Дейвид Брин
Брегът на вечността (123)

Нило

На няколко левги от целта си ревнителите разбраха, че са обкръжени, и прекараха нощта в блатото, като брояха лагерните огньове на полковете, верни на върховните мъдреци. Оказали се между опълченските подразделения от Библос и преследващата ги група на Нило, по първи зори бунтовниците се предадоха.

Последва кратка церемония на предаването на оръжието. Фанатичната им страст почти се беше изпарила от тежкия преход през тресавището, където някога могъщи буюрски кули се бяха издигали към небесата. Сега Джоп и последователите му крачеха в нестройна колона към Бибур под подигравките на бившите си съседи.

— Иди там и виж! — Нило побутна дървесния фермер към една скала, от която се разкриваше гледка отвъд широката река към скалите, все още потънали в дългите сенки на утрото. Слънчевите лъчи осветяваха огромна пещера, изсечена преди векове от земянитския тайнокораб „Убежище“. Повече от двайсет огромни колони поддържаха Каменния юмрук, надвиснал като ужасна присъда точно над група странни дървени сгради, всяка построена така, че да напомня на някое легендарно здание от земянитското наследство — Тадж Махал, Хеопсовата пирамида и Централната библиотека в Сан Диего, Калифорния.

— Архивът е невредим — каза на врага си Нило. — Искаше да разрушиш Юмрука, но това няма да се случи. А след няколко години аз пак ще правя хартия. Всичките ти усилия отидоха на вятъра, Джоп. Не постигна нищо.

Майсторът видя, че горчивината на Джоп става още по-силна, когато стигнаха до друга хелиографска станция, разположена точно срещу Библос, където научиха за ракетната атака, унищожаването на втория джофурски кораб и предполагаемото повреждане на трети. Младите воини от опълчението ликуващо се развикаха, когато разбраха, че „гръмотевичната буря“ — от предишната нощ всъщност е била развихрилата се ярост на Шестте раси, отмъстили за бедните г’кеки.

Няколко по-стари лица бяха мрачни. Капитанът от опълчението предупреди, че това е само една битка от война, в която Общностите на Джиджо едва ли могат да се надяват на победа.

Нило не искаше да мисли за това. Той спази обещанието си към Ариана Фу, като предаде съобщението й в станцията. Междувременно капитанът се зае да уреди прехвърлянето им на другия бряг на Бибур, където ги очакваха чисти дрехи и храна.

„И сън“ — помисли си Нило. И все пак, въпреки умората, някак си се чувстваше по-млад, сякаш изтощителното преследване из мочурищата отново го беше превърнало в мъжествения воин отпреди толкова много години.

Облегнат на едно от дърветата, той остави очите си да се затворят за кратко и мислите му се върнаха към плановете за възстановяването на хартиената мелница.

„Първата ни задача ще е да помогнем на сините да построят бента. Този път обаче ще го направим както трябва. Няма да обръщаме толкова внимание на камуфлажа, а на енергийния капацитет. Докато съм в Библос, бих могъл да копирам някои планове…“

Нило рязко вдигна глава, когато чиракът на майстора дърводелец от Доло го повика по име. Момчето четеше залепените на стената на станцията съобщения, получени предишната нощ.

— Току-що видях името на дъщеря ти — каза младежът. — Тя е на Маунт Гуен!

Нило бързо направи три крачки напред… мигновено последван от Джоп. Лицето на фермера изразяваше същата изненада. Удивлението и стъписването му обаче контрастираха с радостта на майстора на хартия, научил, че поне едно от децата му е живо.

„Сара! — Мислите му кипяха. — В името на основателите, как се е озовала на Маунт Гуен?“

Дано да имаше нещо и за Дуер и Ларк!

В този момент от станцията се чу вик и през вратата изхвърча жена на средна възраст. Размахваше лист хартия, покрит с набързо надраскан текст.

— Съоб… съоб… — Тя изтича при капитана на опълчението. — Съобщение от постовете. Джофурският… джофурският кораб идва насам!

Звездният кораб не връхлетя отгоре им. Бе прекалено голям за това.

Мъгла от вдигнат прах придружаваше полета му над гори и открити пространства, но когато огромната небесна планина тежко се понесе над Бибур, вълните зловещо замръзнаха.

„Върви си по пътя — молеше се Нило. — Моля те. Не спирай…“

Но гигантският крайцер очевидно имаше други планове и спря над водата точно пред Великия архив.

Нило забеляза мрачното задоволство, плъзнало по лицето на Джоп, и се намръщи. Някой сигурно се беше разприказвал. Носеха се слухове за джофурски представители, които установявали аванпостове в селцата и грубо искали информация. Нямаше начин някой ревнител да не е издал това място.

Могъщият боен кораб не изстреля смъртоносни лъчи. Не изсипа дъжд от бомби, за да отмъсти за малкия си събрат, загубен предишната нощ.

Вместо това в корпуса му се отвориха няколко малки портала. Появиха се двайсетина робота, които лениво се спуснаха на височината на хуун над водата, построиха се в боен ред и се устремиха към Библос.

От големия кораб излетя втора вълна, този път широки лъскави черни дискове. Върху тях се носеха заострени конуси, напомнящи на купчини мазни гевреци.

Още преди джофурската група да достигне стените на скрития град, космическият крайцер отново се раздвижи и завъртя масивния си корпус, за да поеме по същия път, по който беше дошъл — приблизително на юг, — като бързо набираше височина.

Край реката започнаха да се струпват тълпи, които се взираха към отсрещния бряг. Библос все още тънеше в нощни сенки. За разлика от него, роботите блестяха, докато минаваха под Каменния юмрук, следвани от джофурските си господари.

След това Нило и другите трябваше да разчитат на капитана, който наблюдаваше през бинокъла си и им обясняваше какво става.

— Всеки от джофурите влиза в различна сграда, пазен от няколко робота. Някои минават през главния вход… но един току-що прати роботите да пробият стената и влезе през дупката.

Сега всички са вътре… и от сградите започват да се изливат човеци, хууни, кхюини… има един г’кек… от лявото му колело се издига дим. Изглежда, са стреляли по него.

Тълпата нервно мърмореше, но нямаше какво да направят.

— Виждам взводове на опълчението! Предимно човеци и неколцина урси и хууни. Имат пушки… от новия вид с куршуми с мулков връх. Тичат към Научната сграда! Сега се разделят и влизат от двете страни едновременно.

Нило стискаше юмруци и се чудеше защо огромният боен кораб е изминал целия този път, без да си направи труда да унищожи центъра на джиджойския интелектуален живот.

„Сигурно има други задачи. Във всеки случай, сигурно ще се върне, за да прибере своите.“

Имаше само една надежда. „Навярно след снощи са останали няколко ракети. Може да улучат крайцера преди да успее да се върне.“

Винаги имаше надежда — макар че изглеждаше невероятно джофурите да се заблудят за втори път.

Оттатък реката се виждаше поток от бегълци — учени, библиотекари, студенти — изливащи се от портите и прехвърлящи укрепленията. Сред тях нямаше много г’кеки. Нито пък треки. Двете раси очевидно бяха обречени да останат вътре — готвеха им различни, но еднакво ужасни съдби.

„Какво искат от нашата Библиотека чуждоземците? — зачуди се Нило. — Да заемат няколко книги, за да си ги четат вкъщи ли?“

Всъщност тази странна мисъл не беше безумна.

„Обзалагам се, че ракетната атака ги е накарала да осъзнаят нещо, за което изобщо не са предполагали — че и ние имаме някой и друг хитър номер. И внезапно са се заинтересували какво знаем. Ще се опитат да открият в книгите ни какви други гадни изненади можем да им сервираме.“

В тъмната пещера ставаше нещо. Откъм реката се носеха далечни пропуквания, несъмнено от Залата на науката.

— Излизат! — съобщи капитанът и още по-силно стисна бинокъла. — Взводовете с пушките… сега отстъпват… носят ранените си и се мъчат да се прикриват. Те са…

Той свали бинокъла и млъкна, очевидно напълно останал без сили.

Един от капралите внимателно взе бинокъла и продължи да обяснява.

— Мъртви. — Това бе първата му дума.

— Виждам мъртви войници. Всички са мъртви.

Тълпата се смълча. Оттатък Бибур като че ли вече нищо не помръдваше, освен някоя ръбата машина, прелитаща под Каменния юмрук.

„Сапьорите… — зачуди се Нило. — Защо не взривиха зарядите си?“

Най-голямата тайна на Шестте раси. Най-сигурната човешка крепост на Джиджо. Библос беше превзет само за няколко дури. Скъпоценният му архив бе в ръцете на джофурските нашественици.