Мегън Марч
Истински секси (6)

Глава 6

Боун

Час по-рано

Вратата на ескалейда се затръшна шумно, преди колата да потегли с мен и Амбър на задната седалка.

Поглеждайки я все едно е пепелянка, канеща се да ме нападне, опитах да разбера какви ги върши тя.

— Какво правиш тук, по дяволите?

Амбър се завъртя на седалката си, за да ме погледне и направо си изкарах ангелите, като се сетих, че планирах да й предложа да се омъжи за мен само преди девет дни. Какъв тъпанар. Сега, като я погледнех, всичко изпъкна пред мен като под микроскоп, от носната ринопластика до натъпканите с колаген устни.

— Спасявам ти задника. На какво ти прилича?

— Прилича ми на това, че май се опитваш да постигнеш някакво помирение, но, мамка му, няма начин да се случи.

Тя извъртя очи.

— Може да си малко по-благодарен. Току-що изсипах куп пари, за да те извадя от затвора.

— До час ще си получиш обратно парите. От къде се появи, по дяволите, и къде, мамка му, е съпругът ти? — наблегнах на думата съпруг, надявайки се да осъзнае, колко е нелепо да се появява тук.

— Нямам съпруг. Бракът вече е анулиран. Всичко беше голямо недоразумение.

Това ми напомни на гнева, който изпитах в първия момент, в който научих какви ги е сътворила Амбър.

— Недоразумение? Наричаш това да се омъжиш шибано недоразумение?

Тя махна с ръка.

— Знаеш, че останах във Вегас деня след шоуто ми, за една среща. Е, тази среща беше с една голяма клечка от Холивуд, продуцент, с който да говоря за актьорската си кариера… и нещата станаха малко луди.

— Луди? Да, точно това си помислих и аз, когато научих, че проклетата ми приятелка се е омъжила — темпераментът ми припламна.

— Той ми даде обещание, Боун! Обеща ми, че ще ми даде роля в следващия филм с Райън Гослинг, който продуцира и след това, нещата малко ми се губят.

— Мамка му, не мога да слушам за това.

Амбър имаше честта поне да се изчерви.

— Излязохме, пийнахме малко, след това смръкнахме това, онова и добавихме някое хапче за настроение, и в следващия момент се озовахме в параклис и той ми каза, че това е голямото ми прослушване. Всичко, което трябвало да направя, е да мина по пътеката до олтара, и че ще бъда следващата холивудска звезда. Така и направих. На следващата сутрин се събудих с пръстен на пръста си, лежейки до мъж, който почти не си спомнях… такъв, който никога не бих пипнала, ако не бях сериозно надрусана. Имам предвид, Господи, трябваше да видиш космите по слабините му и малката му пишка. Първото нещо, което му казах, е, че искам договор за ролята ми във филма, и той имаше наглостта да ми каже, че ролята е заета, и че трябва да тръгна от по-малки роли, че да стигна до нещо голямо. Той ме излъга!

И в тази ситуация, това, което я тревожи най-много е, че той я е излъгал… ако в мен имаше дори частица съжаление, че с Амбър нещата не се получиха, точно сега щеше да се изпари. За мое щастие, вече бях продължил напред. Мамка му, направо съм избегнал куршум.

— Бих казал, че сигурно се майтапиш, но това е прекалено тъжно, че да е лъжа. Съжалявам за скапания ти късмет, и че голямата ти лъскава холивудска кариера не се е получила. Сега, кажи ми какво целеше с идването си тук и с тази голяма сцена? Всичко между нас приключи. Мъртво е. Край!

Блясъкът на неудобството изчезна от очите й и там блесна пресметливо пламъче. Тя протегна ръка и я отпусна на бедрото ми.

— О, Боун, дори не сме било до това да приключим. Сега имам нужда от теб повече от всякога.

СУВ-а спря, оставяйки ме на ъгъла близо до сградата на агента ми. Нямаше начин да позволя на пресата да последва колата на Амбър до дома ми и това в добавка към факта, че нямах намерение да прекарам тридесет минути с нея и да я слушам как ми обяснява, че не е направила нищо кой знае какво и как трябва да „се спасим един друг“ като се съберем отново.

Наречете ме старомоден и може би малко примитивен, но за мен е голяма работа. Нямаше да се привържа отново към Амбър, дори топките ми да горят и тя да е единственият човек на планетата, който може да ги изгаси.

Огледах улицата, надявайки се пресата още да не ни е настигнала и притичах към сградата. Охранителят зад бюрото се изправи, когато влязох.

— Сър… — започна той.

Почуках периферията на шапката си и очите му се разшириха, щом ме разпозна.

Да, човече. Не съм някой, който може да задържиш.

Преди години, имаше време, в което той щеше да ме изхвърли, само задето опитвам да се срещна с агент, но тези дни бяха приключили.

Качих се на асансьора към офиса на Ник, надявайки се, че той ще е там. Когато рецепционистката ме видя, се изправи.

— Г-н Трашър, имате ли среща? Мога да се обадя…

Игнорирах я и се насочих направо към вратата, водеща към лъскавия ъглов офис на Ник. Тя посегна към телефона си, но щях да я изпреваря.

— Къде беше мамка му? — не си направих труда да го поздравя, когато отворих вратата.

Вътре, млада кльощава блондинка, която приличаше по-скоро на копие на Бритни Спиърс, отколкото на кънтри момиче, беше кацнала на края на коженото кресло пред бюрото му. Но като се замисля, някой не беше ли казал така и за Амбър? Че по-скоро прилича на поп изпълнителка от Ел Ей, отколкото на кънтри певица от Нашвил?

Ник въздъхна.

— Съжалявам, Джесика ще продължим с това по-късно.

Тя се изправи и се усмихна с розовите си устни в моята посока.

Поредната Барби. Идеално. Точно от това има нужда този град.

Щом тя излезе от офиса, аз се насочих към прозореца, поглеждайки надолу към града, който обичах. Музикалният град. Където ми беше мястото.

Обръщайки се, хвърлих още един въпросителен поглед на Ник, който не ми беше отговорил.

— Къде беше? Знаеше ли, че тя идва?

Ник се облегна на лъскавия си кожен стол и скръсти ръце на гърдите си.

— Повече бих се тревожил за обвиненията, които са ти повдигнати, отколкото за появата на приятелката ти.

— Бивша приятелка — изсъсках през зъби.

— Бившата ти приятелка — каза той, поправяйки се. — Но трябва да отбележа, че ако все още беше с Амбър и не се бе забъркал с онова момиче, Рипли, нищо от това нямаше да се случи. Казах ти да стоиш далеч от нея. Да се скатаваш. Но ти не ме послуша. Сега ще ме чуеш ли? Защото да поставиш малко разстояние между двама ви, ще е най-доброто нещо, което можеш да направиш.

— Ебаваш ли се с мен? Искаш да обвиниш за това Рипли?

— Братовчедка й те пъхна зад решетките.

— Защото е кучка с брадва. Не съм я докосвал!

— Вярвам ти, Боун. Наистина ти вярвам. Но… точно сега Чарити отхвърля обаждания от дузина хора искащи детайли. Ти си модел за подражание на много деца и когато се разчуе за това, с репутацията ти ще е свършено. Най-добрият начин е да намериш нещо, което да отвлече вниманието, докато се справим с тези простотии — той спря, преди да се облегне напред на бюрото си. — Обмислял ли си варианта да се събереш отново с Амбър? Хората обичат да ви виждат заедно. Това е приказка, на която могат да се хванат.

Не можех да повярвам, че тези думи излизат от устата му.

— Мамка му, ебаваш ли се с мен? Вместо пресата да мисли, че бия жени, искаш да мислят, че съм смотаняк, който оставя приятелката му да се омъжи за друг и да се чука с друг, преди да я приеме отново?

— Виж, знам, че звучи зле, но…

— Не. Мамка му, няма да се случи, и ако го предложиш още веднъж, приключвам с теб. Сега ме свържи с финансовия ми мениджър, за да съм сигурен, че ще върне всичките пари, които Амбър е дала за гаранцията ми. Освен ако нямаш нещо полезно за казване, ще чакам превоза си в съседния офис.