Дейвид Брин
Брегът на вечността (73)

Сара

Тя се носеше в математически облак.

Навсякъде около нея плуваха сияещи дъги и конични фигури, сякаш направени от огън. Профучаваха метеорити, блестящи по определените им от гравитацията пътеки.

После към веселите фигури се присъединиха по-величествени и тя предположи, че може да са планети с еклиптични, а не параболични орбити. Всяка имаше своя собствена рамка, около която, изглежда, се движеха всички други маси.

Надигаха се и се спускаха…

Надигаха се и се спускаха…

Танцът им говореше за забравена наука, която Сара някога бе изучавала в неясен текст от Библоския архив. Нейното име се промъкна през делириума й — „орбитална механика“ — сякаш управляването на бавните обиколки на слънцата и луните не беше по-сложно от поддържането на вятърна мелница или водно колело.

Сара смътно усещаше физическа болка. Но тя се донасяше до нея сякаш през обвивка от мухлясали дрехи, като нещо неприятно, напъхано в дъното на килер. Силната миризма на трекски мехлеми изпълваше ноздрите й и притъпяваше всяко страдание, освен едно… тревожната мисъл: „Ранена съм“.

Понякога се разбуждаше достатъчно, за да чуе реч… няколко фъфлещи урски гласа… дрезгавите думи на Кърт Сапьора… и скованите, педантично блестящи изрази, които познаваше от по-щастливите дни.

„Пурофски. Тайнственият мъдрец…“

Но какво прави тук?

… и къде е това „тук“?

По едно време успя да повдигне клепачи с надеждата да разреши загадката. Но после бързо реши, че сигурно все още сънува. Защото не можеше да съществува място като това, което виждаха замъглените й очи — свят на въртящо се стъкло. Вселена от прозрачни чинийки, дискове и колела, накланящи се едно към друго под странни ъгли, ритмично отразяващи снопове светлина.

Бе прекалено зашеметяващо. Тя отново затвори очи, но въртопът продължи да беснее в ума й под формата на абстракции.

Синусоидна вълна изпълни мисленото й полезрение, но вече не статичната форма, която познаваше от мастилените фигури в книгите. Тази се вълнуваше като езерна повърхност и тук времето очевидно беше независима променлива величина.

Скоро към първата вълна се присъедини втора с два пъти по-голяма честота, после трета с още по-сгъстени пикове и спадове. Новите цикли се сливаха и се съчетаваха в безкрайна поредица — „превръщане“, — чиято сума изграждаше нова сложна фигура с назъбени върхове и долини като планина.

„Безредие… хаос…“

Планината й напомни за последното нещо, което беше видяла преди да се претърколи от тясната пътека по острите камъни към реката от огън.

„Проблясъци от далечен връх… дълъг-къс, къс-дълъг, среден-къс-дълъг…

Кодирано съобщение на светлинен език, много сходен с галдве…

Настоятелни думи за криене и битка…“

От време на време безредното блуждаене на трескавите й мисли бе прекъсвано от лек допир до челото й — топъл плат или нежно докосване. Тя позна дългите пръсти на Прити, но имаше и нещо друго, мъжки допир до ръката, лицето или дланта й.

Когато й запя, Сара разбра, че това е Непознатия… Емерсън… по странния му акцент и по начина, по който стиховете се изливаха от паметта му гладко като река, без той да се замисля за конкретна дума или израз. И все пак мелодията не беше синкопирана земянитска балада, а джи-джойска народна приспивна песен. Майка й я пееше винаги, когато бе болна — и самата Сара я шепнеше на мъжа от космоса скоро след като катастрофира на Джиджо.

Една умблираща торбичка приспивна песен пее,

две ръце сладко те галят,

три мазни пръстена пуфтят и изпускат облаци весела пара,

четири очи танцуват и бдят над съня ти.

 

Пет лапи резбоват за теб нова кутия с надежди,

шест ще те преведат с кънтящи копита през прерията,

седем са скритите мисли дълбоки,

но осем са нежните звуци на камък огромен.

Макар и в полусъзнание, тя разбра нещо важно. Емерсън не би могъл да пее, ако думите не бяха съхранени дълбоко в душата му. Това означаваше, че тя го е развълнувала, когато са разменили ролите си.

Всички мехлеми на света — и дори студената красота на математиката — не можеха да направят толкова много за нея. Онова, което най-после я върна към живота, беше фактът, че е липсвала на някого.