Метаданни
Данни
- Серия
- Наследството (1)
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Eragon, 2003 (Пълни авторски права)
- Превод от английски
- Красимир Вълков, 2006 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 5,3 (× 110 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
Издание:
Кристофър Паолини. Ерагон
Американска, второ издание
Превод: Красимир Вълков Вълков
Отговорен редактор: Венера Атанасова
Коректори: Юлияна Василева, Нина Славова
Компютърна обработка: Калин Гарабедян
Художествено оформление на корица: Джон Джуд Паленкар, 2003 г.
ИК „Хермес“ — Пловдив, 2006 г.
ISBN-10: 954–26–0483–1
ISBN-13: 978–954–26–0483–9
История
- — Добавяне
- — Ново сканиране и разпознаване
Статия
По-долу е показана статията за Ерагон от свободната енциклопедия Уикипедия, която може да се допълва и подобрява от своите читатели. Текстовото й съдържание се разпространява при условията на лиценза „Криейтив Комънс Признание — Споделяне на споделеното 3.0“.
За информацията в тази статия или раздел не са посочени източници. Въпросната информация може да е непълна, неточна или изцяло невярна. Имайте предвид, че това може да стане причина за изтриването на цялата статия или раздел. |
Ерагон | |
Eragon | |
Автор | Кристофър Паолини |
---|---|
Първо издание | юни, 2002 г. САЩ |
Издателство | Paolini LLC |
Оригинален език | английски |
Жанр | юношеска литература, фентъзи |
Следваща | Първородният |
Тази статия се нуждае от подобрение. Необходимо е: форматиране, източници, препратки. Ако желаете да помогнете на Уикипедия, използвайте опцията редактиране в горното меню над статията, за да нанесете нужните корекции. |
„Ерагон“ е първата книга от четирилогията „Наследството“, написана от Кристофър Паолини. Тя е оригинално публикувана от семейното издателство на родителите на Паолини, преди той да срещне Алфред Кнопф.
Сюжет
В книгите „Ерагон“ и втората част „Първородният“ се разказва за петнадесетгодишен ловец, на име Ерагон, който открива драконово яйце. От него се излюпва драконът Сапфира, който мисловно се свързва с Ерагон. С помощта на разказвача на истории Бром, момчето трябва да премине много опасности и премеждия. След като опасните създания Ра'зак разрушават фермата на момчето, и убиват чичо му, Ерагон решава да поеме по пътя на древните Драконови Ездачи. Впоследствие Бром се оказва драконов ездач, чиито дракон е бил убит. Ерагон получава видения за Аря, елфа, затворена в тъмница и я спасява, но Бром умира. Към момчето, дракона и полумъртвата Аря се присъединява Муртаг, който им става добър приятел. В това време злия герой – Галбаторикс иска да хване Ерагон и Сапфира. Галбаторикс притежава огромни армии, още две драконови яйца и вече никъде не е безопасно… но джуджетата и елфите са на страната на доброто. Накрая Ерагон и Сапфира отиват във Фардън Дур, царството на джуджетата, и там лекуват Аря. Там се крие бунтовническа организация срещу краля-Варден. После се бият с ургалите и кул, безпощадни създания… По време на битката Ерагон успява да извърши голям подвиг, извършван само два пъти в историята-той убива Сянката Дурза. Преди обаче злобното същество да умре, ранява Ерагон в гърба и го проклина. Раната пречи на момчето много. По-късно Галбаторикс отвлича Муртаг, двама магьосници от Варден и убива лидера на Варден. Управлението се поема от дъщеря му Насуада. Тя води поданиците си в Сурда – държава, която не е под управлението на Галбаторикс. През това време Ерагон отива при елфите, където завършва обучанието си и се спасява от проклятието на Дурза. През това време братовчедът на Ерагон-Роран спасява родната им село Карвахол от злите чудовища Ра`зак, като отвежда селяните в страната Сурда. Скоро след това се провежда и голяма битка. На страната на Галбаторикс са преминали Муртаг и магьосниците от фардън Дур. Муртаг е станал ездач и участва с дракона си Торн. От своя страна на страната на Насуада и Сурда идват ургалите Кул и братът на Ерагон – Роран, който води със себе си цял град, чиито домове са били разрушени от Ра`зак. При битката на Муртаг е Ерагон, момчето разкрива зловеща тайна от своето минало, която ще донесе големи последици за бъдещето му-че той е син на един от най-злите хора в историята-драконовия убиец и клетвопрестъпник Морзан. След битката, Ерагон и Роран се приготвят да отидат в планината на Ра`зак за да спасят годеницата на Роран – Катрина.
Екранизации
През 2006 г. e заснет едноименния филм по книгата.
Следващи книги
Третата книга е разделена на две части. Кристофър я започва през 2008. Първата е „Бризингър“, което преведено от древния език значи „огън“. Втората е „Наследството“. И двете книги са излезли в България.
Муртаг
Известно време Ерагон усещаше само болката. Всяко вдишване беше мъчително. Имаше чувство, че са пронизали него, а не Бром. Когато успя да отвори очи, забеляза огън на няколко метра от себе си. Ръцете му все още бяха вързани, но ефектът от упойката бе преминал, защото можеше да мисли нормално.
— Сапфира, ранена ли си?
— Не, но вие с Бром пострадахте. — Тя се беше навела над младежа и го пазеше с криле.
— Този огън не е от тебе. А и ти не би могла да се измъкнеш сама от оковите.
— Прав си.
— Така си и мислех. — Ерагон се завъртя и видя един млад мъж, който седеше от другата страна на огъня.
Непознатият беше облечен в износени дрехи и изглеждаше спокоен. До него лежаха широк меч и лък, а на кръста му висеше бял рог със сребрист обков. От ботуша му се подаваше дръжката на кама. Сериозното му лице бе оградено с кичури кафява коса. Беше с няколко години по-голям от Ерагон и малко по-висок. Зад него се виждаше сив жребец. Непознатият наблюдаваше Сапфира внимателно.
— Кой си ти?
— Муртаг — гласът на мъжа беше привидно спокоен, но се долавяше напрежение.
— Защо ни помогна?
— Вие не сте единствените врагове на Ра’зак. И аз ги преследвах.
— Значи знаеш какво представляват?
— Да.
Ерагон се концентрира над въжето, което обвиваше китките му и се приготви да използва магия. Поколеба се, като усети погледа на Муртаг, но реши, че вече няма значение.
— Джиерда! — Въжетата се свлякоха и младежът разтри ръцете си.
Муртаг беше затаил дъх. Ерагон се опита да стане, но болката в ребрата бе твърде силна. Свлече се на земята, стиснал зъби. Мъжът се опита да помогне, но Сапфира изръмжа гневно.
— Щях да се погрижа за тебе, но драконът не ми позволи.
— Името й е Сапфира. Пусни го да се приближи. Не мога да се справя сам, пък и човекът ни спаси живота.
Сапфира изръмжа отново, но сви криле и отстъпи. Муртаг пристъпи внимателно напред. Той внимателно прихвана Ерагон и го изправи на крака. Младежът изстена; сигурно щеше да падне отново, ако нямаше подкрепа. Двамата бавно отидоха до огъня, където Бром лежеше по гръб.
— Как е той?
— Зле. Кинжалът го е пронизал между ребрата. Ще го видиш след минута, но първо трябва да разберем какво е твоето състояние. — Муртаг помогна на Ерагон да свали ризата си и подсвирна. — Олеле!
— Олеле — съгласи се младежът. Огромна синина се простираше по лявата страна на тялото му. Муртаг натисна подутината леко и Ерагон извика, което доведе до ново ръмжене от страна на Сапфира.
— Мисля, че са ти счупили няколко ребра. Не знам, може би две или три. Имаш късмет, че не кашляш кръв. — Муртаг наряза одеялото на ивици и започна да превързва Ерагон.
— Да, късметлия съм — младежът клекна и се наведе над Бром. Раната на стареца също беше бинтована. Ерагон почна да маха превръзките с треперещи пръсти.
— Недей, кръвта му ще изтече.
Ерагон не му обърна внимание. Раната беше малка, но дълбока и от нея все още бликаше кръв. Младежът си свали ръкавиците; започна да преровя спомените си за лекуващи думи.
— Сапфира, помогни ми! Твърде слаб съм, за да се справя сам.
— С тебе съм — отвърна тя. Съзнанията им се сляха и Ерагон усети как силата го изпълва. Той се съсредоточи и вдигна ръка над раната.
— Вайсе хейл! — Дланта му заблестя и плътта на Бром се затвори, сякаш никога не е била наранявана. Муртаг безмълвно наблюдаваше целия процес.
Ерагон се отдръпна. Чувстваше силна умора.
— Досега не бяхме правили нещо подобно — обърна се той към Сапфира.
— Заедно можем да правим магии, които са твърде трудни, когато сме поотделно — съгласи се тя.
— Напълно ли е излекуван? — попита Муртаг.
— Мога да се справям само с повърхностни рани. Нямам познания, за да оправя органите му. Оттук нататък всичко зависи от самия него. Аз направих това, което можах. — Ерагон затвори очи за момент. — Вие ми се свят.
— Трябва да хапнеш. Ще направя супа.
Докато Муртаг готвеше, младежът го огледа отново. Мечът и лъкът му бяха майсторски изработени, както и рогът. Или бе крадец, или беше богат човек.
„За какво ли преследва Ра’зак? Какво са му сторили? Може би работи за Варден?“
Муртаг му подаде купичка с бульон и младежът бавно започна да се храни.
— Преди колко време побягнаха Ра’зак?
— Няколко часа.
— Трябва да се махнем, преди да са се върнали с подкрепления.
— Ти можеш да пътуваш, но той няма да е в състояние. Никой не язди, след като е бил пронизан между ребрата.
— Ако направим носилка, ще можеш ли да го носиш, както носеше Гароу? — попита Ерагон.
— Да — отговори Сапфира, — макар че ще ми бъде трудно да кацам.
— Това е единствената ни възможност — каза той и се обърна към Муртаг: — Сапфира ще го носи, но ни трябва носилка. Ще направиш ли? Аз съм твърде слаб.
— Чакай тук — отвърна Муртаг и се отдалечи.
Ерагон се дотътри до багажа и взе лъка и колчана си. Намери Зар’рок, който лежеше захвърлен на земята. След това измъкна едно одеяло от дисагите, за да го ползва за носилката.
Муртаг се завърна с два клона и завърза одеялото между тях. Внимателно прикрепиха Бром към импровизираната носилка и Сапфира го вдигна във въздуха.
— Не вярвах, че някога ще видя подобна гледка — възкликна Муртаг.
Ерагон се покатери с мъка на седлото си.
— Благодаря ти за помощта. По-добре тръгвай. Отдалечи се колкото се може повече оттук. Ще бъдеш в опасност, ако Империята те залови с нас. Не можем да те пазим, а не искам да пострадаш.
— Хубава реч, но къде ще отидете? Има ли някое място, на което да се скриете?
— Не — призна Ерагон.
— В такъв случай мисля да поостана с вас известно време. Аз също няма къде да се скрия, пък и може да ми се отдаде нова възможност да упражнявам стрелбата си по Ра’зак. Около един Ездач винаги се случват интересни събития.
Ерагон се поколеба дали може да се довери на непознат, но беше твърде слаб, за да се противопоставя.
„Ако се окаже непочтен, Сапфира ще се справи с него“.
— Щом така искаш.
Муртаг кимна и се метна на сивия си жребец. Ерагон взе поводите на Снежноплам и препусна след него. Бледата луна осветяваше пътя; тя обаче щеше да помогне и на преследвачите им.
Въпреки че искаше да поразпита спътника си, Ерагон пазеше силите си за трудната езда. Призори Сапфира се свърза с него.
— Трябва да спрем. Уморих се, а и Бром има нужда от помощ. Открих добро място за лагер на около две мили от вас.
Откриха я в подножието на една варовикова скала, която се издигаше от земята. Тя побърза да им съобщи:
— Намерих една пещера, която не се вижда от земята. Достатъчно широка е, за да побере всички ни, в това число и конете. Последвайте ме.
Драконът се обърна и ловко започна да се катери. Конете се справяха трудно, понеже подковите им се плъзгаха по камъка; наложи се Ерагон и Муртаг да ги дърпат и бутат почти час, преди да стигнат.
Пещерата бе дълбока почти сто стъпки и широка около двайсет. Входът й беше достатъчно малък, че да не се вижда от земята.
— Чудесно — каза Муртаг. — Ще събера дърва за огън.
Ерагон се отправи към Бром, който лежеше в дъното на пещерата. Хвана ръката на стареца и се загледа тревожно в сухото му лице. След няколко минути въздъхна и се отправи към огъня на Муртаг.
Двамата се нахраниха мълчаливо; опитаха да дадат на Бром малко вода, но раненият не можа да преглътне. След това разпънаха завивките си и потънаха в сън.