Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Огънят на драконите (2)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Fire in His Kiss, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
4,7 (× 55 гласа)

Информация

Издание:

Автор: Руби Диксън

Заглавие: Огънят в целувката му

Преводач: Сирена

Година на превод: 2018

Език, от който е преведено: английски

Издание: първо

Издател: Читанка

Година на издаване: 2018

Тип: роман

Националност: американска

Редактор: galileo414; desi7y; sladcheto

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/10164

История

  1. — Добавяне

Глава 22

Дакх

Половинката ми ме гледаше с големи очи.

Можех да видя треперенето й, докато стоеше пред мен, малка, но горда. Мирисът й бе смесица от следа страх, но и възбуда, което бе окуражаващо.

Мислите й бяха толкова хаотични, колкото и моите, и загрижеността ми за нея ме спря да не ги пробия, опитвайки се да я разбера. Тя се тревожеше за мен. Все още я болеше от думите на човека. И бе неспокойна от мисълта да се чифтоса с мен.

Толкова странна глупост е тази тревога. Преобразих се в двукраката си форма и я приближих. Дори когато бях с този размер, тя все още беше малка, но сега можех да я държа правилно. Придърпах я към себе си и обхванах лицето й.

„Защо се страхуваш? Не харесваш мястото ли?“

Мислите й бяха учудени.

„Какво? Тук?“ Можех да кажа от реакцията й, че е изненадана. „Не, това място е добро за спиране, ако трябва да спреш. Не е дом, но не е и неудобно.“

„Без лоши спомени?“

Малките, тъмни вежди на Саша се сбърчиха.

„Не точно.“

Прокарах пръст надолу по ръката й.

„И все пак трепериш.“

— Нервна съм — призна срамежливо. — Ако искаш просто секс, нямаше да ме е грижа толкова…

„Да, щеше.“

— Добре, щях — съгласи се тя. — Но нямаше да съм толкова неспокойна като сега. Искаш да ми хареса, а моята реакция ще се определя от твоята, затова се чувствам, сякаш развалям нещата между нас. По-лесно е да се предположи, че няма да се насладя, и просто да свършим работата.

Докоснах мекото й чело.

„Ние сме свързани тук, обаче. В умовете си. Сега, след като съм в главата ти и ти в моята, няма да почувствам удоволствие, освен ако не го почувстваш и ти.“

Усетих как безпокойство ми нарасна.

„Точно заради това се притеснявам. И тогава ще се отървеш от мен, а не мога да се върна във Форт Далас и…“

„Спри.“ Поставих палец на устните й, сладкото розово, което беше по-меко на това място, и почувствах, че това леко докосване й хареса. „Получи удоволствие, когато видя историята в главата си, нали?“

Саша погледна нагоре към мен объркана.

„Историята в главата ми?“

„Дирк и Офелия?“

— О! Книгата! — Бузите й се зачервиха. — Не мога да повярвам, че си шпионирал в главата ми.

„Бях любопитен. Почувства удоволствие, когато беше описано чифтосването. Не можем ли да го направим така, както те, щом ти харесва?“

Лицето й стана още по-червено.

— Не знам дали помня всичко.

„Как започва чифтосването при хората? Можеш да ми кажеш.“

— С целувка — прошепна, погледът й е заключен с моя. Сърцето й заби силно и почувствах едновременно вълнението и нервността й. Умът й се изпълни с картини на притискащи се една към друга уста, на преплитащи се езици.

Ах. Тази целувка. Виждал съм я преди. Не знаех, че включва и езици. Бях очарован от мисълта и погалих долната й устна с нокътя на палеца си.

„Знаеш ли как да изпълниш една?“

— Да изпълня една? Аз… да? Предполагам? — Лек кикот се изплъзна от устните й при тази мисъл, звукът беше сладък и привлекателен.

„Тогава ми покажи.“

— Да ти покажа? — Почувствах леката й тревога.

„Да. Искам да знам как да го направя правилно, за да те удовлетворя. Харесваш ли целувките?“

— Аз… предполагам. Дълго време не съм целувала някого, защото ми харесва — мислите й потъмняха и фигурата на човек изскочи в главата й.

„Не мисли за него“, изкомандвах, изпращайки мислите си в ума й. „Мисли за мен. Покажи ми тази целувка.“

Погледът й се разфокусира и вниманието й се насочи към устата ми.

— Правилно. Целувка. Добре. — Непохватно сложи ръка около врата ми и се наведе. Опита се да се приближи към мен, но ранената й ръка внезапно я заболя и тя се намръщи. — Трудно е да се направи само с една здрава ръка. Ти си малко по-висок, отколкото мога да се повдигна удобно за целувка.

Веднага паднах на колене пред нея.

Очите на Саша се разшириха от изненада и тя отново се изкиска.

— Ъм. Не точно това имах предвид. Сега аз съм твърде висока.

„А, но сега аз съм на правилната височина, нали?“ Придърпах я към мен и се сгуших в гърдите й. Беше покрила прелестните си гърди с тези дразнещи кожи — дрехи, — които носеха хората. Исках да сложа устата си на плътта й и да я оближа цялата и споделих мисълта с нея.

Почувствах пулса на топлината, която се надигна в нея, и удоволствието й в отговор.

Саша бе моята противоположност. Когато мислеше твърде усилено, тревогата й се появяваше. Когато не фокусирах ума си, гарваните се появяваха. И двамата трябваше да работим, за да се справим с проблемите си. Плъзнах ръка нагоре-надолу по врата й, хващайки шепа от дразнещата дреха, която носеше.

„Трябва ли да сме голи, за да се целуваме?“

Смехът й е приглушен.

— Не е задължително, не.

„Но ще направи нещата по-приятни, нали?“ Използвах ноктите си върху странния материал, съдирайки го, за да мога да докосна гладката й кожа отдолу.

Саша простена и се дръпна от хватката ми.

— Разкъсваш дрехите ми!

„И?“

— Дрехите са важни. Ценни са. Никой не ги прави вече, така че имат значение. — Откъснах парче от гърба й и ми се намръщи.

„Имаш цяло гнездо, пълно с тях“, посочих й, издърпвайки дрехата от тялото ѝ. Докато го правих видях, че носи още отдолу. Парче плат със странни ленти, които покриваха гърдите й. „Може ли да разкъсам това?“

— Не! — Пресегна се зад себе си и раздвижи ръце. След секунда материалът — сутиен, съдейки по мислите й — падна на земята и моята Саша остана гола до кръста.

Изтътнах в гърлото си, защото така беше много по-добре. Подушвах прелестният й аромат, а и сега можех да почувствам меката й кожа.

„Никога не трябва да носиш тези дрехи. Неприятни са.“

— Няма да ходя гола — каза ми и усетих развеселеността й, примесена с възмущение. — Хората настиват, когато сезоните се сменят. Нямаме огън във вените си, както вие.

„Ах, но имаш моя огън“, й казах, мислите ми бяха възбудени и закачливи. Придърпах я към мен отново и зарових лице в гърдите й.

Тя замръзна срещу мен и знаех, че мисли твърде усилено за другия човек. Дали я е държал така, зачудих се, и се изпълних с разяждаща ревност при мисълта. Изръмжах ниско, искаше ми се да го разкъсам. Съжалих, че съм се отказал от отмъщението си. Яростта заплаши да закипи в мен.

— Дакх? — прошепна. — Добре ли си?

„Ще бъда. Просто ме остави да те държа.“ Притиснах лице в кожата й и вдишах аромата й. Вътре. Вън. Саша. Фокусирай се върху Саша. Все още носеше дрехи на долната половина на тялото си и плъзнах ръце надолу, проследявайки пътя. „Ще свалиш ли това?“

— Дънките ми? Мога, разбира се. Просто не ги разкъсвай, става ли?

„Няма, но трябва да ги свалиш. Ноктите ми отдавна искат да те докоснат цялата.“

Почувствах трепета й. Не знаеше как да възприеме това и се изпълни с несигурност. Толкова много несигурност. Обърка ме. Защо все още мислеше, че ще я нараня? Нищо друго не бе така далеч от ума ми. Тя е всичко за мен.

Тя свърши с премахването на дрехите и ме огледа с тъжни очи.

— Ядосан си ми.

„Не на теб.“ Дръпнах я в ръцете си.

— Изглеждаш нещастен.

„Защото съм. Половинката ми не желае докосването ми.“

— Може би ще си щастлив, ако си намериш друга половинка. — Гласът й беше толкова тъжен, колкото очите й.

„Не искам никоя друга, освен теб.“ Мислите ми бяха ожесточени от безсилието и почувствах как тя трепна срещу мен, което направи нещата по-лоши.

— Казах ти, че ще стане така. — Думите й не бяха по-силни от шепот. — Молиш ме за нещо, което не съм сигурна, че мога да дам.

„Няма да приема това.“ Знаех, че харесва определени докосвания. Трябваше да открия кои я караха да иска да се чифтосва и кои я караха да се отдръпва. „Нека се целунем“, казах й. „Покажи ми как да го направя, за да ти достави удоволствие.“ Ако коленичеше пред мен, пак щях да съм по-висок и нямаше да получа удоволствието да я целуна. Осени ме идея и аз се преместих напред. Седнах и кръстосах крака пред себе си. Тогава я дръпнах срещу мен и я сложих да седне така, че да възседне бедрата ми. Можех да почувствам топлината на вагината й срещу крака си и сега вече можех да я обвия с ръцете си. Харесваше ми.

Мислите на Саша бяха пълни с изненада. Наведе се към мен, ръката й се премести на врата ми, докато се опитваше да запази равновесие. Ранената й ръка все още беше привързана с обвивката, която си беше сложила, и я държеше срещу гърдите си, докато се движеше. Бях удовлетворен да видя, че, седнала така на бедрата ми, бяхме с близки височини.

„Така по-добре ли е?“, попитах я.

— Сигурен ли си, че искаш да ме държиш така? — Изглеждаше засрамена. — Възседнала съм крака ти.

„Харесва ми. Мога да почувствам вагината ти срещу мен.“

Бузите й се изчервиха и почувствах как отново се засрами. Колко странно е, че иска да крие тялото си през цялото време. Сякаш не планирах да сложа там устата си скоро.

С разкрачени крака, за да може да ме възседне, ароматът й насити въздуха и устата ми се изпълни със слюнка. Обичах мускусният, възхитителен мирис на тялото й, толкова женствен и все пак примитивен. Плъзнах ръце надолу по гърба й, след това с едната ръка минах над заздравяващата рана на бедрото й.

„Боли ли те?“

Тя поклати глава.

— Едва я забелязвам вече. Лечебните мехлеми, които намерихме в магазина, помогнаха. И наистина е просто драскотина.

Въпреки това все още бях разстроен, че я болеше. Плъзнах ръка напред, галейки ребрата й.

„А те? Болят ли те още?“

Под докосването ми тя потрепери леко.

— Това гъделичка.

Почувствах желанието да я залива, когато я докоснах. Не казах нищо. Исках да се отпусне под допира ми, и за да го направи, трябваше да свали защитата си.

„Демонстрирай ми какво е целувка.“

— О! Вярно. — Изглеждаше разсеяна и можех да кажа от мислите й, че още се притеснява за това как краката й са обхванали бедрото ми. Как вагината й се притискаше към кожата ми. Вниманието й беше раздвоено, но се фокусира и погледна устата ми. — Искаш просто да… се наведа и да премина направо към работата?

Кимнах.

„Прави каквото искаш с мен.“

Тя се приближи малко по-близо, смалявайки дистанцията помежду ни, и докато го правеше, влагалището й се търкаше в бедрото ми. Почувствах светкавица от желание, която мина през нея, въпреки че външно Саша не го показа. Пръстите й стиснаха врата ми.

— Ще сложа устата си на твоята и тогава ще мушна езика си, става ли?

„Няма нужда да обясняваш какво ще правиш“, казах й, отмятайки кичур дълга, тъмна коса от рамото й. „Споделяме мислите си. Знам какво ще направиш.“

— Вярно. Забравям. — Усмихна ми се нервно. „И продължавам да забравям, че мога да си говоря така с теб.“

„Можеш. Харесва ми. Мислите ти са почти толкова топли, колкото вагината ти.“

„О, Боже. Не казвай такива неща.“

„Защо не? Наслаждавам се на влагалището ти много. Искам да го проуча с лицето си.“

Очите й се разшириха.

„Разсейвам те“, казах й, развеселен от отговора й — и от трепета, който знаех, че е почувствала. „Целуване?“

„Целуване! Да.“ Наведе се напред и се спря, погледът й срещна моя. Сякаш имаше нужда от успокоение, преди да наведе устата си и да плъзне устните си по моите с най-леките ласки.

Останах напълно неподвижен. Удоволствието от това, че ме докосваше, не беше като никое друго, което бях изпитвал. Тя се придвижи по-напред и бедрото й се отърка в надигнатия ми член, но не ме интересуваше. Мислите ми бяха напълно концентрирани върху тази топла уста, която се докосваше до моята. Саша ме целуна бързо, треперещо, след това пак и почувствах удоволствие да я пробожда. Харесваше тези нежни, кратки докосвания на устата й върху моята, и щях да я оставя да ги продължи колкото дълго иска.