Мегън Марч
Порочна любов (39)

Глава тридесет и девета

Кав

Претърсих целия град за нея. Всяко място, на което мислех, че би могла да бъде. Дори не знам защо си помислих, че може да дойде тук, но си взех билет и се качих на асансьора, преди да затворят.

„Върхът на скалата“.

Мястото, на което ме бе чакала с часове, преди да се предаде, осъзнавайки, че няма да се появя. Това, което тя не знаеше, бе, че онази вечер аз дойдох тук. Дойдох, за да се сбогувам с нея, но не можех да изрека думите в лицето й. Бях страхливец.

Все още можех да си я спомня…

* * *

Полата на черната рокля на Гриър се развя от вятъра. Беше май, но все още бе хладно. Тя ме помоли да се срещна с нея и знаех, че иска да използва тази нощ, за да забрави поне за малко всичко, което се бе случило през последните дни.

Гледаше надолу към града, град, на който би могла да бъде принцесата, и то с лекота. Още преди това знаех, че нямах място в живота й, нито друга роля, освен тази на мъжа, който я следи и пази от неприятности. Някак през всичките онези дълги часове, през които я наблюдавах, започвах да чувствам, че я опознавам. Но грешах. Не познавах Гриър, докато тя не дойде и не седна на масата ми, изваждайки от равновесие целия ми свят. Не се бях влюбил в нея, докато тя скришом не открадна сърцето ми.

Бих лъгал, мамил и убивал за тази жена. И го направих. Бих направил всичко, за да я защитя.

Дори да я откъсна от живота си.

Срещата ми с Дом този следобед бе подпечатала съдбата ми. Бях прогонен от семейството, задето бях направил удар без разрешение. Дадоха ми краен срок… да напусна града до полунощ. Колкото и да исках да помоля Гриър да избяга с мен, не можех да го направя. Бъдещето пред нея бе прекалено светло, за да я замъкна надолу в кашата, която бе животът ми. Но някак щях да стана по-добър мъж, заради нея. Такъв, какъвто ще я заслужава. Щях да намеря начин.

Знаех, че тази вечер ще се сбогуваме. Също така знаех, че ако застана пред нея, няма да мога да изрека думите. Тъй като я бях наблюдавал, знаех, че е резервирала стая в хотел на няколко пресечки от тук. Тя беше жена с мисия… искаше да изтрие тъгата със страст.

Във всеки друг ден бих я оставил да ме използва както пожелае, но днес имах кръв по ръцете си и не можех да я омърся с нея.

Затова тази вечер доказвах, че съм по-добър мъж, отколкото съм мислел. Тази вечер й давах свободата.

— Сбогом, Гриър.

Думите ми се изгубиха във вятъра, а тя не се обърна, докато вече не бях далеч от нея.

* * *

Днес стоях на същото място, гледайки същата жена, но намеренията ми бяха напълно различни. Нямаше да си тръгна оттук без нея. Тя бе моя и щях се бия с небето и земята, за да я задържа. Греховете от миналото ми не останаха заровени там, където им бе мястото, но отказвах да им позволя да ме управляват.

Никой мъж нямаше да я обича така, както я обичах аз.

— Гриър — изрекох името й, но гласът ми се загуби във вятъра, точно както когато се сбогувах с нея.

Пресякох покрива, а шумът на града прикриваше стъпките ми, докато се приближавах целенасочено към нея. Тя се обърна, отблъсквайки се от парапета, и застина, щом ме видя. Очите й се разшириха, докато вървях напред, преди да спра на сантиметри от нея.

— Какво…

Обвих ръце около нея и я притиснах към себе си.

— Този път не мога да те пусна да си отидеш.

Тя измъкна ръцете си оттам, където бяха затиснати помежду ни, и за един ужасяващ миг се изплаших, че ще опита да ме отблъсне.

Но не го направи.

Тя обви ръце около тила ми и се вкопчи в мен.

— И аз не мога да те пусна. Последния път нямах избор, но този път имам. Обичам те. Не ме е грижа какво си сторил, защото си го направил за мен.

Слава богу!

Смазах устата й със своята, взимайки устните й, а пръстите на Гриър се вкопчиха в темето ми, притискайки ме към себе си. За един дълъг миг не съществуваше нищо друго, освен ние двамата.

Докато не чухме пляскането.

Неохотно пуснах Гриър, спускайки я да стъпи на краката си, докато оглеждах тълпата, която се бе заформила около нас. Бяха само около дузина, но телефоните им бяха извадени и знаех, че това ще бъде качено в Ютуб до няколко минути.

— Да не би да репетирате за някой филм? Защото определено искам да го гледам — извика една жена.

Гриър притисна лице към гърдите ми, но смехът й се чуваше помежду ни.

— Само ако знаеха — прошепна тя. — Само ако знаеха.

Погледнах надолу към нея, когато тя ме освободи от прегръдката си.

— Готова ли си да се прибираме у дома, скъпа?

— Къде точно е у дома?

Това също бе едно от нещата, които трябваше да обсъдим… но действах така, както ми подсказа интуицията.

— В Холивуд Хилс. Мисля, че си родена да бъдеш калифорнийско момиче.

Гриър плъзна ръката си в моята.

— Тогава ме води у дома, Кав.