Мегън Марч
Истински секси (7)

Глава 7

Рипли

През последния час прерових куп клюкарски сайтове и макар че не бих го признала на глас, се измъчвах четейки статии за това, че Амбър и Боун отново са заедно.

Разбира се, че това ще се случи на мен. Би трябвало да знам по-добре.

Защо си мислех, че съм специална? Такъв съм идиот. Той дори не е имал нужда от мен, за да излезе от затвора.

Да, позитивното говорене на самата мен, никога не ми е било силна страна, но след като непрестанно получаваш плесници от живота, започваш да осъзнаваш, че някой неща е най-добре да бъдат оставени настрани. Трябваше да знам, че да започна връзка с някой като Боун, от самото начало ще е пълна трагедия.

Защо въобще си позволих да започна да мисля…

Хоуп излезе от банята, а косата й беше фризирана в подредена в прическа.

— Скъпа, трябва да отида в бара за една среща и за обучението на няколко нови човека. Сигурна ли си, че искаш да дойдеш тази вечер? Глезенът ти наистина ли е добре?

Погледнах я от футона, на който се бях излегнала, докато вървеше самосъжалителното ми парти и метнах телефона си на масичката за кафе.

Единственото хубаво нещо в живота ми? Имах страхотна приятелка.

— Знаеш, че те обичам, нали?

Тя наклони глава на ляво, но косата й не помръдна, благодарение на лака за коса. Което ме накара да мисля за Пърл и нейния Акуанет с носталгия.

— Пияна ли си? Защото не може да дойдеш на работа, ако вече си се…

— Не, не съм пияна. Просто ти казвам колкото много оценявам какво правиш за мен и колко голяма щастливка съм, че те имам в живота си. Благодаря ти за всичко. Дори когато се окажа в канала, заедно с всичкия боклук около мен, ти ми хвърляш спасително въже.

Хоуп пресече стаята и се наведе, за да ме прегърне.

— Не си в канала, момиче. Ти току-що избяга от затвора. — Тя се изправи и погледна надолу към мен. — Беше в плен толкова адски дълго, че нямаш идея как да бъдеш свободна и да мислиш и правиш нещо различно от това да работиш, за да спасиш Аквариума. Може би трябва да се откъснеш за миг от тези простотии с таблоидите и да се замислиш какво искаш ти. Може да се запишеш да учиш, да вземеш някакъв сертификат или да си намериш различна работа.

Хоуп запалваше мисли в ума ми, които бяха почти прекалено поглъщащи. Да работя в Аквариума и сега в Белия Жребец, беше всичко, което умеех да правя, да се замисля за нещо друго беше направо ужасяващо.

Най-добрата ми приятелка явно бе разчела мислите ми.

— Виж, не е нужно да решаваш веднага. Работата в Белия Жребец е твоя докато я искаш, и наистина мисля, че трябва да си дадеш време и да обмислиш какво наистина искаш да правиш.

— Ще си помисля — насилих се да се усмихна. — Но сериозно, ти го каза… да работя зад бара е всичко, което умея. Разбирам ритъма и рутината. Лесно е да се чувствам в свои води. Навсякъде другаде… трудно е дори да си го представя.

— Имаш няколко часа. Ще те чакам в шест. Днес имаме отворена музикална вечер, затова ако искаш донеси си тапи за уши, защото горките копелета са ужасни. — Тя погледна към тавана. — Слава на Бога за Auto-Tune… защото това значи, че на звукозаписните компании не им е нужно певците да имат свестен глас, за да ги забележат. Както и да е, ще се справиш ли тази вечер да караш колата си?

Моят Джувелин беше паркиран на улицата близо до дома на Хоуп от деня, в който напуснах Аквариума.

— Да. Няма проблем. Мога да шофирам. Благодаря ти за всичко, Хоуп.

— Обичам те, момиче.

— Аз те обичам повече.

Веднага щом вратата се затвори след нея, вдигнах крака на футона и обвих ръце около коленете си.

Какво да правя сега? По дяволите, какво ще ми хареса да правя? Коя исках да бъда? Тъжно е, но нямах отговори на тези въпроси.

В рядък момент на самота, позволих на ума ми да се зарее. И той се насочи направо към Боун, а на мен ми се прииска да се наритам.

Знаех, че снимките в таблоидите може да изопачат какво наистина се е случило и че има голям шанс Боун да не е направил нищо нередно, но все пак ме нарани дълбоко да видя Амбър Флийт обвита около Боун, все едно има право да бъде там.

Защо ли се изненадвам?

В мига, в който нещата в живота ми започват да се нареждат, разбира се, всичко избухва в пламъци и заминава по дяволите.

Рипли Фишър не може да има своята приказка. Аз бях само едно бездомно момиче, с мъртва майка, лъжлива кучка за братовчедка и баща, който обича да ме зашлевява с опакото на ръката си, преди да отвори поредната бира. Животът ми никога няма да бъде от онези вдъхновяващи истории. Бях си същата, каквато винаги съм била… една стъпка над обикновения боклук.

Не зная защо мислех, че това с Боун ще е различно.

Приключи. Сега единственото, което ми оставаше, бе да почистя мръсотията, която проблемите ми завлякоха в живота му.

Но дори той да не е в затвора, трябваше да изчистя името му и да помогна да се свалят обвиненията на Бранди. Може да не е имал нужда от мен, за да излезе от затвора, но това не значеше, че кадрите от камерата няма да му помогнат да излезе невинен от всичко това. Тогава можех да си тръгна с чиста съвест и да забравя, че всичко това се е случило. Или просто да си спомням късно през нощта, когато мечтая животът ми да бъде различен.

Но първо работата. Трябваше да разгледам повече кадри от сутринта, в която с Боун отидохме в бара, за да видя дали има нещо, с което да помогна да се свалят обвиненията на Бранди. Ако Антъни не ми се обади, ще трябва да отида в полицията, за да занеса доказателства и можех само да се надявам, че ще ме приемат на сериозно. Най-много се тревожех да не объркам нещо, така че точните хора да не видят видеото и да не успея да помогна на Боун.

Или можеш да си обуеш гащите на голямо момиче и просто да го дадеш на Боун, за да може той да го предаде на правилните хора. Много добре знаех какво се опитвах да направя. Избягвах да се изправя пред него, знаейки, че с Амбър са отново заедно и че нямах право да го приближавам.

Мисълта ме изгаряше и трябваше да преглътна буцата в гърлото си, преди да изправя рамене. Точно това трябваше да направя. Може би ще убие всички чувства, които имах към него и щях да мога да продължа напред с живота си.

Мога да го направя. Кой го е грижа, че ще е адски неловко, особено ако Амбър Флийт още се опитва оперативно да се зашие за него.

Мразех тази ревност, която ме изгаряше като киселина.

Той не е мой. Нямах никакви права над него и никога нямаше да имам, затова трябва да се спра. Да се фокусирам върху нещата, които са важни. Като кой е ударил Бранди?

Най-доброто ми предположение бе, че тя наистина криеше синина под грима, защото ми бе трудно да повярвам, че ченгетата ще арестуват някой като Боун, без сериозни доказателства.

Отворих лаптопа си и реших, че докато умувам какво да правя с тъжния си живот, щях гледам още от видеото.

Бяха минали двадесет минути откакто гледах видеото от камерата, на скорост пет пъти по-бърза от нормалната. Бранди беше в офиса, претърсвайки всичко, и можех да се обзаложа, какво търси… пръстена на Боун, който мислех да му върна. Обаче никога нямаше да го намери. После, някой друг влезе в бара. Бранди изскочи от офиса толкова бързо, все едно задника й гореше.

О, Господи. Моля те, не. Не мога да гледам това.

Стомахът ми се сви като гледах как минава всяка секунда, и скочих на крака, докато гледах как една ръка се вдига и юмрука се забива в скулата на Бранди.

О. Мамка му. Можех да усетя как започва да ми се повдига.

Бранди се дръпна назад, все едно очакваше нов удар, но той така и не дойде. Най-после, тя остана сама, облягайки се на бара, навела глава, докато раменете й се тресяха.

Затворих лаптопа, а неприятното чувство в стомаха ми стана по-силно.

Как мога да предам това на полицията?

Нямах избор. Трябваше да го направя.

Ако имаше някакъв шанс да спася това, което двамата с Боун градяхме, то вече го нямаше. Бранди се подсигури това да се случи.

Никога нямаше да се получи така или иначе, особено с всичко, което е срещу нас.

Очите ми запариха от сълзите, които отказвах да пролея.

Спри се, Рипли. Така или иначе, никога нямаше да бъде твой. Не е като да можеш да загубиш нещо, което никога не си имала.

И той не беше мой. Няма да бъде. Никога.

Повече от всякога исках да ида направо при полицията, за да не трябва да се изправям пред Боун и да призная защо е бил арестуван, но успях да се разубедя. Може да съм момичето с най-малко късмет в Нашвил, но все още имах гръбнак. Светът щеше да получи доказателство, че Боун не е направил това, за което го обвинява Бранди.

И като го направя, ще сторя немислимото.

Изправих се и изпънах рамене, по-твърди отколкото, докато гледах записа.

Нямам друг избор. Това е единственото нещо, което мога да направя, за да мога да живея със себе си.

Боун не заслужаваше да страда от проблемите на семейството ми. Не, той заслужаваше най-доброто, което животът може да му предложи… и всички знаем, че това не е Рипли Фишър.