Дейвид Брин
Брегът на вечността (167)

Дуер

Той се свлече на палубата на кораба примамка и повърна малкото, останало в стомаха му.

Насред това неприятно изживяване внезапно го изпълни друг, съвършено различен вид дезориентация. За миг му се стори, че в главата му е влязъл Единственият по рода си и пак се опитва да му говори. Странното, шеметно усещане може би щеше да е почти приятно, ако тялото му не беше реагирало с гадене.

Всичко свърши преди да има възможност да разбере какво става. Така или иначе, той смяташе, че вече е загубил достатъчно време.

„Джофурите скоро ще се проврат през малкия ми урски балон. И ще започнат с тази сфера.“

При пълна гравитация може би нямаше да е възможно да мине по цялата дължина на пленения кораб, за да стигне до кърмата му. Но Дуер използва благоприятните условия и скоро се научи да лети.