Руби Диксън
Огънят в целувката му (31)

Глава 31

Саша

Ден Трети от Проект Миналото на Дакх.

Неголям напредък. Днес, когато закачливо го предизвиках на състезание за някои секси дрехи, се засмя сякаш е най-забавното нещо и продължи да пита „къде?“. Може би за Драконѝ състезанията означават нещо друго? Може би ги организират на специални места? Трябва да се обмисли.

Ден Шести от Проект Миналото на Дакх.

Видя да си режа ноктите и беше ужасен. Каза, че това е знак за позор за Драконѝ. Странно.

Ден Осми от Проект Миналото на Дакх.

Червени дракони прелетяха над нас, сякаш планирано. Бях притеснена, но той каза, че ще ме игнорират, защото не съм заплаха. Не съм сигурна каква е разликата между червените и златните дракони?

Ден Девети от ПМД.

Червените очевидно са женски и могат да подушат, че Дакх има половинка. Малко странно е това нещо с душенето. Кара ме да искам да отида да пера.

Ден Единадесети от ПМД.

Правих секс с Дакх и се чувствах палаво. Предложих да свърши на лицето ми и той реагира шокирано и не в хубавия смисъл. Предполагам, че Драконѝ не правят това. Каза, че съм половинката му и „заслужавам“ семето му. Доообре.

Ден Четиринадесети от ПМД.

Спомените днес са наистина лоши. Отказа да отговори на въпросите ми. Много гарвани в главата му. Горкият.

Ден Шестнадесети от ПМД.

Дакх е толкова сладък с мен. Боли го, когато и мен ме боли. Днес говорихме за семейството. Казах му, че моето е починало по време на безредиците след Разрива. Той не може да си спомни неговото и мога да кажа, че го тревожеше. Горкият ми Дакх. Правя този дневник за него.

Ден Осемнадесети от ПМД.

Пробив? Надявам се! Тази сутрин Дакх се събуди със спомен за планина. Не помнеше много, освен че е било много топло и песъчливо. Звучи като пустиня с планина? Ще разгледам списанията за пътуване и ще видим дали ще намерим нещо, което да съвпада с мислите му.

Ден Двадесети от ПМД.

Видях друг дракон над нас, този път златен. Дакх каза, че не го познава, не че преди позна Каел. Не бях в опасност от дракона, но това повдигна въпрос — ако Дакх познава Каел, а този не, дали не са различни групи дракони? Поради някаква причина мислех, че всички са заедно. Може би не? Всички дракони, които съм виждала досега, изглеждат като самотни същества. Дори Дакх е доста щастлив да „гнезди“ само с мен.

Ден Двадесет и трети от ПМД.

Ема предложи да помисля за фантастичните дракони и дали някои от техните навици съвпадат с тези на Дакх. Също ме попита дали е възможно да е от алтернативна вселена, нещо като Властелинът на пръстените. Възможно е, всичко е възможно. Взех купчина монети от старата каса и някои златни бижута от бижутерийния отдел и направих кофа със „съкровище“. Говорих за това на Дакх и направих голяма работа за това колко ценни са. Повече беше заинтересован да прави секс. Така че това отпадна, въпреки че сексът беше страхотен.

Ден Двадесет и четвърти от ПМД.

Попитах Дакх как издиша огън. Изглежда идваше от стомаха му, но не изгаряше гърлото му. Можеше да пламва по команда и никога не свършваше. Каза, че е нещо, което достигат в ритуал на зрялата възраст. Очарована съм от мисълта, но той не можа да ми каже повече. Мислите му се разсеяха, а очите му потъмняха. Почти сякаш нещо от тази страна (известна още като Земя) го спираше от ясното мислене.

Ден Двадесет и седми от ПМД.

Нямам цикъл. Паникьосах се леко от това. Не знам нищо за наполовина човешки, наполовина-Драконѝ бебета. За гущери ли говорим? Предполагам, че трябваше да съм благодарна, че няма да имат огън до зрялата си възраст, но може би трябваше да помислим за кондоми.

Ден Двадесет и осми от ПМД.

Никакъв напредък по отношение миналото на Дакх, но си помислих, че си струва да спомена, че всички кондоми тук са с изтекъл срок и в момента, в който докоснеха горещата кожа на Дакх, ставаха чупливи и се разпадаха. Това е. Добрата новина е, че тестът за бременност е отрицателен. Освен ако не е изтекъл и неговият срок.

Ден Двадесет и девети от ПМД.

Мне, няма бременност. Не съм сигурна как се чувствам за това. Облекчена, но също и тъжна. Дакх е тъжен. Сладко е, че иска да е баща, но се тревожа да родя дете в този свят. Плюс, може би е егоистично, но ми харесва да сме само аз и Дакх точно сега. Да не се тревожиш за никого другиго, освен един за друг.

Ден Тридесет и първи от ПМД.

Днес Дакх прогони друг червен дракон. Каза, че тя е толкова полудяла, че дори не осъзнава, че той има половинка. Каквото и да има във въздуха и кара драконите да полудяват, е наистина лошо за червените. Да си спомня, че червените са женски ме накара да се почувствам странно, защото си спомних за дракона, който ни атакува в небостъргача, беше червен и Дакх й разкъса гърлото. Той каза, че тя е щяла да го предизвика за вниманието му, което предположих, че е Драконѝ нещо. Битките са голямо нещо за тях. Женските предизвикват други женски за правото да приближат мъжки, а след това женската предизвиква мъжкия. Караше ме да се чудя каква им е културата. Какви ли бяха в човешка форма? Дали просто не се разхождаха наоколо, предизвиквайки се един друг през цялото време?

Ден Тридесет и втори от ПМД.

Никакъв писмен език за Драконѝ, изглежда. Дакх все още намира за странно, че чета „съобщения“ в книгите. Попитах го как си разменят съобщения на големи разстояния и той каза нещо, което нямаше смисъл. Каза, че не е нужно и че винаги отговарят на „повика“. Каквото и да означава това.

Ден Тридесет и трети от ПМД.

Мисля, че колкото повече научавам за Дакх и хората му, толкова повече се тревожа, че сме несъвместими. Изглеждат различни от хората. Не че ние сме страхотни, разбира се. Но четох книга — романтично криминале — и лошият мъж беше заловен от ченгетата и пратен в затвора. Дакх се разсърди, че героинята не е убила „почетно“ лошия. Каза, че е неин дълг като защитник, и с тези, които са заплаха за гнездото, се разправят веднага, за да не станат заплаха отново.

Опитах се да му обясня, че хората не убиват хора наляво-надясно, и той изглежда не можеше да разбере защо. Предполагам, че бях късметлийка, че ме обича и ме е грижа за него, но се тревожех. Ами ако налетим на други хора и Дакх реши, че не ги харесва? Щеше ли направо да ги убие, защото иска да ме „защити“? Какво ще правя?

Понякога го поглеждах и бе толкова човечен, а понякога се чудех дали не съм си изгубила ума, защото нямаше начин да е човек. Дори не бе близо. Очите му не бяха като моите. Кожата му не бе като моята. Дишаше огън. Знаех, че ме обича, говори и се смее точно както го правим ние, но се чудех дали не му приписвах прекалено много? Може би в сърцето си бе прекалено див, за да разбере истински какво е да си човек. Може би имах нужда да се откажа да го виждам него и Драконѝ като попаднали на грешно място хора, на които им се е случило нещастието да са в капан тук на Земята.

Може би трябваше да ги видя като такива, каквито са — дракони, които могат да се превръщат в хора, за да се чифтосат.

Ден Тридесет и четвърти от ПМД.

Попитах Дакх дали Драконѝ някога се чифтосват в тяхната „бойна форма“, както той нарича драконовата си форма. Той изглеждаше потресен от мисълта. Може би хората бяха особени, защото бях сигурна, че ако имахме втора форма, щеше да има някой, който да го прави така. Нещо за размисъл, предполагам.

Ден Тридесет и девети от ПМД.

Няколко дни беше тихо. Леко буреносно, защото отдавна не бях виждала Ема. Само Дакх и аз, което означаваше доста време за гушкане, много секс и доста опити от моя страна да пробия паметта му. Дакх не го бе грижа за това, предполагах, защото караше гарваните да се появят в ума му. Мисля, че това бе начинът, по който отделя лудостта си — идва под формата на гарвани. Което ме караше да мисля, че има гарвани в света му, но предполагах, че не е нито тук, нито там. Той само толерираше въпросите ми, защото ме обича, и искаше да ме направи щастлива, но знаех, че непрекъснатото ми питане смущава ума му. Можех да го почувствам. Започвах да се чудя дали не бях добра в оставянето на нещата такива, каквито са. Ако бяхме щастливи заедно, защо трябваше да има значение откъде идва?

Предполагах, че това, което имаше значение, бе къде отиваме заедно.