Мегън Марч
Истински секси (32)

Глава 32

Рипли

Боун изключи осветлението и тръгна към масата с торта покрита със запалени свещи. Докато вървеше, той пееше „Честит рожден ден“, по най-опустошително сексапилния начин, който бях чувала.

Когато спря, бях опасно близо до това да ревна. Стегнах се, поех дълбоко дъх и се подготвих да духна свещите.

— Чакай. Трябва да си намислиш желание.

Горната част на тортата изглеждаше така, сякаш може да задейства противопожарната аларма с всичките тридесет запалени свещи отгоре, затова знаех, че трябва да действам бързо, ако не исках глазурата да се покрие с восък.

— Нямам нужда от нищо. Всичко това е перфектно.

— Просто си пожелай нещо, Рипли. Нещо голямо и страшно, което никога не си смеела да си пожелаеш преди.

С лицето му, озарено от светлината на свещите, на мен ми хрумна нещо. Точно както Боун каза, беше голямо, страшно и никога не бях си позволявала да мечтая и да мисля за него.

— Това. Точно това, за което си мислиш в момента, задръж го в ума си и издухай свещите, рожденичке.

Изпълних дробовете си с въздух. Част от мен се боеше какво ще значи за мен, ако желанието се сбъднеше, но другата част от мен казваше да скоча напред, без да мисля и издухах всичките свещички.

— Честит рожден ден, Рипли — прошепна Боун, преди устните му да се притиснат към моите, запечатвайки ги с целувка.

Когато се отдръпна от мен, в ума ми нямаше нищо, освен желанието, което блестеше примамливо пред мен.

 

 

— Трябват ми две водки с тоник и лайм, един Будвайзер и една маргарита — извика една от коктейлните сервитьорки на бара и аз се хвърлих в действие.

Беше вторник и една от най-горещите нови певици в Нашвил се подготвяше на сцената. Белият Жребец тази вечер бе пълен до пръсване. Хоуп имаше почивен ден, а ние останалите бързахме да изпълняваме поръчките, от хората на бара и сервитьорките обслужващи масите.

Сложих питиетата на поднос и мушнах касовата бележка под една от чашите.

— Мерси скъпа — кимайки, сервитьорката се смеси с тълпата, балансирайки подноса като професионалистката, каквато беше.

Поразтегнах глезена си, все още усещах лека болка. Тичането по стълбите, прескачането на оградата и спринтът в пръстта на родеото не бяха спомогнали за възстановяването на крака ми, но много скоро щях да съм като нова.

Минах надолу по бара, забърсвайки с кърпа, и погледнах към следващата група, за да взема поръчките им. Замръзнах на място, щом погледа ми падна върху двете жени.

Майко. Мила!

Огледах се, но изглежда никой не забелязваше, че на бара седи една от музикалните кънтри легенди, или че на стола до нея е кацнала една от най-горещите кънтри певици на годината.

Тана Вайнс и Холи Уикс.

Макар че технически сега би трябвало да е Холи Уикс Карас, съпруга на известния милиардер, който я издири след свалката им за една нощ и се ожени за нея. Бях проследила цялата история в един клюкарски сайт, който сега избягвах да посещавам, след като видях в него снимка на мен и Боун.

Стегни се, Рип.

— Какво мога да ви донеса, дами?

— За мен спрайт — каза ми Холи Уикс с усмивка. — Но Тана има нужда от чаша от най-доброто ви червено вино.

Тана стрелна Холи с поглед.

— Каза ми, че се изцеждаш и изхвърляш. Можеш да пиеш, по дяволите. Няма да пия сама.

— Не мога да го направя. Просто не звучи правилно.

Тана извъртя очи.

— Изчакай като родиш второто. Няма да се замислиш дори, преди да си поръчаш питие.

— Така или иначе, няма да пия тази вечер. Имаме късмет, че Крей е все още в офиса, иначе имаше голяма вероятност дори да не излезем от къщата ни.

Погледът ми се стрелваше от едната към другата, все едно гледах мач по пинг-понг.

— Този мъж… кълна се. Щеше да ни пусне само с екип от десетима охранители, вместо само с моите двама.

Чак сега забелязах двамата мъже в костюми, които бяха застанали зад жените, блокирайки ги от чуждите погледи, с широките си рамене.

— За това трябва да действаме бързо, преди да ни е издирил, да нахълта тук и да ме отнесе навън.

Повдигнах вежди. Знаех, че в пресата изкарваха Карас задник, но…

— Знаеш, че обичаш алфа простотиите му. Господ е свидетел, аз също харесвам подобни неща. Когато Мик тропне с крак и заяви, че ще ми запали дупето… — Тана се размърда на стола, — направо бикините ми се изпаряват.

Чувствах се така, все едно се намесвам в личен разговор, но не можех да спра да ги слушам, докато пълнех една чаша с лед и спрайт и друга с най-доброто ни червено вино.

Сложих чашите пред тях и в следващия момент, бях осенена от прозрението, че Холи и Боун бяха записали заедно дует. Дори го бяха изпълнили на живо… О, мамка му, не беше ли вечерта, когато Амбър го заряза? Мамка му, тогава беше.

Присъствието й тук не можеше да е съвпадение.

— Мога ли да направя нещо друго за вас, дами?

Холи облегна лакти на бара и ме погледна в очите.

— Ами, да, има едно голямо нещо. Наистина искам да те чуя как пееш, Рипли Фишър. Някой ми показа едно видео с теб и направо не можех да повярвам какво чувам. След това видях и друго видео, и звъннах на Зейн Фриско, за да ми разкаже всичко.

От шок забравих как да говоря, но това изглежда не разтревожи Холи, защото тя продължи.

— Фриско ме открехна за клюките, които пропуснах, докато бях в мамаленд, и осъзнах, че говоря с грешния човек, затова врътнах още един телефон на мой стар приятел.

— На Боун? — предположих.

Холи кимна с още една широка и брилянтна усмивка на лице.

— И моят добър приятел Боун ми каза, че обмисляш дали да не говориш с някои звукозаписни компании, за което му вдигнах страхотен скандал, защото единствената компания, с която трябва да подпишеш, е моята. Иска ми се да те чуя на живо, но и без това, мога да кажа с увереност, че Хоумгроун Рекърдс проявява огромен интерес към теб.

О. Боже. Мой! Звукозаписната компания на Холи Уикс проявява интерес към мен. Майко. Мила!

— Боун ли те нави на това?

Тана се намеси.

— О, скъпа, не. Станах свидетел на едната страна на разговора и на Холи й се наложи да скубе информацията от Боун парче по парче с доста зор. Тя говори за теб нонстоп от три дни. Е, може и да си подпечатала сделката, когато се метна през оградата, за да го спасиш от стадото, но това е толкова реално, колкото е възможно. Боун няма и идея, че сме тук тази вечер.

— Беше само един бик.

Тана махна с ръка.

— Пфф, дори не бих се приближила до крава, освен ако не е на грил и в чинията ми, затова за мен си Зина, принцесата войн.

Погледът на Холи заблестя, докато ме гледаше.

— Тя е права, веднъж щом осъзнах, че си бойна мадама и можеш да пееш, знаех, че трябва да говоря с теб, при това скоро.

— Хей, може ли да получа питие? — извика един мъж, няколко метра от нас.

— Я не й крещи. Заета е! — извика Тана и неволно привлече вниманието към себе си.

— Мамка му, изглеждаш точно като Тана Вайнс.

— Страхотен имитатор съм, скъпи. Ако не бях, щях да съм доста зле в работата си.

— Какво да ви донеса, г-не? — попитах мъжа.

— Четири Бъд, в бутилка, не наливни.

Погледнах към Холи и Тана.

— Веднага се връщам.

Изтичах до хладилната витрина и взех четири бири, отваряйки ги, преди да му ги сервирам.

— Ами аз?

С извинителен поглед към двете жени, сервирах и на още няколко клиента. Когато най-после се върнах при Холи и Тана видях двама мъже да се насочват към тях, разделяйки тълпата като червено море.

— О, мамка му — каза Тана.

Холи отпи от спрайта си.

— Двойно мамка му и двамата ни намериха.

Всеизвестният милиардер Крейтън Карас беше също толкова заплашителен очи в очи, колкото го изкарваха медиите. Тъмните му коса и изражение крещяха не ме ядосвай, защото ще те закопая. Погледът му бе фиксиран върху Холи и можех да се закълна, че останалите хора в бара буквално не съществуваха за него.

— Тана, какво търсиш тук, по дяволите? — Гласът принадлежеше на друга кънтри легенда… Мик Вайнс, съпругът на Тана. В началото на връзката си, двамата бяха предизвикали доста големи медийни вълни.

Зад двамата мъже имаше още костюмирани охранители.

— Хей, бейби — провлачи Тана. — Почти сме готови.

— Холи — гласът на Карас бе равен и твърд.

— Да, любов моя?

Твърдото му изражение омекна за миг.

— Аз ли пропускам нещо, защото в съобщението ти пише, че имаш късна работна среща, която е много важна.

— Така е. Почти сме готови. Крей, запознай се с Рипли. Тя е новият, най-горещ проект на Хоумгроун.

Карас кимна.

— Удоволствие е да се запознаем, г-це Фишър.

Думите му не изискваха отговор, което беше добре, защото нямах никаква идея какво да кажа на този толкова заплашителен мъж. И след това се усетих.

Чакай, от къде, по дяволите, той ми знае фамилията?

Можех да се сетя само за едно обяснение. Този мъж е страховит.

— Бейби, да тръгваме. Папараците вече обикалят — това дойде от Мик.

— Тези задници са по-лоши и от лешояди — Тана допи виното си. — Предполагам, че съм готова, но не получихме твърд отговор от Рипли. Холи трябва да я чуе да пее, за да може да подпишат договора.

— Може и да е така, но за жалост няма да се случи тази вечер — твърдо заяви Карас.

Холи извъртя очи.

— Е, тогава предполагам, че ще трябва да дойда утре на отворената музикална вечер, за да мога да чуя това, което ми трябва — тя ме погледна. — Така устройва ли те, Рипли?

— Холи…

— Шшт, Крей. Ще имаме повече охрана. Ще съм в безопасност.

Той потърка носа си.

— Мамка му, много ясно, че ще бъдеш. — Вниманието му се насочи към мен. — Уведоми мениджъра, че охранителният ми екип ще се свърже с неговия утре сутринта, за да направим план.

— Ъм, добре?

— Крей, ако я изплашиш, тя няма да иска да подпише с Хоумгроун. Боун вече ми каза, че трябва доста да се постарая, за да я навия, затова нямам нужда да усложняваш нещата.

— Така ли е казал? — попитах аз.

Холи ми намигна.

— Той ми каза и други работи и съм много щастлива за вас двамата. — Усмивката й изчезна. — Стига да не го прецакаш, като онази кучка Амбър, всичко ще е наред. Иначе трябва да знаеш, че познавам хора във Фамилията.

Фамилията? Мамка му, да не би да говореше за мафията?

— И, официално, мисля, че приключихме тук — каза твърдо Крейтън Карас.

— Чао, Рипли! — Холи и Тана ми помахаха, преди да слязат от столовете си. — Ще се видим утре!

Гледах как цялата процесия напусна Белия Жребец, докато половината тълпа ги зяпаше опулено, а другата половина се скъсваше да им прави снимки.

На какво, по дяволите, се съгласих току-що?

Боун щеше да има много да обяснява.