Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Огънят на драконите (2)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Fire in His Kiss, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
4,7 (× 55 гласа)

Информация

Издание:

Автор: Руби Диксън

Заглавие: Огънят в целувката му

Преводач: Сирена

Година на превод: 2018

Език, от който е преведено: английски

Издание: първо

Издател: Читанка

Година на издаване: 2018

Тип: роман

Националност: американска

Редактор: galileo414; desi7y; sladcheto

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/10164

История

  1. — Добавяне

Глава 21

Саша

Когато Дакх най-накрая пусна Тейт, той не беше ни най-малко благодарен.

Всъщност беше гадняр.

Вдигна се от асфалта, изпъна униформата си и се намръщи към мен, сякаш имах нещо общо с това.

— Тук ли беше през цялото време, Саша? Лудуваше с врага?

— Не започвай — казах уморено. — Бях отвлечена, точно като теб. Не съм избирала нищо от това.

— Трудно ми е да повярвам. — Огледа едно раздрано място на ръкава си и махна пръстите си покрити с кръв. Отвращението на лицето му беше очевидно.

— Спасих ти живота — посочих му. — Какво ще кажеш да се успокоиш за няколко минути? Ще те отведем вкъщи, разбра ли? Това никога не трябваше да се случва и съжалявам, но не мога да го контролирам. Дакх има собствен ум.

Челото на Тейт се набръчка, докато ме оглеждаше. Много внимаваше да не поглежда дракона наблизо, което щеше да бъде забавно, ако цялата ситуация не беше толкова стресираща.

— Името му е Дакх? Този ли атакуваше града? Драконът-крал? Мислех си, че Клаудия се зае с него.

— Има повече от един дракон, който атакува Форт Далас — казах му търпеливо. — Колкото до Клаудия, не знам къде е или с кой дракон. Познавам само този. И разбира се, че си има име. Той е човек.

Тейт ме погледна скептично.

— Той е чудовище.

„А той не е?“ Отвърна Дакх.

„Нека просто го игнорираме, става ли?“ Помолих го, докато той душеше косата ми. „Не си заслужава усилието.“

„Сигурна ли си, че не мога да го разкъсам?“

„Примамливо, но не.“

„Тогава ме остави да го върна в кошера, за да се отървем от него и да мога да дам удоволствие на половинката си.“

Оу. Почувствах лек страх, когато ми каза това, но щях да задържа отворен ума си. Ако Клаудия е щастлива с нейния дракон, със сигурност и аз щях да бъда с моя. Може би можех да се науча да се наслаждавам на секса въпреки миналото си с Тейт. Бях скептично настроена, но щях да му дам шанс.

„Как ще го направим, Дакх? Не мисля, че трябва да ме оставяш тук, просто в случай че ти трябва преводач.“

В умствения глас на Дакх усетих ирония.

„И защото не ми вярваш, че няма да го разкъсам крайник по крайник.“

„Е, това също.“

Тейт ме наблюдаваше внимателно. След миг попита:

— Говориш с дракона? Телепатично?

— Може би — отговорих отбранително. — Не е твоя работа.

— Щом ме е отвлякъл, значи го е направил моя работа. — Очите му се разшириха. — Така ли знае кой съм? Видял ме е в мислите ти?

Поклатих глава, защото не исках да му отговарям. Исках просто да се махне.

— Готов ли си да отлетиш обратно?

— Наистина ли ще се преструваш, че това не е важно, Саша? — Тейт повдигна вежда. — Заплаши живота ми и сега работиш с врага. Това е неотменно изгнание по правилата на Форт Далас. Ако те докладвам, ще бъдеш застреляна, щом те видят, че се връщаш в града.

— Тогава не ме докладвай — казах безгрижно. — Тогава няма да имаш партньор за игра. — Всички проститутки във Форт Далас бяха наясно с предпочитанията му.

„Никога няма да те докосне отново“, изръмжа Дакх, очите му потъмняха.

„Знам“, казах на дракона, „но се притеснявам от заплахите на Тейт.“ Неотменно изгнание от града, с който съм запозната? Единственият на стотици километри? Мисълта бе ужасяваща.

„Ще бъда с теб“, каза ми Дакх. „Няма защо да се притесняваш.“

Кимнах разсеяно, той не разбираше какво означава да си изгнаник. Голяма стъпка е — ужасяваща. Нямах предпазна мрежа, нито хора, при които да се върна. Ами ако ми свършат провизиите? Ако съм ранена? Имаше толкова много „ами ако“, а не толкова изтънчените заплахи на Тейт ме накараха да почувствам студ отвътре.

— Нека просто тръгваме, става ли? Дакх, можеш ли да ни вдигнеш?

Драконът наведе глава, бутайки я между мен и Тейт. В очите му блестеше черно.

„Няма ние при вас двамата. Ти си моя.“

— Сбърках — прошепнах. Тайно бях удовлетворена, че е толкова властен. Веднъж да се почувствам добре, че съм желана.

Дакх се наведе и небрежно грабна Тейт с ноктите си, при което трябваше да потисна жестока усмивка, при вида на ужасеното изражение на войника. Разбирах страха му. Наистина. Свикнах да го чувствам около Дакх.

„Ти не се намокри като него“, каза ми дракона.

О, Боже. Той се беше напикал. Очите ми се разшириха. Сега вече наистина исках да се разсмея, но се въздържах. Тейт беше от злите хора, които нападат спокойно и не исках да му дам амуниции, които да използва срещу мен.

„Никога няма да те докосне отново“, изръмжа Дакх в главата ми.

„Да. Съжалявам. Просто трябва да свикна с това.“ Замислих се за заплахите му — за изгнанието от Форт Далас. Все още бях уплашена, въпреки че Дакх каза, че ще се грижи за мен и че имахме пълен магазин със стоки. Ами ако се случеше нещо? Ако имаше нещо, което научих от След, то е, че всичко може да се случи в рамките на един удар на сърцето.

„Все още мога да го убия“, предложи Дакх и ноктите му се свиха около униформата на Тейт, което го накара да издаде странен грачещ звук, и ударих златните люспи на дракона.

„Не, имаме сделка.“

„Да. Сделка, на която много се радвам.“ Наведе се и нежно издиша в косата ми.

Почувствах острието на желанието при думите му, въпреки страховете си.

„Наистина ще се опитам силно“, казах му, „но няма да го правим, докато Тейт е наоколо. Можеш ли да ме вдигнеш и да тръгваме?“ Повдигнах здравата си ръка, показвайки, че искам да ме вдигне.

Изненадах се, когато ме вдигна с другия си преден крак, ноктите му бяха внимателни в сравнение с начина, по който третираше Тейт. Поради някаква причина мислех, че ще споделям едно и също място с Тейт по време на обратното пътуване.

„Никога“, каза Дакх и ме притисна към гърдите си, докато разпростираше крила. „Казах, че няма да те докосне отново, и го имах предвид.“

Кимнах разсеяно, докато гледах как магазинът се отдалечаваше, а нас ни пое вятърът. Леко се клатех, но знаех, че Дакх се опитва да не ме подхвърля, защото този път летенето беше по-внимателно. Почувствах внезапно съжаление при мисълта, че Тейт вече знае къде бе магазинът ни, защото какво щяхме да правим, ако събере хора и нахлуеше? Нямаше да мога да ги спра.

„Аз ще ги спра“, измърка Дакх в ума ми. „Няма да вземат нищо, което е твое. Но ако те накара да се чувстваш по-добре, ще се приближа към човешкия кошер от друга посока, за да го объркам.“

„Това е добра идея. Благодаря.“

„Разбира се, моя половинке.“

Погледнах към Тейт и той гледаше мен вместо към земята, очите му бяха като цепнатини. Не знаех какво си мислеше, но бях доста сигурна, че не е добро, и накара тръпка да премине по гръбнака ми. Колкото по-бързо се върнем във Форт Далас, толкова по-добре. В момента не се намираше в силна позиция. Когато беше уверен беше зъл, можех само да си представям какъв ще е, когато се почувстваше притиснат. Знаех, че Дакх каза, че ще ме пази в безопасност, но все още ми беше трудно да го повярвам. Познавах Тейт и начинът, по който действа, много по-отдавна.

Полетът обратно до Форт Далас изглеждаше вечен. Накланяхме се в небето отново и отново и Дакх определено ни водеше по дългия път. Освен това се и завърташе, правеше цигански колела, за да подмята Тейт наоколо. След като бях притисната към гърдите на Дакх, бях малко по-защитена от това, въпреки че стомахът ми все още се свиваше при лупингите.

„Не остана много, моя половинке.“ Мислите на Дакх бяха успокояващи. „Освен ако не желаеш да го пусна и да се връщаме…“

— Не — казах с ужасен смях и съжалих, че избухнах, когато Тейт ме стрелна с мръсен поглед. Знаеше, че си говорим за него, и беше ясно, че не му харесваше. Чудех се дали трябваше да кажа нещо или да се изправя срещу него, но се съмнявах да получа истински отговор, не и докато беше сграбчен между ноктите на дракон.

Дакх започна да кръжи ниско, въпреки че фортът още не се виждаше.

„Спираме ли?“, попитах любопитно.

„Няма да се приближаваме повече. Ако го направя, алармата ще се включи и могат да използват срещу нас плюещите огън пръчки. Те няма да ме наранят, но ти си уязвима.“

О.? Не помислих за това, но със сигурност щяха да стрелят по нас. Драскотината на бедрото ми бе доказателство за това.

„Разбрах.“

„Човекът има два крака. Може да стигне пеша.“

Успях да запазя отговора си за себе си. Тейт вероятно нямаше да го хареса, но и едва ли харесваше нещо от това. Не можах да предотвратя чувството, че пускането на Тейт е лоша идея, но как можех да допусна да бъде убит? Само защото ме е наранил в миналото — и то нараняване, с което аз се бях съгласила? Никога не ме приближаваше без това. Беше жесток и садист, но това не бе достатъчно, за да убиеш някой.

Надявах се, че правя правилния избор.

Дакх внимателно се приземи и ме освободи. Залитнах напред, връщайки баланса си. Винаги, след като се приземяхме, чувствах краката си като масло, без значение дали полетът беше дълъг или кратък. В следващия момент Дакх пусна Тейт на земята, много по-малко деликатно, отколкото мен. Войникът се приземи на бетона със слаб звук, простена и бавно се изправи.

„Дакх, лошо момче.“

„Не го убивам. Това не означава, че трябва да го харесвам.“

Преглътнах усмивката си и се приближих към Тейт, за да му предложа ръка. Той ме погледна унищожително и се надигна от земята, поочукан и наранен. Имаше кръв в дупка на униформата му и бях сигурна, че, когато се върне и каже на останалите, ще бъде за това как се е биел храбро с него, вместо факта, че се е напикал.

— Не искам помощта ти — захапа ме Тейт, докато се изправяше. — Последен шанс, Саша. Можеш да се върнеш във Форт Далас с мен и да споделиш информацията.

— Да споделя информацията? — повторих смаяна. — За какво говориш?

Погледна към Дакх, който кръжеше защитнически наблизо, и отстъпи.

— Имам предвид точно това — изсъска Тейт. — Живееш с това нещо от дни. Вече знаеш повече за него от нас. Силните и слабите му страни, как да го накараш да комуникира, всичко.

Почувствах как бузите ми почервеняха. Ако намереше как се установява умствената връзка… мда, по-добре не.

— Дакх не е лош, Тейт. Те са жертви на Разрива точно колкото и ние. Да са тук ги кара да полудяват, мисля. По-добре е сега, когато е свързан с мен.

— Тогава се върни и сподели каквото знаеш, Саша. Сигурен съм, че новият кмет ще бъде доста заинтересуван да чуе каквото има да казваш.

Нов кмет? Исках да попитам какво е станало със стария, но нямаше значение. Нямаше да се върна във Форт Далас сега. Не и след като обещах на Дакх, че ще правим секс отново в замяна на живота на Тейт.

— Не мога. Обещах.

Устната му се сви.

— Знаеш, че нямам друг избор, освен да им каза, че блудстваш с дракон. Ти си предател на собствения си вид, мръсницо.

Въпреки че знаех, че Тейт се опитва да ме нарани, се дръпнах от грубите му думи. Проституирането беше нещо, което никога не исках да правя, и въпреки това беше прав. Един вид се продавах на всеки в замяна на безопасността си. Болеше, най-вече защото е истина. Но никога не се бях мислила за предател.

Въздухът изведнъж замириса на пушек. Главата на Дакх се наведе и очите му бяха напълно черни. Тейт отстъпи, докато драконът напредваше, и беше ясно, че е на път да загуби разума си.

— Дакх — прошепнах, слагайки ръка върху него. — Недей, става ли?

„Ще умре. Нарани те с думите си.“

— Той го прави нарочно, защото той е малка кучка — казах силно, като погледнах Тейт бавно. — Не си заслужава. И не искам да го изчегъртваш от зъбите си.

Бледото лице на Тейт почервеня и ми се усмихна подигравателно, очевидно усещайки, че е в безопасност.

— Ако си умна, никога повече няма да покажеш лицето си във Форт Далас.

— Предполагам, че няма — казах, запазвайки гласа си спокоен. Погалих люспите на Дакх. Харесва ми или не, бях взела решение. Бях леко ужасена какво означава това, но нямаше да се тревожа точно сега. В този момент се нуждаех от цялата си сила, за да накарам Дакх да се придържа към своята част на сделката ни и да не изяде Тейт. Мислите на дракона бяха черни и отново ми се появи картината на гарвани, което означаваше, че се държи на косъм.

— Може би ще искаш да си тръгнеш, преди да загуби контрол — казах на Тейт и погалих люспите на Дакх отново. — Не знам колко дълго ще се сдържа още.

Той премигна, след което се завъртя и побягна, насочвайки се на юг и в обратна на форта посока.

Не го поправих. Нека се загуби за няколко часа. Задник.

Мускулите на раменете на Дакх се напрегнаха, сякаш искаше да преследва Тейт. Задържах ръката си върху него, наведох се и го целунах леко по люспестата буза.

— Помни какво ми обеща — прошепнах.

„Помня“, отговори ми Дакх навъсено. Бореше се.

„Тейт не си заслужава“, повторих, продължавайки да галя люспите му. „Заплахите му са празни. Значи съм заточена извън Форт Далас? Така или иначе щяха да го направят, защото нямаше да им разкажа за теб. А и няма нищо останало там за мен. Не и ако Клаудия и Ейми са си тръгнали. Не искам да се връщам обратно към гладуването… или по-лошо.“ Оставих пръстите ми да се спуснат надолу по носа му. „Ти каза, че ще ме защитаваш, помниш ли?“

Блестящите очи се фокусираха върху мен. В тях проблесна светкавица от злато, макар и за кратко.

„Помня.“

„Тогава нека си тръгнем, става ли? Имаш нужда от разсейване и оставането тук не е добре за теб.“ Усмихнах му се. „Мога да почувствам мислите ти и колко заплетени са в момента.“

„Подобряват се колкото повече говориш.“ Звучеше колебливо, но беше истина, бяха по-ясни. Внимателно ме вдигна и ме прегърна до гърдите си. „Права си. Това място не е добро нито за мен, нито за теб. И ми обеща да се чифтосаш с мен.“

— Обещах — едва-едва казах. Сърцето ми се разтуптя при мисълта. Не знаех защо се паникьосвах. Бях правила секс и преди. Много. Просто този път трябваше да направя повече, отколкото очаквах.

Трябваше да се насладя.

Беше най-абсурдният проблем и все пак…

Дакх ни издигна. Не обръщах много внимание къде отиваме, докато не забелязах, че се е насочил към висок небостъргач, който ми напомни на Стария Далас. Изненадана гледах, докато се насочвахме към старата сграда. Познавах мястото. Тук ме донесе за пръв път, след като ме отвлече.

Трепет на тревога мина през мен.

„Тук ли спираме? Няма ли да се върнем в магазина?“

Драконът кацна на ръба и внимателно ме остави на крака. Чувствах мислите му, все още мрачни и пълни с хаос.

„Прекалено далеч е“, отговори ми. „Изпълнен съм с прекалено много гняв.“ Тъмните очи се фокусираха върху мен. „Искам да се върна в човешкия кошер и да го изгоря до основи.“

„Не, няма“, утеших го. „Това не си ти. Това е лудостта, за която говореше. Опитва се да те накара да направиш лоши неща.“

„Откъде знаеш, че аз не съм? Не помня кой съм.“

„Никога не си бил нещо различно към мен, освен мил. Ако наистина си жесток и незаинтересован, нямаше да си толкова внимателен с мен. Нямаше да те интересува какво мисля за секса. Щеше просто да ме докосваш и да вземеш каквото искаш.“

„Както го е направил този човек?“ Очите му почерняха с една идея.

О, Боже. Само напомнянето за Тейт го подлудяваше. Трябваше да го върна към нормалното му аз. И се сещах само за един сигурен начин.

„Не сме ли тук, защото искаш секс?“ Задържах страха извън ума си.

Вниманието на Дакх се върна към мен. Мислите му станаха остри и чисти като взрив от светлина.

„Само ако го искаш.“

Прехапах устната си.

„Трябва да ме накараш да го искам, помниш ли? Имам нужда от помощта ти.“

И очите му заблещукаха в златно.

„Помня. И ще помогна.“