Мегън Марч
Истински секси (4)

Глава 4

Боун

Мина доста време откакто за последно бяха натиквали задника ми в килия. Тогава, кръстосвах пода, разярен на себе си, че съм бил достатъчно глупав да се напия с приятелите си в сграда, която на другия ден щяха да разрушават, но се радвах, че те се измъкнаха, въпреки че аз не успях.

Баща ми не обели нито дума, докато пътувахме, след като ми плати гаранцията няколко часа по-късно, но когато наближихме дома, той паркира и се обърна към мен.

— Мисля, че вече знаеш, че повече не искаш да прекараш още една нощ в затвора.

Нещо в тихите му думи ме накара да се засрамя още повече от действията си.

— Не, сър.

— Тогава, използвай главата си, Боун. Господ има по-големи планове за теб, затова не му доказвай, че греши.

— Да, сър.

— Извини се на майка си, щом влезеш вътре. Тя се поболя от тревога.

— Да, сър. — И тогава ме налегна вината.

След като се завлякох у дома и се извиних на мама, това беше краят на историята. Родителите ми не обелиха нито дума повече за това. Никога не ме наказаха. Някак те знаеха, че сам се обвинявам повече отколкото биха могли да го направят те. И имаха право, както обикновено се случва при родителите.

Когато се облегнах назад на бетонната стена, нямаше как да не се замисля, колко ще е наранена мама, когато чуе за това. Тя щеше да знае, че не е истина, защото никога не бих ударил жена, но някои хора в малкия град нямаше да се държат мило.

Била е мишена повече от веднъж заради държанието ми, затова се опитвах да не се дъня.

Можех да си представя как клюкарките шепнат зад гърба й. Тя казваше, че не я е грижа, но аз все още мразех факта, че я поставям в подобна позиция, особено за нещо, което не съм направил.

Беше такава лудост, че все още не можех да повярвам на обвиненията.

Не беше първият път, в който някой ме обвиняваше в нещо, мислейки, че ще съм лесна мишена, и че ще платя доста, за да не бъде засегната репутацията ми, но тези хора не ме познаваха.

Появявал съм се в не една къща или апартамент, искайки да ми обяснят, как точно съм направил нещата, в които ме обвиняват. Освен това винаги гледах да направя запис, за да има какво да дам на ченгетата. Излизаше, че прекалено много хора, които смятат, че могат да забогатеят бързо на мой гръб, нямаха смелостта да ме излъжат в очите. Адски се надявам, тази ситуация да излезе същата.

Медиите щяха да ме наобиколят яко, ако не убедя Бранди да свали обвиненията, а публичното мнение се разваляше прекалено бързо. Но дори да го направя, може би ще е прекалено късно. Но поне ще бъда оправдан. Никога не съм посягал на жени и тази лъжлива кучка знаеше истината.

Не ми дремеше, че е братовчедка на Рипли, щеше да си плати, пък било то и само заради фалшиви обвинения пред полицията. Беше ми трудно да повярвам, че Рипли ще възрази, защото от това, което бях виждал, Бранди определено не се отнасяше с нея, като с член от семейството.

И мамка му, Рипли. Тя бе заключена у дома и нямаше никаква идея какво се случва. Адски ми е гадно, че нямах време да й обясня, но нямах намерение да я влача навън с ченгетата и да позволя на някой задник да я снима по време на тази каша. Тези проклети папараци напоследък са като адска кръстоска между хлебарка и Волтури. Изскачат отнякъде и глозгат костите, докато не остане нищо.

Както казах на Рипли, най-много ми липсва уединението ми, а сега още повече, след като тя беше в живота ми.

Ако все още е част от живота ми.

Не, няма начин да повярва на обвиненията на Бранди.

Но беше думата на Бранди срещу моята, а това е именно тя, имайки предвид снимките, които ми показаха полицаите.

Тях не ги беше грижа, когато казах, че не съм я докосвал, просто ми казаха да го кажа на съдията. Те са вторият тип ченгета, на които съм попадал в Нашвил. Първият са учтиви и обикновено остават да ти се размине, защото си знаменитост. Вторите са задници, които гледат да се убедят, че няма да бъдеш третиран по-леко, само защото си известен. Обикновено не ме бе грижа, но този път всичко това бяха простотии.

— Трашър, гаранцията ти е платена — извика охранител от края на коридора и вратата на килията се отвори.

Крайно време беше, мамка му.

Не знаех какво е трябвало да направят агента и адвоката ми и не ми дремеше колко е струвало, но се радвах, че излизам от тук.

Или поне се радвах, докато не излязох в лобито и не видях камерите насочени към мен и жената, която ме чакаше отвън. Щом излязох през вратите, тя се затича към мен и се хвърли в ръцете ми.

— Дойдох колкото може по-скоро, скъпи. Всичко ще бъде наред.

Бяха зашеметен и неподвижен, когато Амбър притисна устни към моите.