смееше. След това нещо се промени — сякаш отваряше очи за пръв път.
Видя млада, тъжна жена, окована в мрачна килия. Лунните лъчи проникваха през малкото прозорче в стената и осветяваха лицето й. Една сълза се отрони и се търкулна по бузата й като течен диамант.
Ерагон заплака в съня си.