Мегън Марч
Истински секси (23)

Глава 23

Боун

Искаше ми се да стисна врата на брат си толкова силно, колкото да не го убия. Очевидно бе, че не е сигурен какво да мисли за Рипли, и че не му харесва колко бързо се случиха нещата помежду ни. Но много лошо за него. Сега имаше едно нещо, което знаех за Рипли… ако й дам прекалено много време да мисли, тя ще се убеди, че е най-добре да не ми дава шанс и ще я изгубя. Нямах намерение да позволя това да се случи.

— Брат ти ме мрази — каза Рипли, когато затворихме вратата на апартамента над гаража.

— Не те мрази — пуснах саковете ни на пейката в долния край на леглото.

— Ако погледите можеха да убиват, сега щеше да изнасяш тялото ми от дневната в чувал за трупове.

Самата мисъл за Рипли в чувал за трупове накара стомахът ми да се свие, заплашвайки да изхвърля шунката и печените картофи, които изядох за вечеря.

— Не говори така. Той просто се тревожи за мен.

— По същия начин ли се държеше и с Амбър?

Мразех да го призная, защото знаех, че Рипли ще си направи заключения, които щяха да са напълно погрешни. И все пак не можех да я излъжа.

— Той не харесваше Амбър. Срещна я само два пъти и в двата случая тя му даде много поводи да не я харесва, защото щом си извадих главата от задника, стана съвсем ясно, че съм грешал адски много относно нея. Тя ме хранеше с куп простотии, а аз бях прекалено сляп, за да видя, че са именно това… простотии.

— Ами ако аз не мога да ти дам това, което искаш? Не знам как да го направя! — Рипли махна с ръка към къщата, преди да продължи. — Имаш перфектното семейство. Майка и баща, които се обичат и които ги е грижа за теб. Брат, който би убил заради теб. Снаха, която не е кучка, и племенник, който е най-сладкото дете на света. Дори имат перфектното куче!

— И? Какво значение има това?

— Знаеш ли какво имам аз? Мъртва майка, която спеше, с който й падне, за да избяга от реалността, че е омъжена за пиян задник, който нямаше проблем да бие нея… и мен… всеки път, в който реши да го направи. О, и нека не забравяме, че имам и лъжлива, долна кучка за братовчедка и леля, която не съм виждала от близо повече от двадесет години.

— Това не значи нищо, Рипли. Ти си лоялна и мила, не очакваш помощ от никой, ако не те принудим да я приемеш, и съм адски сигурен, че няма да се поколебаеш да се хвърлиш върху граната, за да спасиш човек, когото обичаш.

Тя замълча за миг, преди да въздъхне дълбоко.

— Но това не значи, че знам как да бъда част от нещо. Знам, че брат ти е просто загрижен за теб, но може би е прав. Може би имаш нужда от време, преди да разбереш от какво имаш нужда.

Скъсих разстоянието помежду ни и я прегърнах.

— Нямам нужда от време, за да знам, че не си като никоя друга жена, която съм срещал някога. Ти си всичко, което искам. Не се опитвай да ме отблъснеш, само защото се боиш от това, което се случва тук.

— Не се боя.

Погледнах я в очите.

— Захарче, направо си ужасена. — Вдигнах ръка и прокарах длан по бузата й. — Ти ми каза, че момиче като теб не получава щастлив край, а аз ти обещах да докажа, че грешиш. И държа на думата си. Спирам да те моля да ми дадеш шанс. Взимам си го, защото знам, че мога да те направя щастлива. Мога да ти дам всичко, което се боиш да поискаш сама. Искаш люлка на верандата и малки тъмнокоси бебета, аз съм мъжът, който ще ти ги даде. Разбираш ли ме, Рипли? Няма да си губя времето. Искаш договор с голяма звукозаписна компания и лъскаво турне? Тогава ще направя така, че да се случи и ще покорим света заедно. Никога преди не си била част от екип и е време да научиш какво е да бъдеш.

— Прекалено много е, прекалено бързо. Не знам дали мога да го направя.

— Захарче, всичко, което трябва да направиш, е да опиташ.