Мегън Марч
Истински секси (2)

Глава 2

Рипли

Настоящето

Сама в празната къща на Боун слушах как Естебан крещи от клетката си.

— Трябваше да знаеш по-добре.

Птицата имаше неприятния навик да казва най-грешните неща в най-неподходящия момент.

— Млъквай!

— Тъпоумник. — извика той, преди да разпери криле и да се наежи.

Когато Антъни дойде с АТВ-то до езерото, за да каже на Боун, че ченгетата са тук, той не каза за какво. Боун отиде при него и двамата поговориха за кратко. От мястото, на което стоях, можех да чуя как Боун проклина, преди да се върне обратно при мен.

На върха на езика ми имаше много въпроси, но не ги зададох. Досетих се, че ще ми каже, че трябва да се върнем в къщата, но когато го направихме, всичко се обърка.

Боун излезе през входната врата, а Антъни бе плътно по петите му. Когато се върнаха, той си взе портфейла и ме целуна силно, преди да каже.

— Стой тук. Ще се върна възможно най-скоро.

Вече не можех да сдържам въпросите си.

— Какво става, по дяволите, Боун? Как може да имат заповед за ареста ти? В това няма никакъв смисъл.

— Ще се погрижа за това. Простотии са и нямат доказателства, затова всичко ще свърши много скоро.

И тогава все едно ме удари мълния.

— О, мамка му. Заради Естебан е, нали? Да не би Бранди…

— Всичко ще е наред. Остани в къщата, защото гарантирано навън се навъртат папараци, които се мъчат да направят снимка. Щади си глезена.

И след това излезе, а аз останах сама, чудейки се дали Боун не е напълно побъркан.

Остани в къщата. Не се тревожи. Ако наистина очакваше да направя това, значи бе напълно луд. Нямаше го от пет минути и няма начин да остана тук и да чакам.

Всичко това би трябвало да е заради Естебан, което значеше, че вината е моя. Ако не обичах проклетия папагал прекалено много, че да го оставя на грижите на татко и Бранди, нищо от това нямаше да се случи.

На практика той бе мой във всеки смисъл на думата. Само, че не и легално.

Естебан принадлежеше на мама, а сега на татко, но единствената причина все още да е жив, че да ръси мръсотии беше, че аз се грижех за него през последните двадесет години. Татко не правеше друго, освен да го псува откакто се помнех.

И въвлякох Боун в това, само защото трябваше да спася птицата.

Мамка му!

Имаше ли нещо, което да не съм способна да прецакам? Не биваше да искам помощта му. Трябваше да помоля Хоуп да ми даде пикапа си и да се справя сама.

Заподскачах към чантата си и извадих телефона, за да се обадя на най-добрата си приятелка. Тази вечер тя не беше на работа и трябваше да излезем на вечеря, ако се бях прибрала на време от Боун.

Мразех се за това, че напоследък й се обаждах само, когато съм загазила, но тя знаеше, че и аз бих направила всичко за нея, затова потиснах вината.

Тя отговори на второто позвъняване и усмивката си пролича в гласа й.

— Хей, момиче. Какво става? Продължавам да виждам снимки на теб и на това секси кънтри момче из целия интернет. Кълна се, снимките се появяват непрестанно, коя от коя по-яка. Двамата сте адски сладки заедно.

— Мислиш ли, че можеш да дойдеш да ме вземеш?

За миг надвисна тишина, преди тя да отговори.

— Мамка му, нещата вече оплескаха ли се? Много съжалявам, мила. Какво направи този задник?

Засмях се на бързата промяна на държанието й. Ето това се казваше добра приятелка.

— Не по начина, по който мислиш, но ми трябва превоз, а колата ми е у вас.

— Разбира се. Какъв е адресът?

Отидох до масичката, на която лежаха няколко запечатани плика и издиктувах адреса.

— Нямам идея къде е това, но ще го потърся в Гугъл. Ще дойда колкото може по-скоро. Но кажи на Боун, че ще го кастрирам, ако те е наранил.

Тя затвори, преди да успея да й кажа, че той не е тук.

Четиридесет и пет минути по-късно се насочих по алеята към портата, когато видях, че пред нея спира кола. Бях облечена с дънките от предишната нощ и една тениска, която откраднах от Боун и завързах на възел на кръста, за да не стига до коленете ми.

Огледах се бързо наоколо, и не видях други коли, освен пикапа на Хоуп, но това не значеше, че някъде не се крият папараци. Това бях научила от Боун.

— Как да отворя портата? — промърморих аз. Той имаше някакъв сензор в предната част на колата, но отвътре не виждах никакъв механизъм за отварянето. Нима ще се наложи да прескачам оградата?

Буквално можех да си представя снимката на това в таблоидите.

Гаджето на Боун Трашър, отчаяно опитва да избяга от дома му и прескача оградата облечена в крадена тениска

Но каквото и да правех, вратата не искаше да се отвори. Нямах друг избор. Хванах се за металната решетка и започнах да се катеря.

Хоуп изскочи от пикапа, когато прехвърлих крак през горната част на портата. Глезенът ми туптеше, но за щастие болката бе поносима.

— Какво правиш, по дяволите? — извика Хоуп, като побърза да дойде до мен и да обхване в меча прегръдка краката ми, за да ми помогне да сляза.

Моля те, милостиви Боже, нека никой не снима това. Иначе сега водещите заглавия на таблоидите щяха да гласят:

Гаджето на Боун Трашър бяга от дома му в ръцете на лесбийската си любовница

— Нямам друг избор. Трябва да изляза, а нямам идея как работи това чудо. Ти знаеш ли?

Тя поклати глава.

— Не. Но най-добре да се разкараме от тук, преди някой да реши, че искаме да влезем с взлом, вместо че се опитваш да излезеш.

Мамка му, дори не помислих за това. Заобиколих от мястото на пасажера и скочих в пикапа.

— Как ти е глезенът? — попита Хоуп, затръшвайки вратата.

— Още ме боли, но ще се оправя. Беше много по-зле, когато работех, но не ме спря. Боун преиграва — а на себе си добавих: „А може би аз се надценявам“.

Хоуп включи на задна и обърна пикапа.

— Може и да е така, но беше супер секси да го види човек как превключва на свръхзащитнически режим и те изнася на ръце от Белия Жребец. Видя ли снимките? Мисля, че всеки с телефон е успял да ви щракне от различен ъгъл. Сега някои хора го наричат Лошото Момче Джентълмен.

Извъртях очи.

— Какво още изпуснах?

— В един сайт пишеше, че си припаднала, защото си бременна с бебето му. — Хоуп погледна към тениската ми. — Ако те видят облечена с това, ще заявят, че имаш бебешко коремче.

Този път като извъртях очи за миг ми причерня, май си разтегнах очен мускул, ако е възможно подобно нещо.

— Милостиви Боже.

— Имам предвид, веднага след това отидохте в болницата и те не са пропуснали да го научат. — Когато простенах тихо, Хоуп продължи. — Наистина ли си мислеше, че ще ти е лесно да се срещаш с него?

На върха на езика ми беше да кажа, че не се срещам с него, но се сдържах, защото реално нямах никаква идея какво правим.

Преди днес, бих казала, че с Боун просто флиртуваме, но нещата… се промениха. Нямах отговор на това, затова не казах нищо.

Хоуп зави, качвайки се на магистралата, и продължи да говори, след като аз запазих мълчание.

— Е, ще ми кажеш ли какво се случи, че се наложи да прибегнеш до този среднощен план за бягство?

— Не е посред нощ и не бягам.

Хоуп ми хвърли поглед.

— Току-що прескочи ограда.

— Казах ти, не знам как да я отваря. Боун и Антъни излязоха забързано — поколебах се само за миг, преди да й разкажа за ареста.

— Мамка му. На това нещо ще му отнеме само пет секунди да стигне до медиите. Но за какво, по дяволите, могат да го арестуват?

— Вината трябва да е моя. Кълна се в Господ, ако Бранди е виновна за това, ще отскубна цялата й коса, както правеше тя с Барбитата ми.

Хоуп знаеше всичко за проблемите ми с Бранди.

— Тогава, най-добре да научим какво се е случило, не мислиш ли?