Мегън Марч
Истински секси (26)

Глава 26

Рипли

Думите на Боун се разбиха в гърдите ми и вместо да ми причинят инфаркт те накараха вълна от топлина да избухне в мен. Този път, аз бях тази, която се наведе, за да съедини устните ни.

— Вземи си стая, Трашър!

Викът дойде изпод нас и аз се дръпнах рязко, поглеждайки настрани.

— Мамка му. Извинявай. Не мислех. Проклятие. Може да ни снимат… — бях готова да се свия от срам, когато Боун сложи ръка на бедрото ми и ме стисна леко.

— Нека гледат. Ти си моето момиче и не ми дреме кой може да го научи. А за онзи задник, определено не ми пука.

Към нас се приближи мъж с размерите на мечка гризли, а дъските потрепериха от тежките му стъпки.

— Мамка му, братко. Не сме се виждали от век!

Боун се изправи и двамата мъже се прегърнаха, потупвайки се дружески по гърбовете, а аз се изплаших, че мъжът може да смачка Боун. Принципно Боун бе над сто и осемдесет сантиметра висок, но този мъж беше поне два метра с адски широки рамене.

— Джери Лий, някой ден ще ме строшиш с тези ръце.

— Не, можеш да го понесеш. Здравеняк си. Не ми каза, че идваш в града. Чух тълпата да се вълнува чак до подиума. — Той най-после погледна към мен. — Ти си сладко малко нещо, нали? Боун как винаги успяваш да откриеш най-красивите жени? Налага ли се да продам милиони копия от албум, че най-после да спечеля и аз?

Боун се засмя.

— Не, човече. Просто трябва да спреш да висиш в кръчмата със старците.

Подадох ръка към мъжа.

— Аз съм Рипли.

— Мамка му, дори името ти е супер яко. Кълна се, този палячо е обрал целия късмет наоколо. И ти ли си кънтри звезда, сладурано? Тези устни и очи могат да ме накарат да купя албума ти, без дори да съм те чувал как пееш.

— Хей, я се стегни. Няма да те оставя да си изпробваш късмета с момичето ми пред очите ми.

От тона му можех да кажа, че Боун се шегува, но също така, приятелят му харесваше идеята да си пробва репликите с мен, а Боун искаше да напомпа егото му. Виждала бях и преди подобно странно мъжко поведение в бара, затова не бе нова територия за мен.

— Аз съм барманка — казах аз. — Не знам много за албумите, но определено мога да ти подам чаша Джак с кола.

— Мамка му, мисля, че трябва да започна да прекарвам повече време в баровете.

Боун седна и обви отново ръка около мен.

— Няма да можеш да намериш жена като нея. Гарантирам ти го. Е, какво става, Джер? Или дойде чак от скамейката на говорителя, за да ми откраднеш момичето? Защото няма да ти дам да ми отмъкнеш тази, както на времето направи със Синди Хупър.

— Никога няма да спреш да ми го натякваш, нали?

— Мамка му, не.

Джери Лий сви рамене и ме погледна.

— Синди Хупър беше главната мажоретка и Боун мислеше, че му е в кърпа вързана. Изглежда обаче, грешеше.

— Задник.

— Ха, все едно ти дреме. Очевидно е, че си си подобрил вкуса, а Синди се омъжи за един боклук от Чатахучи. Мисля, че всичко свърши благополучно. Освен това, не дойдох по този въпрос. Когато чух, че си в града и ще посетиш малкото ни родео, знаех, че трябва да те попитам дали ще ни направиш честта.

— Каква чест? — попитах аз.

— Да изпее националният химн, разбира се — той погледна очаквателно към Боун. — Какво ще кажеш, човече? Ще направиш ли малко шоу на града?

— Не съм тук да привличам вниманието, Джер. Исках Рип да се запознае с нашите и да се позабавлява този уикенд.

— Ще имаш успех да останеш незабелязан, колкото аз имам успех със срещите. Огледай се, всички вече ви гледат и говорят за вас. Можеш поне да им изнесеш едно шоу.

Боун ме погледна.

— Имаш ли нещо против?

— Аз? Разбира се, че не. — Шокирана бях, че дори ме пита, и тогава си спомних, че е свикнал да бъде така с Амбър Флийт. Чувала бях, че е дива и не е давала той да се откъсва от нея нито за миг. — Върви и направи магията си. Дай им нещо, за което да говорят утре преди църковната служба. Освен това, ще покажеш на онзи задник Лу, че няма нужда някой да ти преправя компютърно гласа — намигнах му аз.

Широка усмивка се разля по лицето на Боун.

— Мамка му, толкова си перфектна, че е леко плашещо.

— Значи това е ДА? — попита Джери Лий.

— Да.

— Мамка му! Още от сега ви казвам, това ще изведе родеото на първа страница на вестника. Опитваме се да бием градинския клуб още от годишните избори и това ще го направи. Ела долу с мен, ще те оборудваме.

Боун се изправи и се огледа. Родителите му, брат му, снаха му и племенникът му още ги нямаше. Можех да разчета колебанието по лицето му.

— Върви. Ще се оправя. Голямо момиче съм.

— Те ще се върнат много скоро.

— Ще удържа фронта. Ходи да изнесеш едно шоу, суперзвезда.

Боун се наведе и обви ръце около тила ми, преди да ме целуне силно.

— Веднага се връщам.

Той последва Джери Лий надолу по стълбите, а аз останах сама с одеялата.

— Е, проклета да съм. Никога не съм мислила, че ще доживея деня, в който Боун най-после ще си намери къщовница.

Обърнах се и погледнах към жената, която вероятно бе на възрастта на майката на Боун, скръстила ръце на гърдите си, държейки бутилка Будвайзер.

— Моля?

— Труди Майлс. Неофициалната кръстница на Боун. Но проклета да съм, това момче дори не ме забеляза, имаше очи само за теб. А ти не изглежда да имаш толкова грамаден прът забит в задника, като предишната.

— Труди, дръж си езика зад зъбите. — Майката на Боун спря до мен с три пакета пуканки в ръце. — Къде, по дяволите, изчезна моето момче, че те е оставил сама?

— Ще изпее националният химн, госпожо.

— Тя дори те нарича госпожо, Сиси. Колко прекрасно. По-добре кажи на момчето си да задържа тази тук. Не ми прилича въобще на кучка.

Официално бях в зоната на здрача, уловена между две дами, които очевидно имаха много история помежду си, а аз бях в пълна тъмнина за какво става въпрос.

— Докато Боун я харесва, сме щастливи за него. — Не бе особено ласкателно от страна на г-жа Трашър. Тя седна и бащата на Боун се появи с четири бутилки светъл Бъд.

— Къде, по дяволите, е изчезнал Боун?

— Ще пее националния химн — каза майка му, повтаряйки отговора ми.

— Наистина? Изненадан съм. Последния път не искаше да го прави.

— Е, всички знаем защо не искаше тогава.

Било е заради Амбър. Искаше ми се да попитам, но не беше моя работа.

Г-н Трашър ми подаде бира.

— Знаех, че онова момиче е дива от мига, в който слезе от колата и се разпищя, на практика катерейки се по Боун, за да избяга от Бюфорд.

— О, мълчи. Тя е в миналото и може само да се радваме за това, но не е нужно да говорим за нея на всеки пет минути. Не искаме да караме Рипли да се чувства неудобно.

— Всичко е наред — казах аз. — Знам, че всичко това изглежда малко прибързано…

И разбира се брата на Боун избра точно този миг да се върне с жената и детето си.

— Мислиш ли? Той буквално беше свободен от пет минути, преди да се появи тук с теб. Винаги е прибързвал с тези простотии. Помните ли как опита да се запише в армията с фалшива лична карта?

Бащата на Боун се обади.

— Аз бързах с майка ти. Предложих й на втората ни среща. Трябваше да чакам до петата, докато се съгласи. Няма нищо лошо в това да преследваш онова, което желаеш.

— И все пак мисля, че има нужда от време, да си оправи кашите.

Не знам какво ме облада, че да добавя и своето мнение в разговора, който очевидно нямаше нужда от него, но го направих.

— Според мен Боун е наясно какво иска.

Погледът на Грант ме изпепели.

— Ако е така, то ти определено спечели джакпота в лотарията на живота. Най-добре да си направи здрав предбрачен договор.

Въпреки че би трябвало да го очаквам, отровата в думите му ме свари неподготвена.

— Ти сериозно ли? Мислиш, че съм с него заради парите му? — опитах се да говоря тихо, но обвинението ме накара да повиша тон.

— Когато си го забила, си имала работа, а сега нямаш. Имам чувството, че не е случайност — каза Грант.

Братът на Боун е тъпанар.

— Да, защото той реши да изнесе импровизирано шоу в бара ми и бях затворена от началника на пожарната команда за надвишаване на капацитета на клиентите, а заради това ме изритаха от дома ми и изгубих работата, която имах от деня, в който по закон ми беше позволено да работя в бар. Цялото ми бъдеще беше обвързано с Аквариума и след помощта на брат ти, за една нощ се оказах бездомна и безработна.

Грант се намръщи силно.

— За какво говориш, по дяволите?

— Искаш ли да чуеш и още? Приех работа при една моя приятелка, докато спя на футона й. Започнах работа в друг бар, колкото се може по-бързо, за да изкарам някакви пари, защото всичко, което имах, влагах в това да държа семейния ми бизнес да не потъне. Затова не ми казвай, че съм с Боун заради парите му. Бях бясна, задето реши да уреди да взема този уикенд почивка, за да дойда тук, тъй като в петък и събота се правят най-много бакшиши и пропускам шанса си да спестя по-бързо достатъчно пари, че да си намеря дом.

Г-жа Трашър наведе глава настрани и размаха пръст към сина си.

— Грант, какво съм ти казвала милион пъти? Знаеш най-добре, че не бива да съдиш някой, който не познаваш.

Той скръсти ръце на гърдите си.

— Нека просто да кажем, че след като последната го заряза, точно когато се канеше да й предложи, съм настроен покровителствено към брат си.

— Добре. Това е чудесно. Но аз не съм нищо подобно на нея. Скъсвам си задника от работа, и макар в момента да нямам нищо, това ще се промени — вложих цялата си решителност в тези думи.

— Харесвам я — обяви бащата на Боун. — Кибритлийка е. Ще държи Боун на нокти и няма да му позволява да бъде прекалено впечатлен от себе си.

Г-жа Трашър отвори уста да каже нещо, но в същия момент от високоговорителите се понесе глас.

— Готови ли сте за родео тази вечер?

Тълпата изкрещя от отговор.

— Тогава нека шоуто започне! Имаме специален гост, който ще сложи началото с националния химн. Моля станете, свалете шапките си, погледнете към флага в северния край на арената. Тук е нашвилската сензация и роден герой Боун Трашър, който ще ни окаже честта да изпее химна за всички нас.

Боун влезе на арената, заставайки в средата с микрофон в ръка, а дълбокият му дрезгав глас накара тълпата да замълчи.

С ръка на сърцето си, аз се обърнах към флага, но погледът ми бе залепен за Боун. Националният химн не бе най-лесната песен за пеене, но той я закова. Тръпки преминаха по кожата ми, докато пееше. Щом свърши, цялата тълпа изригна в аплодисменти и започна да скандира името му.

— Боун! Боун! Боун!

Боун се обърна, за да помаха на тълпата, когато навън изскочи тичешком един родео клоун…

И целият ад се отприщи.