Мегън Марч
Порочна любов (30)

Глава тридесета

Гриър

Веднага щом кацнахме, се насочихме към апартамента ми.

— Кенън последен е пипал телефона ми, идиотът мръсен. Но знам, че няма да го задържи при него.

Прегледах най-вероятните места, на които можеше да го остави… бюрото, нощното шкафче, отгоре върху скрина… но не намерих нищо. Когато се върнах в кухнята, Кав стоеше до бара и държеше издут плик. Надписът… „Гриър Карас, лично доставен. Да не се смесва с алкохол“… веднага ми даде да разбера какво има вътре.

— Мисля, че търсиш това.

Не се стърпях и се намръщих, преди да грабна плика и да го отворя.

— Поне е бил така добър да го изключи, че да не му падне батерията.

Когато телефонът се включи, съобщенията заваляха. Игнорирах всичките, за да се обадя на Холи.

— В пентхауса ли си? Добре ли си? Чу ли нещо? Какво се случва?

Кав издърпа телефона от ръката ми и го включи на високоговорител. Предполагам, че имаше смисъл, така нямаше да се налага да му преразказвам разговора. Провлаченият северняшки говор на Холи се чу от слушалката високо и ясно.

— Това лайняно копеле се ебава за последно с Крей. Съжалявам, Гриър, знам, че ти беше чичо, но беше шибаняк.

— Не ми казваш нищо, което вече да не знам.

— Ченгетата се довлачиха тук тази сутрин и поискаха Крей да ги придружи в участъка, за да говорят с него. Не са го арестували. Не са казали нищо за повдигане на обвинение. Дори не знаят как е умряло копелето. Моето предположение е проститутка и свирка. Както и да е, той свърши с разпита и замина за Уестчестър, за да намери леля ти, но тя е безследно изчезнала. Затова брат ти я търси вече два часа. Кенън също се опитва да я намери.

Това беше Крейтън, винаги се стараеше да се погрижи за всичко и всички.

— Кога ще разберат каква е причината за смъртта?

— Би трябвало да правят в момента аутопсията, или утре, ако не са се разбързали. Очевидно много хора се чудят как е умрял.

— Ти как си? Добре ли си?

— Глезените ми са подути, изглеждам така сякаш съм глътнала плажна топка и това дете продължава да рита пикочния ми мехур. Още един ден в рая на това да бъдеш напомпана със следващата генерация от династията Карас.

Нямаше как да не се засмея на саркастичния й отговор.

— Имаш ли нужда от нещо друго?

— Имам нужда Крей да се прибере за вечеря, защото тук шкафовете са буквално празни, а аз умирам от глад. Обещал ми е пица за вечеря след ужасното пиле с ориз, което ни доставиха на обяд.

Това ми представяше перфектната възможност да задам следващия си въпрос.

— Какво въобще търсите в Ню Йорк? Мислех, че ще останете в Нашвил, докато бебето се роди.

— Да, ами, вината е моя. Реших, че искам бебето да се роди нюйоркчанче.

Нямаше да питам защо, но имайки предвид страхотните родилни клиники в града, решението им не бе лошо.

— Искаш ли да мина да ти донеса нещо за ядене? Мога да съм при теб след тридесет минути с каквото пожелаеш.

— Много мило, но първо ще проверя Крей. Би трябвало да се върне скоро. Ако не, ще ти се обадя.

— Добре. Грижи се за себе си, Холи. Предложението ми е валидно.

— Чао, миличка.

Затворих и погледнах Кав.

— Какви са шансовете да е умрял от проститутка и свирка? — Въпросът бе в противоречие с оптимистичния ми тон, и въпреки всичко, Кав се усмихна.

— Можем поне да се надяваме.

— Имаш ли нужда да отидеш и да научиш нещо повече от твоите… хора? — попитах колебливо дори за собствените ми уши.

— Налага се. Ще се върна бързо. Звънни ми, ако научиш още нещо, и аз ще направя същото.

— Имаме сделка.

Кав ме дръпна за бърза целувка, преди да се насочи към вратата.

* * *

Два часа по-късно бях минала през съобщенията и имейлите си и се насочих към гласовата поща. Още първото остави зееща яма в стомаха ми с размерите на канара, докато слушах отново ключовата част от съобщението на Джейд.

Получи писмо от съда и един от партньорите го отвори. Изпуснала си крайния срок за делото за правата на затворника и те обърнаха всичко, търсейки папката по делото. Онзи шибаняк Кевин Съндърбърг им каза, че според него си взела папката със себе си.

— Мамка му. Майтапиш ли се с мен? — изкрещях към телефона.

Това беше делото, което взех, за да има с какво да се занимавам, за да не мисля поне за малко колко съм прецакала всичко, а успях да прецакам и това. Имаше още две съобщения от фирмата — едно от юрисконсулт, питащ за папката, и едно от партньор, който искаше да му се обадя незабавно.

По дяволите. Доколкото знаех, последният срок беше следващата седмица. Но за да съм искрена, ще кажа, че въобще не бях мислила за случая. Как може да съм толкова безотговорна?

Спомних си Кенън да казва, че е пъхнал папката в сака ми, за да има какво да правя по време на престоя си в Кентъки, но очевидно нещата там не се развиха така, както бяха планирани. Заставайки на колене до сака, аз измъкнах всичко и намерих папката на дъното. Със сърце, заседнало в гърлото ми, отворих папката и се зачетох. Крайният срок е бил миналата седмица. Мамка му!

Исусе! Какво да правя сега? Беше ясно, че не можеха да ме уволнят отново, но можех да внеса петиция в съда, за да поискам по-късна дата за разглеждане на иска, нали? Аз съм корпоративен адвокат, затова няма откъде да зная как стават тези неща. Моят последен случай трябваше да бъде лесен, но очевидно не беше.

Обадих се на рецепцията на „Стърлинг и Мичълс“ и улучих Джейд.

— Хей, Гриър е. Току-що получих съобщението ти.

— Момиче, толкова си преебана. Какво си си мислела, че да вземеш папката по случай, върху който няма да работиш?

Отворих уста да се обясня в каква пълна лудост се бе превърнал живота ми, но бързо я затворих. Никой не би повярвал на това, което се случи през последните няколко седмици.

— Не беше умишлено. Имам предвид, взех папката умишлено, но не съм планирала да изпусна крайния срок. Бях извън обхват няколко седмици.

— И аз така чух. Със сигурност знаеш как да държиш всички нащрек. Появяваше се в проклетата преса по-често и от Майли Сайръс.

— Знам. Довери ми се, беше голяма лудост.

— Лудост? Да се срещаш с филмова звезда с грамаден пенис? Скъпа, бих казала, че животът ти е адски страхотен.

— Не всичко беше оргазми и дъги, Джейд. Това е сигурно. Сега, кажи ми какво трябва да направя с този случай.

— Е, аз не съм адвокат — започна тя, но аз знаех, че Джейд почти си е взела дипломата за юрисконсулт, затова вероятно знаеше много повече от мен за съдебните спорове, на този етап. — Но няма ли да е най-добре да накараш клиента си да те уволни, за да можеш да предприемеш стъпки за отлагане? Имам предвид, изпусна крайния срок на делото, затова той едва ли ще иска да те задържи за свой адвокат, така или иначе.

— Мамка му, ако пратя писмо, може така и да не го получи, или поне няма да ми отговори няколко седмици. Изглежда, че пак ще ходя в „Райкърс“.

— Внимавай момиче, този мъж е зловещ. Проверих го в Гугъл след всичко, което излезе, и той не е от добрите. Той е от лошите.

— Е, той е в затвора за убийство, тъй че не съм никак изненадана.

— Просто се пази. Ако се съгласи да те уволни, обади се на партньора и му кажи. Той ще каже на юрисконсулта да поиска отлагане заради оттеглянето ти и си готова. Донеси папката и никога повече няма да се занимаваш с него.

— Благодаря ти, Джейд. Ти трябва да си адвокат, не аз.

— И аз това говоря от сума време. Ще се чуем. Търсят ме на другата линия.

Тя затвори и аз оставих телефона на килима до папката.

Все още седях на пода, мислейки си каква огромна издънка съм, когато Кав се върна.

Обърнах се към него.

— Намери ли нещо?

— Няма да направят аутопсията преди утре. Дом вече си е обратно у дома. Полицията няма за какво да се хване, докато не се разбере причината за смъртта. Точно сега ченгетата са в задънена улица. — Той се намръщи надолу към мен. — Какво правиш на пода?

Погледнах към разхвърляните си дрехи и после към папката пред мен.

— Аз… ъм… забравих, че трябва да работя по един случай.

Част от мен искаше да му разкажа всичко за ситуацията, че се издъних, но друга част не искаше Кав да знае колко съм безотговорна. Това бе едно от нещата, с които според мен би могъл да живее, без да ги знае.

Кав пресече стаята и ми подаде ръка.

— Сигурно е много важен за теб, за да си разкъсаш така сака, че да се добереш до него.

Свих рамене и се наведох, за да го взема.

— Забравих за крайния срок. — Ето, това бе част от истината.

Отидох до плота и оставих папката на него, преди да се върна, за да почистя дрехите си от пода. Всички имаха нужда веднага да отидат за пране. Когато се върнах в кухнята, Кав бе отворил папката, а на челюстта му потрепваше един мускул.

— Това ли е мъжът, с който се срещна в „Райкърс“?

Шокирах се, че е запомнил, и все пак Кав очевидно имаше умението да складира всяка малка информация, която му кажех.

— Да.

Той затвори папката.

— Защо, по дяволите, все още работиш над този случай, след като напусна кантората? Няма никакъв смисъл. Върни го на фирмата и нека те да се оправят с това. Не бива да се замесваш с подобни отрепки. По-добра си от това. — Той погледна към мен, челюстта му бе стисната, а от всички негови черти буквално се излъчваше гняв.

Не бях сигурна как трябва да отвърна, но това, което определено нямаше да му кажа, бе, че ще ходя отново в „Райкърс“. Затова му дадох по-голямата част от истината.

— Няма да работя повече по случая. Ще го върна на фирмата.

— Добре. — Той прокара ръка през косата си и тъмните му къдрици се превърнаха в секси разрошена коса. — Ще си взема душ и след това ще поръчам нещо за ядене. Провери Холи и ако брат ти не се е прибрал, ще занесем вечерята при нея. Бременните жени трябва да ядат.

Бях поласкана от загрижеността му за Холи. Кав бе добър човек.

— Звучи идеално. Имам да проведа още няколко разговора, но ще съм готова, когато излезеш.

Кав се пресегна, прегърна ме и ме целуна по косата.

— Обичам те, Гриър.

Все още ми бе странно да изричам думите ежедневно, но те се откъснаха с лекота от устните ми.

— И аз те обичам.

Той ме пусна и се насочи към банята. Харесваше ми колко удобно се чувства в дома ми.

Изчаках, докато чух водата в банята, преди да се обадя в „Райкърс“, за да поискам среща с клиента си. Беше в края на смяната, и който и да бе от другата страна на линията, очевидно бързаше да се прибере у дома.

— Няма проблем. Няма да ходя сега да питам затворника. Бъдете тук утре в девет заедно с останалите посетители, и ако откаже да ви види, просто ще сте се разкарали напразно. Вие решавате.

— Много добре. Ще бъда точна.

Изпълни ме вина, задето го правя зад гърба на Кав, но тук бе заложена професионалната ми репутация и в момента се опитвах да я спася. След утре всичко така или иначе щеше да е приключило и щяхме да се върнем към това да не пазим тайни един от друг.