Мегън Марч
Истински секси (24)

Глава 24

Рипли

Всяка дума на Боун ме пронизваше като острие. Боях се, че ще се влюбя в картинката, която описваше, за да се окаже в крайна сметка, че е било само сън… или кошмар. Вместо да му отговоря това, което искаше да чуе, аз притиснах устни към неговите.

— Няма да ме разсееш — каза той и задиша тежко.

— Тогава смятай го за опит.

Боун простена и изруга.

— Мамка му, желая те, но, по дяволите, никога не съм правил секс в дома на нашите.

Признанието му ме шокира.

— Сериозно ли?

— Уважавам ги прекалено много. Освен това имах пикап и той винаги е вършил идеална работа.

Сега се опитах да си представя младия Боун и какъв е бил преди. Наперен, арогантен и вероятно най-горещото момче в училището.

— Бил си тотален играч, нали?

— Какво те кара автоматично да решиш това?

— Как да не го мисля?

Боун се засмя.

— Колкото и да ми допада вота ти на доверие, захарче, невинаги съм бил такъв жребец.

— Даааа, суперзвезда. Все едно ще ти повярвам — плъзнах се обратно в нормалната, не-толкова-ужасяваща-ме територия.

— Родителите ми нямаха пари. Пикапът ми беше събран на части от моргата за стари автомобили. Беше с три различни цвята, докато събера достатъчно пари да го закарам за пребоядисване, и трябваше винаги да имам със себе си бутилка машинно масло, защото двигателят го изгаряше прекалено бързо. Не бях нищо специално. Имаше много момичета, които не ме поглеждаха втори път, тъй като не живеех по техните стандарти.

— Ей, водиш ме с една точка. В гимназията аз нямах свой автомобил. И се обзалагам, че сега онези момичета яко си ритат задниците.

Боун се засмя.

— Няколко от тях успяха да се доберат до пропуски и се опитаха да ме изчукат след един концерт.

— Надявам се, че си ги отрязал твърдо.

— Как мислиш?

— Мисля, че определено си ги отрязал. — Ръцете ми се плъзнаха под тениската му, върху колана на дънките му. — И като говорим за твърдо…

— Нека свалим картите на масата… знам, че се опитваш да ме разсееш, а и двамата сме наясно, че си адски добра в това. Но този разговор не е приключил. Ще се върнем на него и ще ми кажеш, че разбираш къде се намираме и че си съгласна с всичко.

— Има много време да говорим за това. — Гласът ми стана дрезгав и посегнах към копчето на дънките му. — Точно сега, предпочитам да те накарам да свършиш.

Завъртайки китка, откопчах копчето и смъкнах ципа. Той простена, когато ръцете ми обгърнаха члена му.

— Е, ще ме водиш ли в пикапа ти или най-после ще се стегнеш и ще изчукаш момиче в дома на родителите ти? — Не се стърпях и се изкикотих при тези думи. — Макар че трябва да знаеш, че нямам нищо против пикапа…

— В един от следващите дни определено ще те имам в пикапа си. Не се съмнявай в това нито за миг. Но тази вечер… тази вечер няма да напускаме тази стая. Кълна се, ти си единствената, която може да ме изкуши да го направя. Опасна си, жено.

Стиснах го малко по-силно.

— Казваш го само защото ръката ми е обвита около члена ти.

Боун хвана ръката ми, карайки ме да го стисна по-силно.

— Не. Няма да ме счупиш, захарче. Чувствай се свободна, да бъдеш малко по-груба.

Един импулс се разби в мен, изненадвайки ме достатъчно силно, че да се замисля над следващия си ход.

Искам го в устата си. Искам да го накарам да полудее толкова много, че да забрави собственото си име. Искам никога да не забрави тази нощ с мен.

Не бях от типа момичета, които застават на колене пред мъжа, но с Боун… нещо бе различно.

Може би е фактът, че никога не го е искал от мен. Никога дори не го е загатвал. Или може би защото го е правил за мен безброй пъти, без да очаква да направя същото в замяна.

Каквото и да бе, исках го. Отпуснах се на колене, готова да наруша желязното си правило да не правя свирки, но Боун ме хвана за лактите и ме издърпа.

— Не искам никога да те виждам на колене. Искам котенцето ти върху лицето ми.

Горещина запулсира между бедрата ми.

— Добре.

— Това е моето момиче.

Той изрита дънките си, преди да свали моите и да отведе и двама ни до леглото. Озовах се върху него.

— Първо ми дай тази уста. Никога не мога да й се наситя достатъчно.

— Опитвах се да…

— Тихо.

Устните му плениха моите и се изгубих в целувката му. Езикът му се плъзна в устата ми, вкусвайки и изкушавайки ме, преди зъбите му да захапят леко устната ми… и аз също го захапах.

— Винаги ли хапеш, щом те захапят?

— Винаги давам това, което получавам.

Сините му очи заблестяха.

— Предполагам, че сега ще разберем. — Той се поизправи. — Завърти се и ми дай това сладко котенце.

О, Господи. Шейсет и девет? Никога не съм била фен на това… обаче, с Боун всичко е различно. Предполагах, че няма защо да се тревожа да сложа задника си върху лицето му, след като така или иначе, той предяви претенциите си към него. Ще го направя.

С усмивка и никакъв срам, се завъртях, разтваряйки бедра над лицето на Боун, и той не губи нито миг време, преди да сграбчи задника ми и да ме дръпне надолу към себе си. Едва бях докоснала с устни главичката на члена му, когато той започна да пирува с мен.

Всичко, което можех да направя, бе да се старая да остана фокусирана върху целта. И се провалих най-позорно.

Два оргазма по-късно… и двата мои… най-после се изтърколих от тялото на Боун.

— Това не е честно — заявих аз.

— Какво? Че не можеш да се сдържиш да не се разтопиш, когато главата ми е между бедрата ти? Не съм сигурен защо си разстроена от това.

— Защото исках аз да изнеса шоуто. Беше мой ред.

Той поклати глава и хвана члена си.

— Е, тогава захарче, заповядай, качвай се.

Да бъда отгоре бе още едно нещо, което не харесвах, заради цялото подскачане и тресене, особено ако не е напълно тъмно.

Боун забеляза колебанието ми.

— Да не размисли?

Беше време да се стегна, което не бе особено трудно имайки предвид, че Боун се бе излегнал пред мен в цялата си прелест.

— Някои неща се тресат, когато съм отгоре — признах аз.

Боун повдигна вежди.

— И мамка му, слава на Бога за това. Имаш ли представа колко секси си, когато тези сладки цици подскачат пред теб? Мамка му, готов съм да свърша само като си мисля за това. А да имам шанса да сложа ръце върху тях, докато ме яздиш… мамка му. Ще трябва да се стискам, за да не свърша след две секунди. А когато обхвана с шепи това твое задниче… — той простена. — Пътник съм. Мамка му, вече съм пътник, Рипли. Твой съм. Единственото, което може да ме повлече по-дълбоко, е ако захвърлиш задръжките и страховете си. Можеш ли да го направиш?

Когато го поставяше по този начин…

— Да. Мога.

Настаних се върху Боун и направих точно това.