Метаданни
Данни
- Серия
- Ъплифт (5)
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Infinity’s Shore, 1996 (Пълни авторски права)
- Превод от английски
- Крум Бъчваров, 1998 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
-
- Космическа фантастика
- Научна фантастика
- Приключенска фантастика
- Социална фантастика
- Твърда научна фантастика
- Характеристика
- Оценка
- 4,3 (× 6 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране, разпознаване и начална корекция
- NomaD (2019 г.)
- Допълнителна корекция
- sir_Ivanhoe (2019 г.)
Издание:
Автор: Дейвид Брин
Заглавие: Брегът на вечността
Преводач: Крум Бъчваров
Година на превод: 1998
Издание: първо
Издател: ИК „Бард“ ООД
Град на издателя: София
Година на издаване: 1998
Тип: роман
Националност: американска
Редактор: Иван Тотоманов
Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/1102
История
- — Добавяне
Еуаскс
Тръбят сирени! Уредите вият за опасност!
Вижте, пръстени Мои, как Капитан-водачът отзовава роботите и купчините от екипажа, които проучваха дълбокоморската цепнатина.
Сега ни вълнуват още по-големи тревоги!
Дни наред детекторите пресяваха бездните в опит да различат плячката от безбройните примамки. Дойде ни/ Ми наум дори, че земянитският кораб може изобщо да не е една от светлите точки на радара! Че може да се е скрил в някоя купчина отпадъци. Управлявайки примамките с дистанционни устройства, той можеше да избегне всички нормални комуникационни канали с помощта на дяволската си дарба да манипулира звука.
Аз/ние се учим на предпазливост. Не споменах за тази възможност на Капитан-водача.
Защо премълчах ли? Вниманието ни привлякоха някои данни. Командирите често искат от подчинените си „истината“ или дори предположение. Но всъщност рядко желаят да чуят противоречия.
Така или иначе, купчините-тактици пресметнаха, че шансовете за откриване на плячката са по-големи. В най-лошия случай само още един ден. Ние от „Полкджхи“ спокойно можехме да си позволим това време.
Докато не регистрирахме обезпокоителни натрапници, които можеха да са дошли единствено от Петте галактики!
— ТЕ СА ПОНЕ ШЕСТ ШЕСТИЦИ!
Така заявява офицерът радист.
— Висят почти неподвижно на не повече от петнайсет планетни градуса на изток. Появиха се съвсем внезапно!
Свързочникът изпуска пари на съмнение.
— Аз/ние не усещаме нищо, нашите космически сателити също. Това поражда основателна хипотеза: че са дефектни или твоите пръстени, или уредите ти.
Но и рутинните проверки не показват дефекти.
— Може да са ме заблудили нашите сателити — предполага една от купчините-тактици. — При положение, че това се съчетае с отлична камуфлажна техника…
— Възможно е — прекъсва го друга. — Но гравитационните детектори не могат да се заблудят толкова лесно. Ако наистина има шест шестици кораби, те не могат да са по-големи от корпус тип шестнайсет. И в такъв случай не представляват никаква опасност за нас. Можем незабавно да унищожим цялата ескадра.
— Затова ли действат скрито? — пита Капитан-водачът и изпуска в плътната атмосфера феромони на престорено спокойствие. — Може би очакват подкрепления?
Това е възможност, която не можем да пренебрегнем. Но без корветите трябва да проверим сами.
„Полкджхи“ неохотно и грациозно завърта своето всемогъщество и поема към призрачната флотилия. Ако са разузнавателни кораби на армада — навярно на соросите или тандуанците, нашите смъртни врагове — може да се наложи да действаме бързо и решително. Точно такова поведение в най-голяма степен оправдава съществуването на господарските пръстени.
Не трябва да позволим на други да спечелят плячката!
Докато бавно се движим на изток, в сърцевината ни клокочи нова мисъл. Струя восък, отделена от някога бунтовния ни втори познавателен пръстен.
Какво има, пръстен Мой?
Спомняш си как дивите преждевремци не веднъж, а два пъти повикаха корветите ни с помощта на слаби източници на дигитална енергия, за да привлекат вниманието ни?
Първия път го направиха, за да ни подкупят с местоположението на г’кекското скривалище.
А втория път? А, да. Това беше примамка, за да привлекат корветата в капан.
МНОГО УМНО, ПРЪСТЕН МОЙ!
О, но това сравнение не е подходящо.
Този път има много повече източници.
Те са по-силни и сигналите са типични за компютри на звездни кораби.
Но най-важното, Мой бедни пръстен — не чу ли нашия офицер радист?
Тези сигнали не могат да идват от невежи преждевремци.
ТЕ ЛЕТЯТ!