Дейвид Брин
Брегът на вечността (159)

Еуаскс

Вижте, пръстени Мои, колко успешно напредва преследването!

Вече е ликвидиран единият рояк на бегълците и отделните съдове се радват на нашата верига от пленници. Въпреки че тази нарастваща тежест забавя „Полкджхи“, нашите купчини-тактици изчисляват, че преди да наближим бурите на Измунути, само една от групите ще остане извън обсега ни.

За да ускори напредването ни, Капитан-водачът заповяда веригата пленени кораби да бъде привлечена по-близо зад нас. Когато роботите имат възможност да ги качат на борда, ще можем да отхвърлим примамките една по една.

Сега купчините радисти докладват данни, пристигащи от Джиджо, планетата, останала зад нас.

— Нови дигитални следи! Нови двигатели!

Но Капитан-водачът постановява, че това е безплоден опит да бъдем отвлечени от преследването. Делфинският кораб може да е оставил възстановени останки, за да ги задейства малко по-късно. Или на Джиджо действат живи земянитски съюзници, които са устроили тази измама. Няма значение. Когато съберем зад себе си всички бягащи кораби, ние ще бъдем между земянитите и Измунути.

Положението щеше да е съвсем друго, ако пътят за влизане и излизане от тази система не беше само един. Но така за нас е много удобно да блокираме Джиджо.

Няма да има повече бягства.

Със сигурност. И все пак Аз/ние се колебаем да отбележим, че това може да не е краят. Възможно е вълконите наистина да са ни пратили „за зелен хайвер“ в преследване на автоматични кораби, докато самите те използват тази отсрочка, за да се преместят в ново скривалище дълбоко под смутените води на Джиджо. Може дори да изоставят кораба си и да отнесат скъпоценната си информация на брега, където ще можем да я открием само като унищожим цялата екосистема!

Разбира се, Купчината-жрец няма да позволи толкова крайно нарушение на галактическия закон. Ако тази драстична политика се окаже неизбежна, навярно ще трябва жрецът да бъде разчленен, а Записващата памет унищожена. Тогава вече ще сме извършили непоправимото. В случай на провал ще бъдем обявени за бандити и ще покрием клана си със срам.

Как е възможно дори само да си мислим за такива мерки?

Защото всички предсказания с все по-голяма увереност показват, че в Петте галактики вече е започнало Време на промени. Оттук и цялата тази отчаяна активност на толкова много велики кланове.

Ако институтите наистина скоро паднат, няма да има никой, който да разследва престъпления, извършени на този свят.

НЕ ТРЕПЕРЕТЕ ТОЛКОВА, ПРЪСТЕНИ МОИ. Не ви ли уверявах многократно, че съдбата на могъщите джофури е да победят? И че вашата/Моята съдба е да допринесем за това?

Престъплението и наказанието не трябва да са от значение, ако искаме ние да сме онези, които ще създадат новите закони.

Така или иначе, може да не се наложи да се връщаме на Джиджо. Ако корабът плячка наистина е пред нас, величавите амбиции на нашия съюз скоро ще са на едно пипало разстояние.

Наближаваме втория рояк. И ракетите политат.