Мегън Марч
Истински секси (34)

Глава 34

Рипли

Претърколих се в леглото, за да открия бележка върху празната възглавница на Боун, вместо мъжа, на който планирах да се нахвърля.

Къде е отишъл? Зрението ми още бе замъглено от съня и примигнах, преди да прочета написаното със синьо мастило.

Захарче,

Имам ранно интервю в една радио станция и не исках да те будя. Очаквай обаждане от Хоумгроун Рекърдс тази сутрин. Холи иска да си уредите среща. Ще се прибера у дома по обед.

Обичам те,

Боун.

Майко мила. Уау. Вълна от емоции ме заля с невероятна сила, щом прочетох бележката. Въпреки че съм възрастна жена, аз дръпнах завивката над глава си, покривайки се, докато обмислях, какво ще правя.

Холи искаше да си насрочим среща.

Знаех, че това се задава, но да го видя написано черно на бяло бе напълно различна ситуация.

Това ли беше шансът ми? Големият шанс в живота ми, за който никога не бях си позволявала дори да си мечтая. Това, което искаше мама, но не можа да постигне, тъй като животът й бе отнет от някой, който буквално се измъкна от убийството.

Реално бях изправена пред цунами. Но не можех да се крия под завивките цял ден и да чакам решението да се вземе от самосебе си.

Освен това имаше го и края на бележката. Ще се прибера у дома… Много странно, но се чувствах по-удобно в дома на Боун, отколкото в стария ми апартамент, над бара. Всъщност, чувствах се по-удобно да бъда тук, вместо да заемам място в хола на Хоуп. Но това не значи, че това е моят дом.

Установяваш се, Рип. И да, така бе, защото последната част на бележката щеше да ме свали на колене, ако стоях права.

Обичам те.

Как беше възможно този невероятно прекрасен, талантлив и мил мъж да бъде влюбен в мен? Чувствах се така, все едно вселената се шегуваше с мен, но това беше истинско, а не пълна лудост. Лудо, невероятно и прекрасно.

Телефонът ми на нощното шкафче извибрира и аз отметнах завивките, скачайки от леглото, за да го взема. Телефонният номер беше някой, който не познавах, затова прочистих гърло и отговорих с най-професионалния си тон.

— Ало?

— Здравейте, Рипли Фишър ли е?

— Да, на телефона.

— Чудесно! Аз съм Ета от Хоумгроун Рекърдс и г-жа Уикс би искала да насрочи среща с вас, когато ви е възможно най-скоро. За предпочитане днес, ако можете. Знам, че това е малко прибързано, но тя каза, че ще бъдете уведомена за обаждането ни. Кога ще ви е най-удобно да проведете срещата? Г-жа Уикс с радост ще се срещне с вас и за момента днешният й график още не е запълнен.

— О. Уау. Добре. Иска да се срещнем днес?

— Ако е възможно. Тя ще е тук около единадесет часа, освен ако не решите, че искате да се срещнете по-рано.

Погледнах към часовника на масата. Вече бе осем и половина, а аз трябваше да се изкъпя и да отида в дома на Хоуп, за да се преоблека в нещо по-професионално, след което трябваше да пътувам и до офиса на Хоумгроун, което май не беше много далеч от дома на Хоуп.

За момент се замислих дали да не изчакам Боун и да видя дали не иска да дойде с мен, но тогава изпънах рамене. Това е за мен. Мога да го направя сама. Аз съм силна и независима жена.

— Мога да бъда там в единадесет. Мисля, че ще е идеално. Офисът ви е на Мюзи Роу, нали?

Ета ми издиктува всичко и се разбрахме, че ще бъда в Хоумгроун Рекърдс в единадесет часа, за да се срещна с Холи Страхотната Уикс.

— Много благодаря, г-це Фишър. Ще се видим тази сутрин. Наистина нямам търпение да се запознаем. Видях видеотата на изпълненията ви, а г-жа Уикс не спира да говори за вас.

Когато затворих телефона помислих, че май усмивката разтегнала лицето ми ще стане перманентна. Затичах се към душа на Боун и скочих вътре. През цялото време докато се къпех не спирах да мисля. Мамка му. Това наистина се случва.

 

 

В десет часа и петдесет и пет минути пристъпих във фоайето на сградата, в която се помещаваше офиса на Хоумгроун Рекърдс, и неочаквано бях погълната от тревогата. Дървеният под изглеждаше така, сякаш дървото е взето от някоя стара плевня отнякъде, а под кафявите кожени мебели имаше мек зелен килим, все едно бе трева в някой поддържан заден двор.

Бюрото на рецепционистката също бе като направено от някакви рециклирани греди, а отгоре лежеше огромен подобен на отрязък на дънер дървен плот.

Зад бюрото със сребърни букви на стената бе изписано:

Хоумгроун Рекърдс

Жена, с къса руса коса и остра брадичка, скочи иззад бюрото.

— Здравейте! Вие сигурно сте Рипли Фишър. Познах ви от видеотата. Аз съм Ета, сутринта говорихме по телефона.

Кимнах.

— Много благодаря, че уредихте срещата. Знам, че подраних няколко минути.

— Няма проблем. Г-жа Уикс тъкмо пристигна с принцеса Роуз, затова в момента я води към детската стая и веднага ще дойде да говори с вас. Наистина се вълнуваме, че успяхте да се отзовете толкова бързо. Да ви донеса ли нещо? Кафе? Сода? Вода? Чай? Смути? Еспресо? Имаме наистина страхотна кафе машина, затова каквото пожелаете, мога да го донеса.

Начинът, по който общуваше в мен, едва не ме изкара извън баланс, защото бях свикнала аз да бъда тази, която поднася питиета и се грижи хората да се чувстват удобно. Да бъда в другия край на ситуацията и някой да се отнася така с мен беше адски различно.

— Вода ще е чудесно. Благодаря.

— Разбира се.

Тя се наведе и измъкна бутилка вода с етикет Хоумгроун Рекърдс изпод бюрото, където вероятно имаше малък хладилник.

— Моля седнете. Г-жа Уикс ще пристигне всеки миг.

Насочих се към диваните, а ботушите ми потънаха в плюшения тревисто зелен килим. Не бях сигурна как да се облека за тази среща, затова облякох черен панталон и бяла блуза, както и черното яке, което бе най-близкото до сако в гардероба ми. Ципът му бе пришит с асиметричен ъгъл, а на ръкавите имаше сребърни копчета. Ниските до глезена ботушки бяха единствените, които притежавах наподобявайки официални обувки, затова избрах точно тях. Напоследък нямах излишни пари, затова пазаруването на обувки бе в най-долния край на списъка ми с приоритети, не че преди това някога е било приоритет.

— Съжалявам, че те накарах да ме чакаш — познатият глас на Холи изпълни рецепцията, когато се появи от коридора.

И сега се радвах, че нямах нищо лъскаво, защото Холи бе облечена напълно небрежно. Кремав пуловер, широк кафяв колан и тесни дънки, напъхани в кафяви кожени ботуши, стигащи до коляното й. Златните обеци докосваха раменете й, надничайки изпод русата й коса, която изглеждаше толкова добре колкото и по телевизията.

— Не се тревожи — казах, откривайки гласа си. — Аз подраних. Благодаря, за поканата да се срещнем.

— Удоволствието е мое. Оценявам, че дойде днес. Не мога да ти кажа колко се радвам, че си при нас. Ела отзад. Нека се настаним по-удобно и да поговорим.

Последвах я през вратата от ляво на бюрото на рецепционистката и видях, че и останалата част от сградата е същият стил, като рецепцията.

— Крейтън е наредил цялото място да се изтърбуши и премоделира, докато бях в майчинство. Нямам идея как, по дяволите, успя да го направи, но е факт. Чудех се защо не ми даваше да идвам в Нашвил със седмици, но както винаги този мой дявол е имал по-големи планове. Знаеше, че озова ли се в града, ще успея да се добера и до офиса.

Грубото дърво, тежките сребърни орнаменти и разните червени детайли появяващи се от време на време, не бяха проект, с който смятах, че би се заел Крейтън Карас, но Холи продължи.

— Можеш ли да си представиш, че в Pinterest е намерил снимки на моя Офис Мечта и ги е използвал за вдъхновение? Сериозно, кълна се някога би трябвало да е работил в ЦРУ. Тази дъска със снимки беше тайна и все пак той е успял да я докопа и да й даде живот, вкарвайки дори акценти на рози, заради малкото ни момиченце Роуз.

Макар по тона й човек да може да помисли, че е раздразнена, то усмивката извиваща устните й опровергаваше това. Беше очевидно, че обича новия дизайн… и съпруга си… адски много.

Ако питате мен, той бе напълно ужасяващ, обаче никой не ме питаше.

Стигнахме до ъгловия офис, където три от четирите стени бяха направени от солидно дебело стъкло. Две бяха с изглед към Нашвил, а третата към детска стая, в която една жена седеше в ъгъла, гледайки как мъничко розово вързопче спи сладко.

— Това е Роуз. Татко й й направи тук детска стая за принцеси, където мога да я наглеждам, докато работя. Стъклото ще се замъгли, ако натисна един от бутоните, но Крей знае, че искам да е близо до мен колкото е възможно повече.

— Уау. Това е невероятно.

— Той е невероятно сладък, обаче не му казвай, че съм ти казала. Предпочита хората да се плашат от него.

Мисията изпълнена, помислих си аз, но не го изрекох на глас.

— Сядай и да се захващаме за работа. — Тя махна с ръка към малък кът за отдих с диван и две кресла.

— Благодаря.

Холи взе една папка от бюрото и се настани на дивана, затова аз си избрах едно от креслата.

— Знам, че всичко това може да изглежда леко прибързано, но точно така се случват нещата в този бизнес. Някои хора стават звезди за една нощ, въпреки че са свирили в барове и клубове десетилетие. А ако не се получи, всичко отшумява бързо. Затова по ред на номерата. Първо — тя ме прикова с поглед. — Искаш ли да станеш звезда за една нощ? Защото това смятаме да направим с теб. Сега, трябва да кажа, че няма никакви гаранции, но реално с парите, които Хоумгроун планира да инвестира в теб и твоя бранд на практика ще бъдеш навсякъде. Откакто Крей купи компанията, не съм се фокусирала върху това да откривам нови таланти, но смятам това да се промени. Ти ще бъдеш първото ми откритие и отказвам да бъдеш нещо по-малко от грандиозна сензация. Разбираш ли ме?

Тя говореше толкова бързо и развълнувано, че мозъкът ми едва успяваше да асимилира всичко.

Мой бранд?

Без да дочака отговора ми, Холи продължи.

— Преди да отговориш на този въпрос, нека те попитам някои неща, като ти ли си пишеш песните или смяташ да изпълняваш песни написани от друг? И в двата случая няма проблем при нас, защото, честно казано, голяма част от артистите в този град не пишат сами песните си. Но ако пишеш, искам да чуя някои от тях, и вероятно ще те уредим със сезонен текстописец, който да ти помага, за да сме сигурни, че ще имаш всички нужни парчета за записване на албум, когато му дойде времето.

Кимнах и най-после проговорих.

— Не пиша песни. Защото бях заета… и честно казано, никога не съм мислила сериозно да направя нещо по този въпрос. Никога не съм имала толкова реална възможност.

Холи се усмихна и кръстоса крака.

— Скъпа, разбирам те. Ако го направиш, първите шест седмици, дори месеца все още ще ти е трудно да повярваш, че е истина. Това е животопроменящо. Затова да решиш накъде ще тръгнеш ще е голямо решение за теб. Видеотата ти в YouTube все още са на сайта и продължават да бъдат гледани от стотици хиляди души на ден, особено онова с Фриско, затова сега ти си мистерия и хората искат да научат още. Ако яхнеш тази вълна, получиш правилните публични изяви и направиш интервюта с точните медии, ще може да яхнем вълната и да те държим на върха, докато излезе първия ти албум. Но ако решиш, че не искаш това, тогава вероятно всичко ще отшуми скоро.

Поех дълбоко дъх и прехвърлих през ума си всички мисли, които ме занимаваха от сутринта.

— Нямам никакви солидни планове за това какво ще правя с бъдещето си. Напълно никакви. Ще съм кръгъл идиот, ако не опитам.

Холи се наведе към мен.

— Може да не ти се вярва, но много добре разбирам как се чувстваш в момента. Преди да отида в Кънтри Мечти и да се пробвам да спечеля договор със звукозаписна компания, бях затънала до ушите в пържени краставички в една боулинг алея в Кентъки. Нямаше нищо лошо в това, защото си вадех парите с честен труд, но бях без никакви перспективи. Знаех, че имам нужда от един шанс да направя нещо различно с живота си, затова, когато се появи, аз го сграбчих. От това, което разбирам, ти си работила в бара толкова дълго, че вече не помниш какво е да правиш нещо различно. И в това няма нищо лошо. Но ако си чакала истинския си голям шанс, трябва да бъда напълно откровена с теб… това е той.

Тя спря за миг, преди да продължи.

— Не казвам, че Хоумгроун е единствената компания, с която трябва да си пробваш късмета, но в този момент, това е твоят шанс да сграбчиш късмета си. Обаче другите компании може да не са толкова щедри колкото нас и толкова мотивирани да постигнеш успеха, към който се стремим ние. Не се опитвам да те притисна да избереш Хоумгроун, но ако го направиш, ще си личният ми проект. И, Рипли, когато трябва да се докажа, никога не се провалям. Не е нужно да ми вярваш, но това е самата истина. Хоумгроун Рекърдс скоро ще бъде голяма сила в тази индустрия, а аз ще направя своя мисия да те отведа до върха.

Обвих ръце през корема си, несигурна защо изпитвах нужда да се защитя по някакъв начин. Може би, защото това ниво на уязвимост не беше нещо, което често показвах пред непознати.

— Малко е плашещо, като се замисля как всичко ще се промени.

— Знам. Разбирам го. Но помисли за това. — Холи ме погледна право в очите. — Освен всичко останало, знам какво е до себе си да имаш мъж, по-голям от самия живот и че той има достъп до ресурси, с които ни се вижда непосилно да се съревноваваме. С Крей никога не сме били равни на финансово равнище, защото той е толкова адски много богат, но аз умея сама да печеля пари и да стоя сама изправена на двата си крака. Трудно е, когато в живота си имаш мъж, който с радост ще пристъпи и ще поеме цялата тежест от теб, готов да се бие в твоите битки. Но толкова дълго си се борила и си се справяла сама, затова не мога да си представя да се скриеш в сянката и да оставиш Боун да ти помага, без ти да можеш да направиш същото за него.

Мамка му. Една точка за невероятно възприемчивата Холи Уикс.

— От къде знаеш това?

— Защото и аз също като теб съм адски горделива. Какво от това, че не знам кой е баща ми, а майка ми е егоистка, която ме заряза на верандата на баба ми и забрави да се върне за мен години наред? Не искам да мисля, че не струвам достатъчно, че да имам съпруг милиардер, и се доказах на сцената преди с него да се открием и да започнем заедно живота си.

Начинът, по който сякаш между другото ми разказа за семейството си, разби някаква стена вътре в мен. Това бе единственото обяснение за това, което се случи в следващия миг.

— Майка ми бе убита в тоалетната на семейния ни бар, докато беше там с мъжа, с който изневеряваше на баща ми. Той вече бе пречупен донякъде, но в онзи ден удари дъното. Оказа се затънал в бутилките с алкохол и така и не изплува от там. Не се тревожеше да ме товари с колкото работа успее да измисли, но след краха нямаше начин да върна Аквариума до предишната му слава. Опитах. Наистина опитах, но се провалих.

— О, скъпа. Този провал не е твой. Опитала си да го спасиш и си свършила невероятна работа, успявайки да задържиш бара работещ десет години съвсем сама.

Стрелнах я с поглед.

— Нима вече си знаела това?

Тя кимна внимателно.

— Казах ти, че мъжът ми сигурно е работил някога за ЦРУ. Вероятно знам повече за теб, отколкото Боун. Но обещавам, нито частица от тази информация няма да излезе от тази стая.

С цялото това споделяне на миналото се почувствах леко изгубена и Холи явно го забеляза.

— Ако не искаш да взимаш решение днес, не се налага да го правиш. Но в интерес на това, да се възползваме максимално от шума около теб ще кажа, че колкото по-скоро толкова по-добре. Гледанията на видеотата ще започнат да намаляват и интересът към теб ще започне да спада. Искаме да пожънем този интерес и да направим огромно обявяване, че сме подписали с теб и че много скоро ще излезе първият ти сингъл.

Забелязах движение в детската стая и погледнах как бавачката вдигна на ръце малкия розов вързоп и започна да го разнася из стаята.

— Ако не бях стъпила на сцената на Кънтри Мечти нямаше да имам живота, който имам сега — каза Холи, гледайки не към мен, а към детската стая. — Понякога, като поемем ужасяващи рискове се случват най-невероятните неща.

Любовта, която струеше от нея, докато гледаше малкото си момиченце ме прониза дълбоко.

Искам това. Не живота на Холи Уикс, а шанс за щастие отвъд всичко, което някога съм си представяла.

Поех си дълбоко дъх.

— Ще го направя.