Мегън Марч
Порочна любов (25)

Глава двадесет и пета

Гриър

Излязохме от банята и беше очевидно, че фризурата ми е променена в тип току-що изчукана. Кълна се, всеки човек в тази къща ме гледаше и знаеше, че все още имах разширител в задника.

— Може ли да побързаме? — прошепнах на Кав, чувствайки се все по-зле с всяка изминала крачка.

Той спря на средата на коридора и погледна надолу към мен.

— Какво не е наред?

— Всички ще разберат какво сме правили.

Усмивката на Кав бе бавна и бях изкушена да я изтрия от лицето му.

— Скъпа, ние не сме първите и определено няма да сме последните, които използват тоалетната точно за тази специфична задача. — Той погледна към басейна на двора, където голи мъже и жени играеха волейбол. — Освен това всички точно сега са в щастливо пиянско опиянение, затова не се и замислят какво сме правили. Добре си.

По някаква причина думите му ме накараха да се чувствам по-малко така, сякаш се разхождам с алена буква на гърдите си, но все пак, бях готова да се прибираме… поради повече от една причини. Току-що може и да бях изживяла един от най-фантастичните оргазми в живота си, но все още бях адски възбудена, благодарение на разширителя.

— Добре. Готова съм да…

— Не може вече да си тръгвате — извика Уиндзор, плъзвайки се вътре през една врата откъм басейна. Думите ни явно се чуваха по-далеч, отколкото мислех. — Тъкмо започва да става забавно.

Кав ни извини, но аз едва чувах думите му, тъй като не можех да откъсна поглед от мъжа, чийто очи следяха всяка стъпка на Уиндзор. Сайлъс Боханон не изглеждаше като мъж, който ще й позволи да му се изплъзне така лесно. Ако трябваше да се обзаложим, щях да кажа, че днес той нямаше да прекара нощта сам.

Кав прегърна Уиндзор и й благодари за поканата, а аз направих същото, след като долових края на разговора.

— Благодаря ти отново, че ми зае роклята и обувките. Прекрасни са и ще ти ги върна, веднага щом ги почистя.

Уиндзор махна с ръка.

— Не си прави труда. Роклята изглежда хиляда пъти по-добре облечена от теб, отколкото от сестра ми. Задръж я. Считай нея и обувките за подарък от мен.

Стиснах ръката на Кав в изненадата си.

— Поне мога ли да ти ги платя? Аз…

— Подарък, скъпа. Не искам в замяна нищо от теб, с изключение на това да ми обещаеш да правиш Кав щастлив. Никога не съм го виждала такъв и, честно казано, отразява се много добре и на двама ви.

— Имаме сделка.

Ръката на Кав стисна леко моята и се надявах да успея да удържа на това обещание.