Мегън Марч
Порочна любов (11)

Глава единадесета

Кав

Шест часа след срещата ми с Бенър в бара стоях в сенките на малката ферма в Бъмфък, Кентъки, със сак на рамо, а взетият под наем СУВ стоеше тихо на черния път зад къщата.

Наблюдавах мястото от близо час и този охранител заслужаваше да бъде уволнен. Той въобще не разнообразяваше обиколките си. В мига, в който се върна в седана си, включих умствения си таймер.

Извадих шперц от задния си джоб, и припомняйки си старите си умения, се качих на задната веранда. Няколко манипулации на ключалката и тя подаде с лекота.

Посрещна ме тишина, когато влязох в къщата. Спрях за миг в тъмната кухня, ослушвайки се. Очите ми привикнаха лесно към тъмнината, затова преминах през всички стаи на долния етаж. Бяха празни.

Нагласих сака на раменете си, намерих стълбището, което водеше към горния етаж, и тръгнах, взимах по две стъпала наведнъж и внимавах да съм безшумен. Почти успях. Спрях на върха на стълбището, но все още не се чуваше нищо. В коридора имаше само две врати и аз избрах тази вдясно, отваряйки я предпазливо.

Формата в леглото ми каза всичко, което имах нужда да знам. Гриър спеше свита на кълбо, точно както правеше, когато се увивах около нея.

Все още безшумно, аз застанах до леглото и сложих раницата си на пода… вътре бе всичко, от което имах нужда, за да я накарам да мълчи и да я измъкна незабелязано от къщата.

Щеше да ми прости. Евентуално.

Завързах глезените и ръцете й, преди тя да успее да се събуди напълно. Не успя да извика, защото запуших устата й.

Това не бе обикновено влизане с взлом. Не, това бе отвличане.