Мегън Марч
Истински секси (36)

Глава 36

Боун

Около един часа се прибрах у дома и заварих къщата празна. Радиоинтервюто се проточи, защото бях погълнат да обяснявам за новия си албум и как никога до сега не ми се бе случвало, текстовете и мелодиите на безброй песни да преминават през ума ми, без да спрат. Имаше много въпроси за тона на албума, но аз им отвърнах, че трябва да почакат, за да разберат.

Бележката, която оставих на Рипли сутринта върху възглавницата ми, беше на плота в кухнята, а на празното място под посланието ми тя бе написала отговор.

Отивам на среща с Холи в 11 часа.

Устните ми се разтегнаха в усмивка.

Това е моето момиче.

Тъкмо измъкнах парче пържено пилешко от кофичката в хладилника, когато вратата откъм гаража се отвори и след миг се затвори шумно. Чаках Антъни да се провикне, че идва, за да вземе нещо за обяд, но вместо това, Рипли нахълта в къщата като торнадо.

— Не ми дреме какво казва кучката, никога няма да си достатъчно тъп или достатъчно отчаян, че да се върнеш отново при нея. Ще стане само през трупа ми. — Рипли плесна сребристия плик на плота с шумно тупване. — Тя може да крещи и да реве, и да фучи колкото си иска, но сега виждаш направо през нея, нали? Виждаш я каква е?

Гърдите на Рипли се надигаха и спускаха рязко и когато сложи ръце на кръста си, беше ясно, че пред мен има една много побесняла жена. Затова подбрах думите си изключително внимателно.

— Захарче, за какво говориш?

— За Амбър! Появи се в Хоумгроун, точно след срещата ми, крещеше, че иска да се срещне с Холи, а след това насочи отровата си към мен. Казах й, че лае срещу грешното дърво, ако си мисли, че някога ще се върнеш при нея, защото… Ти. Си. Мой. — Докато изричаше последните три думи, удряше с ръка по плота, за да им предаде по-голяма сила. — Съжалявам, ако преигравам, но трябваше да се изразя достатъчно твърдо, че да ме разбере кристално ясно.

Пуснах пилето в кутията и се приближих към нея.

— Така ли?

— Да, точно така. Има и още, но нямам намерение да изгубя нито минута повече, говорейки за тази жена.

Притиснах Рипли до барплота и срещнах буреносните й сиви очи.

— Съгласен съм. По-скоро бих искал да чуя за срещата ти с Холи.

— Преди да говорим за това, ще ми кажеш ли какво, по дяволите, си направил с колата ми?

Наведох се, защото умирах да целуна устните й. След това захапах леко долната.

— Откраднах я.

Рипли плъзна ръце по гърдите ми.

— Вече знам този факт.

— Само това ще ти кажа. Карай BMW-то, докато не ти кажа друго.

Тя ме избута крачка назад.

— Знаеш ли, с Холи си говорихме за мъжете, които си мислят, че могат да правят всичко, което си пожелаят.

Използвах дистанцията, която тя постави между нас, за да сграбча бедрата й и да я вдигна да седне на кухненския остров.

— О, нима? Какво още? — отново захапах устната й и Рипли заби пръсти в раменете ми, дърпайки ме към себе си.

— Разсейваш ме.

— Добре дошла в моя свят, захарче. Ти ме разсейваш само като дишаш. А сега си така разгорещена, че единственото, за което мога да мисля, е как ще се чувствам ако усетя този огън под себе си.

Гласът й бе задъхан, когато отвърна.

— Много странно, но съм напълно навита на това точно сега.

— Тогава обвий крака около кръста ми, защото ще преместим разговора в леглото.

— Ще го направим ли?

Срещнах погледа й.

— Първият път, в който чукам малкото ти стегнато задниче, няма да бъде на кухненския плот. Ще си запазим това за следващия път.