Руби Диксън
Огънят в целувката му (44)

Глава 44

Саша

Ема изви ръце, докато го казваше.

— Никой друг не го е разбрал — че не е един от нас. Аз знаех в момента, в който го видях. Има този странен едноцветен поглед като Дакх, но е по-светъл. Няма рога. Дълга коса. Чух някой да се шегува, че мислят, че е албинос, но мисля, че е дракон. Има странни нокти и просто изглежда… странно.

— Той е дракон — казах й с кимване. — Права си. Виждала ли си половинката му?

— Не мисля, че има такава.

— Как е възможно да не е луд, ако няма половинка? — Това беше против всичко, което бях научила за драконите.

— Няма много жени, пътуващи с групата. Аз съм единствената, която е под възрастта на менопаузата. — Потрепери нервно. — И ако не започна да се занимавам с някого скоро, няма да има значение, че съм сестрата на Бойд. Ще се отърват от мен, защото не играя мило.

— Ема, съжалявам. — Завъртях китки в белезниците, разочарована. — Знаят за прикриването на миризмата.

Усмивката й бе крехка.

— Знам. Бойд. Това копеле.

Поклатих глава, опитвайки се да се концентрирам. Трябваше да мисля за Азар.

— Трябва да има половинка. Ами… ами мъжете? Няма ли някой определен, с когото може да е свързан? Ако драконите имат жени за половинки, вероятно имаха и мъже.

— Не, точно това е. Не мисля, че е близък с някого. Азар винаги е сам.

Е, по дяволите.

— Какво можем да направим?

— Става по-лошо — каза ми тя с отчаян поглед. — Имат друг дракон.

Погледнах я с ужас.

— Те… какво?

— Знам — тя прехапа устна, лицето й помръкна. — В човешката си форма е и са го оковали целия със специални вериги, за да не се промени. Напълно луд е, Саша. Трябва да му помогнем.

— Как ще помогнем на някого? — Извих се в белезниците, след това трепнах от болката, която се изстреля по ръцете ми. — И какво иска този мъж от дракон?

— Не знам. Тревожа се, че ще атакува най-близкият форт и ще го превземе. Не е ли това, което всеки луд по силата идиот иска? Още сила?

— Може да получи форта — казах й, намествайки се неудобно още веднъж. — Не искам да правя нищо с тях.

— Не мога просто да го оставя да ги вземе. Кой знае колко човека ще убие?

Замислих се за Тейт и изтръпнах. За семействата, които още живееха там. Не, предполагам, че говорехме за нещо голямо, но не желаех да умрат.

— Тогава какво ще правим?

— Не знам — призна тя. — Но докато съм „с тях“ — направи кавички с ръце, — ще сме оставят да работя със затворниците и да върша мръсната работа. Научих за нещастника Тейт вчера. Накарали са го да работи като техен роб, вършейки цялата гадна работа. В момента, в който се присъединих към тях, открих, че дрънка за дракони и за теб, и следващото нещо, което знам, е, че се насочихме в твоята посока, и че Азар има план. Не знам какъв е, но е наистина въодушевен заради него. Брат ми каза, че откакто го е срещнал, не се е вълнувал толкова за нещо.

— Какво мислиш, че може да е?

— Нещо с Дакх — каза ми зловещо. — Ако го чуеш, кажи му да стои далеч. Затова те отвлякоха. Искат да го примамят и използват.

— Да го използват? Никой не може да използва дракон.

— Азар мисли, че може — каза тя. — И това е частта, която ме плаши най-много.

Мен също.

Говорихме си още малко, но Ема трябваше да тръгва, преди другите да започнат да подозират за приятелството ни. Превърза китките ми с плат, за да не могат белезниците да се забиват в плътта ми, смени превръзката ми за очи и я остави достатъчно високо, за да мога да виждам малко под нея, и се извиняваше отново и отново.

— Ще се върна колкото мога по-скоро — обеща, докато ме връщаше на дивана. — Дотогава просто се дръж.

— Трябва да се измъкнем — казах й разтревожена. — Моля те. Трябва да ми помогнеш.

— Знам. Ще ти помогна, обещавам. Просто трябва да разбера какъв е най-безопасният начин да избягаме, без да ни убият.

— Кажи ми къде сме и ще насоча Дакх. Мога да го извикам и да опожари…

— И да бъде заловен като другия дракон? — Поклати глава тя. — Ако е намерил начин да залови един дракон, ще залови и твоят. Тогава ще има два дракона, подчинени на желанието му, и никой няма да може да застане на пътя му. Научих достатъчно за Азар, за да разбера, че не се интересува от това, което е добре за обикновените хора, Саша. Той е заинтересуван само от себе си.

— Тогава какво предлагаш?

Тя помисли за момент.

— Най-доброто нещо, което можем да направим сега, е да намерим начин да те изведем от тук и да те върнем на Дакх, а той да ни отведе далеч.

Кимнах.

— Вярвам ти.

Заведе ме до дивана и ми помогна да седна, след това вдигна купичката.

— Не ме познаваш — прошепна ми. — Аз съм просто момичето, което ти сервира супа. — Тогава каза по-високо, държейки лъжица. — Отвори широко. Да те нахраним бързо, за да не протакаме излишно.