Руби Диксън
Огънят в целувката му (29)

Глава 29

Саша

В момента, в който Ема изчезна по пътя, мислите на Дакх наводниха ума ми, пълни с похот и обещания. Достатъчно дълго беше търпял.

Аз също. Знаех, че бикините ми са подгизнали от играта помежду ни, дори да е само умствена. Знаех, че само мислейки, за това какво предстои ме караше да настръхвам от осъзнаване, а пулсът ми се ускоряваше. Дори не трябваше да се обръщам, за да покажа на Дакх колко възбудена бях в момента.

Той знаеше. Знаеше, защото бе в мислите ми, и защото можеше да го почувства. Той изгаряше от желание да ме докосне. Потокът картини как възнамерява да го направи. Нуждата, която подронваше волята му. Бореше се силно с желанието да ме дръпне към себе си… срещу него… под него.

Но сега нямаше нужда да се бори.

Скоро, след като си го помислих, Дакх ме хвана за кръста и ме прегърна. Загрижен бе за превръзката ми, докато ме носеше, крачейки към масата. Сложи ме да седна на ръба и помете пластмасовите чинии и празните чаши, правейки бъркотия.

— Какво правим? — попитах задъхано.

„Ще вкуся половинката си, точно както исках.“ Очите му заблестяха ярко при мисълта, по-светли от бронзовата му кожа.

— Тук? — Имаше колебание в гласа ми, но също и нужда. Имаше нещо скандално в мисълта да правиш секс на открито, дори да няма никого наоколо, освен нас. Дракон можеше да прелети над нас и да ни види. Ема можеше да се върне. Номади можеше да се крият в отдалечените дървета. Всички тези неща бяха неприятни, но добавяха острота към желанието, което чувствах. Едновременно бях ужасена и възбудена.

„Не мога ли да опитам тук половинката си? На тази маса? Издаваше такива сладки звуци, когато облизваше пръстите си. Сега е мой ред.“

— Ще оближеш пръстите ми? — подразних го, дори когато обхвана главата ми и ме приведе на равната, клатеща се повърхност на масата.

„Не. Мой ред е да ближа. Ще те оближа навсякъде. Гладен съм за теб, моя сладка Саша. И ще те имам.“ Дръпна дългата пола на роклята ми, ноктите му се огънаха. Помисли за момент и си спомни, че не обичам да ми къса дрехите, затова я избута над коленете ми. След миг главата му изчезна под ярката пола с флорален мотив.

Издадох лек изненадан писък от усещането на горещата му кожа, притискаща се към вътрешността на бедрата ми. След миг почувствах допира на носа му срещу дъното на бикините ми, а зъбите и езикът му да подръпват материята им.

„Мразя това“, каза ми, мислите му бяха изпълнени с моя мирис и моята възбуда. „Разделят ме от най-любимата ми част от теб.“

Простенах, гърчейки се от това странно еротично докосване.

Ноктите му нежно се движеха по кожата ми и тогава почувствах как избута настрани бикините ми. В следващия момент езикът му мина по чувствителните ми гънки и от гърлото ми се изтръгна вик.

„Шшт или ще върнеш обратно човешкия си приятел, чудейки се какви ужасни неща й прави Драконѝ-воин.“

Драконѝ… воин? Това звучеше лошо и все пак секси.

— Това ли си ти?

„Твоят Драконѝ-воин“, каза ми между свирепите близвания на вагината ми. „Мъжки, жаден да бележи половинката си.“

Да чуя това яростно, властно ръмжене в мислите ми ме направи по-мокра, сгърчих се, докато езикът му минаваше по чувствителните ми гънки. Не се концентрираше върху точно определена част, което бе едновременно прекрасно, дразнещо и досадно. Исках да пъхне пръст в мен. Исках да смуче клитора ми. Исках всички развратни, мръсни неща от него, а той им отделяше доста време.

Нетърпеливо ми се скара, докато ме облиза бавно и мъчително.

„Мислех, че искаш да чакаш?“

— Промених си мнението — запъхтях се, притискайки бедра към устата му.

„Да влезем ли вътре? Мисля си, че не харесваш масата.“ Започна да надига глава.

Сложих ръка на гъстата му, дива коса и го задържах там.

— Не! Остани там. — Дишах тежко от нужда. — Не смей да мърдаш.

Мислите му изтътнаха развеселено и ме облиза удивително бавно.

„Мисля, че ми харесва, когато половинката ми е изискваща. Какво ще ти хареса да направя, огън мой?“ Езикът му мина по клитора ми. „Да те вкуся тук?“ Облиза по-ниско. „Или тук?“ Още по-ниско, езикът му драскаше срещу сърцевината ми, след това проникна. „Или тук?“

Издадох лек хленч, защото не бе честно това, че трябва да избирам. Исках всичко. Чувствах ли се странно преди, че съм на маса? Точно сега Ема може отново да се появи и щях да я накарам да почака, докато приключа с Дакх. Имах нужда от това. Не осъзнавах колко силно, докато не ме докосна. Подивявах от възбуда и сякаш огънят, както ме нарече, течеше във вените ми.

— Език — простенах между запъхтяното дишане. — Клитор.

Устата му веднага се спусна над посоченото място, езикът му галеше по начин, който напълно ме побъркваше.

Изскимтях, дърпайки полата си, защото закриваше гледката. Едновременно бе вълнуващо и разочароващо да не мога да видя какво прави. Напълно ме подлудяваше и в резултат се приближавах все по-близо към оргазма, от който толкова отчаяно се нуждаех.

Разбира се, в момента, в който започнах да мисля за него, започна да ми се изплъзва. Сякаш щом знаех, че ще усетя удоволствие, умът ми трябваше да ме саботира, да ме върне към Старата Саша, която не се наслаждаваше на секса. Дразненето на езика на Дакх върху клитора ми стана прекалено чувствено и този път, когато се сгърчих, бе за да се отдръпна.

— Дакх, чакай…

„Не мисли, половинке.“

— О, лесно ти е да го кажеш!

„Просто се наслаждавай. Не мисли за миналото. Мисли за мен тук, с устата ми върху теб, давайки ти удоволствие. Отпусни се.“ Мислите му бяха успокояващ балсам за надигащите се тревоги. „Нека аз да поема контрола. Нека контролирам удоволствието ти. Нищо не се изисква от теб, освен да лежиш и да ме оставиш да те докосвам.“

Зърната ми се втвърдиха от мисълта и простенах бездиханно. Имаше нещо толкова еротично в това да нямаш абсолютно никакъв контрол върху ситуацията. Сякаш колкото по-дълго ме контролира, позволявах на тялото си да реагира, по какъвто начин иска, а как можех да не харесвам мокрото, настойчиво близане на езика му върху клитора ми?

„Точно така. Остави ме да те удовлетворя.“

Миг по-късно почувствах нещо голямо и настойчиво да се притиска към сърцевината ми. Простенах, когато проникна плитко, защото това малко докосване допълни всичко, което чувствах.

— О, Боже… какво… какво правиш?

Почувствах как потърка клитора ми с устните си и почти се свлякох от масата.

„Давам ти каквото искаш — давам ти всичко.“

— Не ноктите, надявам се. — Издишах, мислейки си за смъртоносните, приличащи на принадлежащи на хищна птица нокти на върховете на пръстите му.

„Никога.“ Изпрати ми картина на кокалчетата си, докато ги притискаше в мен, и тази картина бе невероятно еротична. Отново простенах и когато отново навлезе в мен, изпълвайки до крайност възприятията ми.

„Отдай му се“, окуражи ме Дакх, изпращайки ми поток еротични картини. „Поискай освобождението си.“ Отново тласна в мен, докато устата му продължи да работи върху клитора ми.

Бе твърде много. С лек вик мускулите ми се напрегнаха и свърших. Малък оргазъм, но се чувстваше фантастично. Вълни от блаженство ме заляха и се загубих в усещането как тялото ми се свиваше при избухването на удоволствието. Толкова хубаво.

Дакх надигна глава изпод полата ми и тогава видях лицето му. Устата му блестеше, мокра от соковете ми, и бе толкова прекрасен, очите му ярко злато от емоциите. Целуна коляното ми и ме погледна горещо.

„Обърни се, за да мога да те бележа точно тук.“

Размърдах се на твърдата маса.

— Не знам дали това е добра идея с ранената ми ръка. Може да направим нещата по-лоши.

Секси изражението му веднага се промени и ми помогна да стана.

„Боли ли те? Нараних ли те?“

— Не, имам предвид, не сега. — Изкисках се, чувствайки се преситена и „свиващо пръстите“ чудесно. — Просто казвам, че това вероятно е грешното място да завършим нещата. Може да отидем на леглото — казах срамежливо. Странно бе да си този, който окуражава мъжа. Вероятно мога да го избутам в този момент — в крайна сметка получих оргазма си. Беше ми добре. Работата бе там, че не исках. Исках той също да свърши. Исках той също да види удоволствието си. Исках Дакх да загуби контрол.

Усмивка изгря на лицето му и ме погледна спиращо дъха секси, от което пръстите ми отново се свиха.

„Каквото пожелае половинката ми.“

— Искам теб — казах му и протегнах ръка, за да ми помогне да седна.

Вместо да поеме дланта ми, той ме вдигна, носейки ме вътре. Почувствах се малко виновна заради бъркотията навън, но реших, че ако миещите мечки и койотите не стигнат до тук, ще изчистя сутринта. За сега просто исках да съм с Дакх.

„Трябва да ми кажеш, ако те нараня някога“, изиска, докато ме носеше през магазина. „Много по-силен съм от теб и не искам да те нараня, без да искам.“

— Никога няма да ме нараниш — уверих го. Никой никога не е бил толкова загрижен за безопасността ми.

„Така е, защото ти си най-ценното нещо в моя свят“, каза ми той. „Без теб аз съм загубен. Без теб съм сам. С теб съм цял.“

Очите ми се замъглиха, защото това може да е най-милото нещо, което някога бях чувала. И това се отнасяше и за чувствата ми към него. Знаех, че е бързо, а също и че е врагът.

Просто… не знаех дали ме е грижа повече. С Дакх бях в безопасност, защитена и щастлива. С него никога не се чувствах сякаш не съм достатъчна за някого. Че съм проблем, тежест или забравена. Чувствах се сякаш принадлежа там. Сякаш имам значение.

Може би бях пристрастена към моя дракон. Нямах проблем с това.

Увих здравата си ръка около врата му, докато внимателно ме полагаше върху разбърканите одеяла, които ни служеха като легло.

„Удобно ли ти е?“ Подуши врата ми.

— Да, благодаря. — Усмихнах му се.

„Свали си дрехите и си обърни, моя половинке.“ Очите му блестяха с обещание.

Погалих силната му, квадратна челюст.

— Ще се съблека, но този път защо не правим секс лице в лице? Не че не харесвам другия начин. Просто мисля, че ще е хубаво да си върху мен.

Той изглеждаше изненадан от предложението ми.

„Хората по този начин ли се чифтосват?“

— Ъм, да? Дали… — Напрегнах се да си спомня коя дума беше използвал по-рано — Драконѝ не правят такива неща?

„Нашите чифтосвания са бързи и груби. Винаги съм вземал женската отзад.“

Страхотно, сега съм ревнива, чудейки се с колко жени-Драконѝ е правил секс.

— Разбирам.

Той се наведе и притисна устата си към врата ми.

„Не помня. Не помня нищо за тях. Нито лицата им, нито телата им, нито мириса им. Те са нищо. Не помня женска преди теб.“

И това ме накара да се почувствам малко по-добре. Погалих с върховете на пръстите си челюстта му, проследявайки чертите му.

— Тогава нека сме лице в лице този път. Харесва ми идеята да имам възможност да те гледам, докато свършваш.

„Ако те удовлетворява, ще го опитаме.“ Погали носа си в моя и беляза устата ми с гореща целувка, езикът му се извиваше срещу моя. Имаше слаб мускусен вкус и осъзнах, че опитвам… себе си. Странно. „Вкусът ти е удивителен“, каза ми. „Няма нищо странно в него.“

Целунах го отново и дръпнах дрехата си.

— Ще ми помогнеш ли да се съблека? Искам да почувствам кожата ти срещу моята.

Той дръпна роклята ми, а след нея сутиена и бикините ми. След като се замислих за миг оставих превръзката на врата ми. Не исках да нараня повече ръката си, отколкото вече бе ранена.

— Готова съм това да се излекува — измърморих, когато внезапно ме заболя силно.

„На хората отнема доста време да се излекуват, дори с огъня в кръвта ти. След колко време ще се подобри?“

— Не знам — признах. — Може би след месец? За пръв път чупя ръка. — Направих гримаса. — И съм също толкова готова, колкото и ти, да се оправи. Досадно е да не мога да използвам двете си ръце.

„Не ме интересува досадното. Интересува ме това, че си ранена.“ Погали рамената ми намръщено. „Не ми харесва мисълта, че те боли.“

— Добре съм — казах меко. — Обещавам. — Легнах назад в завивките и прокарах пръсти по дългия му, твърд корем, по главата на члена му, очертан от твърде тесния анцуг, който носеше. — На мен също не ми харесва да те боли. И това изглежда те боли малко, хмм?

„Боли да е в теб“, каза ми той. „И боли да е извън тези абсурдни кожи.“

Изкисках се на това.

— Дреха е, не кожа. Направена е от растения.

„Безполезно е.“ Прокара нокти през материята, разкъсвайки я в бързината да я махне. „Никой Драконѝ, заслужил боята си, няма да носи такова нещо.“

Заслужил боята си? Запомних да го попитам за това по-късно. Сега бях твърде очарована да гледам как ноктите на Дакх прокарват пътя си през материята, разкривайки бронзовата кожа отдолу, изпъстрена с люспи, практически движейки се върху шестте плочки на плоския му корем. Аз съм голяма, голяма късметлийка, реших, защото мога да докосна това. Оставих ръката ми да се плъзне по-надолу, галейки хлъзгавата глава на члена му, прокарвайки пръсти по предеякулационната течност. Ще докосна всичко.

Той изръмжа ниско в гърлото си и голямото му тяло ме притисна надолу. Раздалечих крака, приканвайки го да се отпусне в люлката на бедрата ми, и той погледна надолу между нас, сякаш гледаше как телата ни си пасват. Хвана члена си с ръка и прокара главичката му нагоре-надолу по хлъзгавите ми гънки, навлажнявайки я. Задържах дъха си, изненадана колко хубаво е чувството. Колко хубаво е всичко с него.

Дакх нагласи главата на члена си срещу сърцевината ми и притисна напред, прониквайки.

Простенах от чувството — дебел и широк, и въпреки че бях мокра и готова за него, все още бе отнемащо дъха. Пресегнах се към него, галейки ръката му, докато той ме обладаваше бавно, погледът му насочен към мястото, на което се сливахме. Гледаше, докато влизаше в мен, и когато се настани изцяло вътре, се наведе напред, гърдите му притискаха моите, и ме целуна леко.

„Мисля, че харесвам това.“

— Така ли?

Ръцете му обхванаха челюстта ми, погледът му бе заключен с моя. Усещането се разпростря спираловидно в тялото ми с движенията му, аз се задържах за него, опитвайки се да вдигна бедра, за да срещна неговите, когато проникваше в мен. Движенията му бяха бавни и сигурни, но когато се отпуснах срещу него, той увеличи скоростта, тласъците му се превърнаха в настойчиви.

Погледът му бе властен, докато нахлуваше в мен, отново и отново.

„Моята Саша“, изпрати ми и ниско заръмжа. „Моята половинка.“

— Твоя — прошепнах, прокарвайки нокти по кожата му, опитвайки се да го докосна навсякъде, където мога.

Той зарови лице във врата ми и тласъците му станаха по-яростни. Скоро щеше да свърши — разбирах го от неотложността в мислите му, от нуждата, надигаща се в ума му. Възбудата му засили моята и колкото по-силно влизаше в мен, толкова повече триенето изглежда засилваше удоволствието ми. Изненадана бях, когато почувствах нов оргазъм да се надига в корема ми, и простенах, когато следващият му тласък бе последван от завъртане на бедрата му, защото това накара всичко да стане още по-възбуждащо.

— Продължавай — казах му. — Не спирай.

„Не и докато не получиш удоволствие отново“, обеща той и захапа врата ми с тези остри, зловещи зъби.

Простенах, обхващайки с крака бедрата му, за да увелича дълбочината на проникването му. Тласкаше по-силно и по-бързо, и се прилепих към него, затваряйки очи и държейки се здраво, докато неуловимият оргазъм растеше в мен. Почти там, но имах нужда от повече, имах нужда от нещо друго, което да ми даде този лек тласък…

Дакх нежно захапа врата ми и докато го правеше, почувствах как ръката му се плъзна между телата ни. Палецът му се притисна между гънките на женствеността ми, намирайки клитора ми, и остана там. Когато отново тласна в мен, пръстът му се потърка в него.

Това ме запали като фитил на динамит. Извиках, забивайки нокти в раменете му. Той тласна в мен отново и почувствах как тялото ми се обви около него, вагината ми се сви в отговор на надигащия се оргазъм. Продължи силно да тласка в мен с ръмжене, а телата ни толкова грубо се сливаха, че гърбът ми се плъзна по одеялата и се смъкна на пода. Не ме интересуваше. Единственото нещо, което имаше значение, бе Дакх. Горещата му кожа, горящите златни очи, топлината му срещу мен, влизащ в мен…

И тогава свърших. Всичко в мен се разпадна и издадох задушен лек вик, докато всичко се свиваше и отпускаше, оргазмът отново и отново минаваше през мен. Той изръмжа името ми — силно — и го почувствах как потръпна, когато собственото му освобождение дойде, топлината на семето му изливаща се в мен. Толкова странно — но удовлетворяващо — усещане.

Дакх тласна в мен, плитко, и зарови лице в кожата ми отново, ближейки вдлъбнатината на врата ми.

„Моята сладка половинка. Вземи всичко, което ти давам.“

„Винаги“, отговорих му умствено, галейки с ръка рамото му. „Винаги.“