Мегън Марч
Истински секси (16)

Глава 16

Боун

Отворих вратата на пикапа за Рипли и обвих ръце около кръста й, за да я вдигна на седалката. Не е като да не може да го направи сама, но обичах да я държа в ръцете си, а беше минало адски много време от последния път.

Качих се на шофьорското място и стартирах двигателя, когато Рипли изрече двете думи, които промениха всичките ми планове.

— У вас.

Погледнах към нея.

— Сигурна ли си?

Тя кимна и реших, че няма да споря с нея за това.

— Добре, тогава.

Не говорихме докато шофирах, всеки от нас потънал в мислите си, но аз си направих заключения. Когато портите се отвориха, най-после заговорих.

— Това значи нещо за мен, Рипли. Ти значиш нещо за мен — обърнах глава, за да я погледна, продължавайки да карам по алеята, докато портите се затваряха зад нас. — Дай ми шанс да ти покажа колко хубаво би било това между нас, преди да се откажеш напълно.

Тя си мислеше, че не знаех как работи мозъкът й, но вече бях станал прекалено добър в разчитането на мислите й.

— Не мога да обещая нищо.

Вкарах колата в гаража и паркирах, преди да изключа двигателя и да се обърна към нея.

— Няма проблем, но аз ще ти обещая нещо. Никога няма да съжаляваш, ако ни дадеш шанс. — Дори в сенките на гаража можех да видя колебанието на лицето й.

— Не можеш да го знаеш.

— Да, мога.

Преди да опита да спори с мен, отворих вратата и изскочих навън, заобикаляйки, за да я взема. Тя вече бе отворила вратата, затова я издърпах навън, обвил с ръце кръста й. Отнесох я вътре, без да й позволя нито за миг да докосне с крака пода.

— Закъсня — изкряка папагалът от клетката си, но не спрях, за да му кажа да млъква.

Насочих се надолу по коридора към спалнята. Ако не можех да накарам Рипли да повярва на думите ми, то щях да й го докажа с действия.

Ако имах само една нощ да я убедя да не си тръгне от мен, щях да се възползвам максимално. Ще проникна толкова дълбоко в душата й, че няма да може да помръдне, без да ме усети.

Когато я смъкнах върху леглото, тя посегна към ризата ми, но аз я спрях, хванах ръцете й и ги задържах над главата й с една ръка, докато с другата повдигах блузата й.

— Толкова дяволски красива си.

Хвърлих блузата й настрани и притиснах ръка към гърдите й, карайки я да легне по гръб. Погрижих се за обувките и дънките й, смъкнах ги по бедрата й, като внимавах с крака й. Отпуснах се на колене и целунах глезена, по който все още личаха синините.

— Но си толкова силна и способна. Това е адски секси. Нямаш нужда от мен, Рипли. Знам това със сигурност. Затова, ще те накарам да ме желаеш.

Нежно изражение омекоти чертите й и се надявах, че успявам да премина през защитите й.

Разтворих бедрата й, бавно целувайки кожата й от стъпалото нагоре, докато не стигнах до сърцевината й, вдишвайки аромата на възбудата й.

— Никога не съм желал някоя жена, така както желая теб. Искам да знаеш, че това е истина. Това не са просто повърхностни думи. Те идват от самите ми кости.

Близнах центъра й и тя си пое дълбоко и остро дъх.

— Вече си влажна за мен, захарче. Напълно подгизнала. Липсвах ли на това котенце, липсваше ли му да е изпълнено от мен?

Пъхнах и двете си ръце под дупето й и я вдигнах към лицето си, откривайки клитора й и прокарвайки зъби по него.

— Или си сънувала какво би било да изпълня задничето ти? — притиснах четири пръста между двете задни бузи, открих задния вход и го докоснах леко.

Рипли отново си пое дълбоко дъх.

— Ако не ми отговориш, ще продължа да гадая.

— Да! Липсваше ми. Навсякъде. Не знам какво ми направи, но…

— Но ме желаеш! — Не беше въпрос, защото тялото й вече трепереше от нужда.

— Да.

Пуснах я и се изправих, за да сваля ботушите, ризата и дънките си.

— Значи ще получиш точно това, което искаш.