Дейвид Брин
Брегът на вечността (105)

Той не успя да окаже почти никаква съпротива.

И как би могъл, след като всичките му оръжия бяха повредени? Освен това не бе в състояние да нарани представител на собствения си вид.

Очевидно нападателите, които атакуваха купола, нямаха толкова скрупули.

Разрушеният заслон оставаше далеч под тях, останките му бяха пръснати по континенталния шелф. Заедно с Пипоу и Брукида Каа едва успя да се измъкне от срутващите се стени и да избяга от въртопа от метал и пяна, само за да попадне пред дулата на добре въоръжените нападатели. Изкаран на повърхността заедно с другите, той се задъхваше от нервно изтощение под избледняващото следобедно слънце.

За разлика от него, гладкото тяло на Мопол почиваше почти отпуснато върху бързоходната шейна, която Пипоу беше докарала от скривалището на „Стрийкър“, и управляваше двигателя и оръжията с импулси, пращани по невралния си шунт. Плуващият наблизо Заки — който носеше напълно екипиран с инструменти хамут — им обясни положението.

— Това е, пилоте… — Размазваше думите от нетърпение. — Вие тримата ще правите каквото ви кажем, иначе…

Каа отметна глава и плисна вода към окото на Заки.

* Глупави заплахи от делфин,

        * който е гледал твърде много филми!

                * Просто го кажи, глупако. Веднага! *

Мопол яростно изсъска, но Пипоу се засмя на затруднението на Заки. Да продължи заплашителната си реч сега означаваше да се подчини на заповедта на Каа. Това бе маловажен въпрос — не точно логически мат. Но Каа смяташе, че е от полза да си възвърне поне малко инициатива.

— Ние… — Заки издиша и отново опита. — Двамата с-с-с Мопол напускаме екипажа на „С-с-стрийкър“. Няма да с-с-се върнем и ти не можеш да ни принудиш.

„Ето какво било“ — помисли си Каа.

— Дезертирате! — възмутено изпелтечи Брукида. — Оставяте другарите с-с-си долу, когато с-с-са в най-голяма нужда!

Мопол издаде остър писклив звук.

— Нашият законен с-с-срок на с-с-служба с-с-свърши почти преди две години.

— Точно така — потвърди Заки. — Така или иначе, ние никога не с-с-сме подписвали договор за такова безумие… да бягаме като ранен кефал из галактиките.

— Значи възнамерявате да станете преждевремци — напевно каза Пипоу. Гласът й издаваше смайване. — Да живеете като диваци в това море.

Мопол кимна.

— Някои приказваха за това още преди да напуснем кораба. Този свят е рай за нашия вид. Всички от екипажа трябва да ни последват!

— Но даже да не го направят — рече Заки, — ние напускаме.

После прибави хайку за подсилване на думите си.

* Шест или седем клана

        * вече са го направили на брега.

                * Имаме прецедент! *

Каа разбра, че не може да стори нищо, за да ги накара да се откажат. Морето щеше да обори най-убедителните му аргументи с фината си минерална гладкост и мамещото ехо на вкусна риба. След време дезертьорите щяха да започнат да изпитват носталгия за удобствата на цивилизования живот, да се отегчат или да разберат, че дори на свят без големи хищници съществуват опасности. Водата загатваше за надвиснала буря и Каа се зачуди дали някой от разбунтувалите се фини някога е бил навън по време на истински ураган.

„Но нима други вълни от заселници не са направили същия избор? Г’кеки, кхюини и дори човешки същества?“

— Джофурите могат да ви открият — каза им той.

— Ще поемем риска.

— Ами ако институтите ви заловят? — попита Брукида. — Присъствието ви тук ще бъде престъпление с-с-с ужасно отражение върху…

Мопол и Заки се разсмяха. Дори Каа намери този аргумент за несериозен. Човеците и шимите вече бяха на Джиджо. Ако земянитският клан получеше колективно наказание за това престъпление, няколко делфина, живеещи в морето, едва ли щяха да влошат положението.

— Е, какво възнамерявате да правите с-с-с нас? — попита Каа.

— Ами, нищо. Ти и Брукида с-с-сте с-с-свободни да с-с-се върнете при с-с-скъпоценната с-с-си Джилиън Баскин, ако искате.

— Това може да отнеме цяла седмица! — възрази Брукида. Но Каа се бореше с неволните спазми в ръцете на хамута му, предизвикани от намека на Заки. Преди да успее да освободи речевите си центрове, Пипоу изрази ужаса му.

— С-с-само Каа и Брукида ли? Настоявате аз да остана?

Мопол изцвъртя утвърдително с такава радост, че по-скоро прозвуча като първичен делфински, отколкото като тринарен.

— Това е замисълът — потвърди Заки. — Не можем да установим колония без нито една женска.

Каа внезапно разбра дългосрочния им план. Симулирането на Мопол беше целяло да привлече от кораба някоя от медицинските сестри на Маканий. Повечето бяха млади женски, но Пипоу бе най-добрата плячка.

— И ще утежните дезертирането с-с-си с-с-с отвличане? — попита тя. Гласът й звучеше колкото уплашено, толкова и очаровано.

Кръвта на Каа кипна, когато Заки се завъртя, за да се плъзне под корема на Пипоу.

— С-с-скоро няма да говориш така — обеща Заки, като многозначително се превъртя и остави следа от мехурчета. — С-с-след време ще с-с-смяташ, че този ден е бил най-щастливият в живота ти.

Стигнал до границата на търпението си, Каа размаха перки и се хвърли…

 

 

Последва време без спомени… и след това период, забулен в мъгла и изпълнен едновременно с вцепененост и болка.

Каа се носеше във водата и тялото му инстинктивно изпълняваше необходимите движения. Стоеше изправено. Изплуваше, за да издигне дихателния му отвор над водната повърхност. Дишаше. Отново се потапяше. Позволяваше на разединената му същност отново да се свърже в цялост.

— Хайде, момчето ми — каза му помагачът. — Още малко остава.

Каа покорно заплува. Делфините го научаваха в ранна възраст — когато са ранени, винаги да се подчиняват на помагачите. Можеше да е майка му, леля му или дори някой възрастен мъжкар. Някой винаги беше помагач… иначе морето взимаше своето.

След време си спомни името на този помагач — Брукида. Започна да разпознава и характерната тъкан на крайбрежната вода. Дори си спомни част от онова, което го бе поставило в това състояние… състояние толкова замаяно, че умът му не можеше да оформя думи.

Битката. Беше атакувал въпреки всички шансове с надеждата да изненада враговете си… със самата дързост на нападението.

Трябваше само един изстрел от фокусиран звук, за да го накара да се преметне със сгърчени мускули. Парализиран, той усети, че двамата противници потеглят… и взимат със себе си любимата му.

— По-добре ли си? — попита Брукида. Старият делфин прати звуков сигнал през вътрешностите му и провери възстановяването му. Облаците в ума му бавно се разкъсваха. Достатъчно, за да си спомни още няколко факта. Унищоженият заслон — в който нямаше смисъл да се връщат. Безнадеждността да преследват бързоходната шейна, макар и натоварена с трима пътници, тъй като наближаваше нощ.

Двете ръце на хамута му потръпваха, докато разтърсеният му мозък пращаше конвулсивни команди по невралната връзка. При следващото дишане Каа успя леко да повдигне глава и позна очертанията на недалечните крайбрежни хълмове. Брукида го приближаваше към местното рибарско селище.

— Мопол и Заки унищожиха кабелите и предавателите в купола. Но мисля, че ще можем да открием нишките, водещи към шпионските роботи в Ууфон, да с-с-се включим в тях и да с-с-се свържем с-с-с кораба.

Хаотичните мисли на Каа постепенно започваха да се подреждат. Достатъчно, за да разбере част от онова, което казваше старият фин. Това завръщане към разумност го изпълваше със смесени чувства — облекчение, че загубата не е била постоянна, и съжаление за простотата, която сега трябваше да си иде, заместена от настоятелни, безнадеждни нужди.

Намери думите на тринарен по-лесно, отколкото на англически.

* Трябва да преследваме

        * тези изчадия на сифилитични червеи,

                * докато звуковата им следа е свежа! *

— Да, разбира с-с-се. С-с-съгласен с-с-съм. Колко ужасно за Пипоу, бедното момиче. Но първо трябва да с-с-се с-с-свържем с-с-със „С-с-стрийкър“. Навярно другарите ни ще могат да помогнат.

Каа се вслуша в разумността на думите му. Един от първите принципи на човешката законност, който делфините ясно разбираха и който имаше аналогии в обществото на китообразните, бе свикването на опълчение. Когато срещу стадото е извършено престъпление, можеш да повикаш помощ. Не трябва да се изправяш срещу опасността сам.

Той остави Брукида да го поведе към мястото, където се свързваха кабелите от всички шпионски камери на брега. Ревящият прибой тъжно му напомни за сутрешното любене. Звукът го накара да изцвърти протест на първичен делфински срещу несправедливостта на всичко това. Да си намериш партньорка и да я загубиш още същия ден.

„Сазер… Заки ме простреля със сазерен лъч.“

Смътно разбираше, че Заки може би му е спасил живота. Ако импулсът не го бе спрял, Мопол със сигурност щеше да стреля с по-мощното оръжие на шейната.

„Но да ме спаси… защо?

Кажи ми, Ифни… какъв е смисълът?“

Каа не мислеше, че все още носи прякора си.

„Само няколко часа… сега пак ми е отнет. Тя го отнесе със себе си.“

Брукида изплува на повърхността до него и триумфиращ от бързия си успех, възторжено запелтечи:

— Готово! Хайде, Каа. С-с-свързах с-с-се с-с-с Джилиън. Иска да разговаря с-с-с теб.

 

 

Понякога в живота има много възможности за избор. Трябва да решиш кое от теченията да последваш, коя вълна носи съдбата ти.

В други случаи се разкъсваш, сякаш са те хванали две косатки и едната жестоко захапва перките ти, докато другата си играе като тегли муцуната ти.

Каа чу заповедта. И я разбра.

Но изобщо не беше сигурен, че ще се подчини.

— Съжалявам за Пипоу — каза Джилиън Баскин. Гласът й пропукваше по импровизираната линия, директно свързана със слуховите нерви на Каа. — Ще я спасим и ще се справим с дезертьорите, когато имаме възможност. Повярвай ми, това е много важно. Но другата задача е на живот и смърт, Каа. Тя замълча за миг. — Искам да поемеш право към пристанището Ууфон. Време е някой от нас да отиде в града.