Дейвид Брин
Брегът на вечността (112)

Длетото

Длетото тихо насочваше балона нагоре с надеждата да пристигне навреме…

И какво щеше да направи? Да отвлече вниманието на джофурите за няколко дури, докато го превърнат на пепел, за да даде на Яйцето още малко време преди да възобновят атаката си? Или още по-лошо, да долети при тях, като крещи и размахва крака в напразен опит да направи впечатление на същества, които го смятат за обикновен облак?

Длетото се разтърсваше от ярост. Бойни хормони предизвикаха неволни реакции, накараха го да свие купола си навътре, да скрие зрителната си лента под корубата си и да остави навън само гладка бронирана повърхност.

Тази инстинктивна реакция може и да беше имала смисъл преди много време, когато предразумните кхюини бяха водили битките си в крайморски блата на далечна планета. Но сега бе ужасна досада. Длетото се мъчеше да се успокои и да регулира дишането си от крак на крак по посока на часовниковата стрелка. Трябваше да преброи до двайсет преди куполът му да се отпусне достатъчно, за да се издигне и да му върне зрението.

Зрителната му лента се завъртя, той огледа мрачните каньони, които образуваха лабиринт в тази част на Ръбатата планина, и незабавно осъзна две неща.

Балонът бързо се беше издигнал на значителна височина и разширяваше полезрението му.

И джофурския кораб го нямаше!

„Но… къде?…“

Зачуди се дали не е точно под него. Това го накара да си представи как пробива балона и пада върху крайцера! Кацнал с тупване, щеше да проучи горната му повърхност, докато стигнеше до някакъв вход. Щеше да изкърти някой люк или да разбие стъклен прозорец. А щом се качеше на борда, щеше да им покаже…

„А, ето го.“

Героичната фантазия се изпари като роса, когато Длетото видя корветата, бързо отдалечаваща се приблизително на северозапад.

Възможно ли бе вече да е унищожила Яйцето?

Той разгледа близката околност и най-после видя огромния овоид на известно разстояние в противоположната посока. Сега можеше да го види изцяло — на едната му страна беше прогорен ужасен белег. Камъкът сияеше по тази назъбена, полустопена цепнатина и хвърляше жълто-кафява светлина по останките на дъното на Гнездото. И все пак Яйцето изглеждаше сравнително невредимо.

„Защо си тръгнаха преди да довършат работата?“

Той проследи корветата по отразяващата се от корпуса звездна светлина.

„Северозапад. Насочва се на северозапад.“

Длетото се замисли.

„Натам е домът ми. Доло. Селото. Тарек… И Библос.“ Ужасът му достигна кулминацията си.