Мегън Марч
Порочна любов (21)

Глава двадесет и първа

Гриър

Никога не съм разбирала какво е нужно, за да се направи един филм, но сега бях в звукозаписното студио и слушах Кав и другите актьори, които повтаряха репликите си, за да може гласовете им да бъдат монтирани върху картината на филма, където микрофоните са се прецакали.

„Казабланка“.

Как така нямах никаква идея, че се прави римейк на този филм? Това бе класика очевидно. Не бях очаквала да видя Кав в подобен филм. И все пак, от него излизаше перфектен Рик. Уиндзор бе перфектната Лиза, и тук бе Пейтън де Лонг, когото намразих от пръв поглед, макар да мислех, че е сладък, като го гледах в последната му романтична комедия. Но щом Кав бе решил, че физиономията му имаше нужда от ремоделиране, тъй като бе говорил простотии за мен, нямах никаква нужда да се запознавам с него.

Но Пейтън пръв приключи с репликите си на Виктор Ласло и излезе от стаята, в която записваха.

Насочих вниманието си към ноктите си, които изведнъж се превърнаха в най-интересното нещо на планетата. Гледах към тях, когато краката му влязоха в полезрението ми. Или по-скоро мокасините му. От онзи тип обувки, които виждаме в колекциите на „Долче и Габана“, но сме смятали, че никой истински мъж не би ги обул. Очевидно Пейтън де Лонг не се тревожеше, че някой може да реши, че не е истински мъж.

— Писна ли ти да яздиш пишката му? Защото имам едни петнадесет сантиметра, които те очакват.

Задавих се от думите „петнадесет сантиметра“ и вдигнах поглед, втренчвайки се директно под колана на панталона му. След това вдигнах поглед нагоре, за да срещна неговия.

— Съжалявам, май не ви чух правилно.

Нима той наистина си мислеше, че ще стоя тук и ще му позволявам да ми говори така? Знаех, че сама се направих мишена на подобни гнусни коментари, след съобщението си в Туитър, но не мислех, че мъж, спечелил наградата за избор на тийнейджърите и статуетка за ролята си на модел за подражание на младото общество, би се държал по такъв начин.

И все пак се оказа, че греша.

— Само от това се интересуваш, нали? Защо вие, богатите момиченца, винаги се насочвате към боклука, преди да намерите някой, който ви е равен на социално ниво? Почва да ни писва от втора ръка мацки, да знаеш.

О. Боже. Мой. Той сериозно ли? Този път Кав щеше да направи много повече от това да му разбие физиономията.

— Бих ви предложила да си продължите по пътя, г-н Де Лонг. Мисля, че ще е най-добре за вас да не се тревожите дали ще бъда ваша втора ръка мацка.

Дори от изричането на думите настръхнах. Отврат. Не бих се приближила до пишката на този дори да ми даваха всички пари на света.

И тогава той ме докосна. Без позволение. Хвана брадичката ми и вдигна лицето ми нагоре.

Отблъснах ръката му, но бе прекалено късно. Вратата на залата се отвори и се блъсна в стената.

— Казах ти да стоиш далеч от нея. Но ти просто не можеш да го направиш, нали?

Кав отскубна ръката на Пейтън от мен и го удари в гърдите. Другият мъж се препъна назад през стаята и падна върху един стол.

— Докосни ме отново и ще направя така, че да влезеш във всичките черни списъци, Уестман. Не можеш да стоиш и да ме буташ.

— Мога и ще го правя. Само гледай, малък шибаняк. Позволи си още веднъж да я докоснеш и ще се разправяш с мен.

Изправих се, застанах зад Кав и притиснах ръка към гърба му.

— Скъпи, всичко е наред. Опита се да ме впечатли, като ми каза, че имал петнадесет сантиметра за мен. Надявам се, че се шегува, защото е просто смехотворно, когато сега имам истински мъж до себе си.

Думите ми бяха произнесени тихо, но така, че Пейтън да ги чуе много добре.

— Ти, малка…

Уиндзор, за която не бях осъзнала, че е последвала Кав извън стаята, избухна в смях.

— Петнадесет сантиметра? Господи, Пейтън, поне добави още няколко, ако ще се опитваш да заинтригуваш някого. — Смехът й секна за миг, преди да изрече: — О, господи, да не би вече да си добавил? Ако е така, е много тъжно. Бившият ми съпруг може да ти препоръча няколко чудесни помпи за пениси. Гарантирано ще получиш малко повече дължина и дебелина, за да задоволиш дамите. Искаш ли номера му?

Ако преди бях срещу Уиндзор, сега вече се озовах в нейния лагер. Тя беше истинска фурия.

Лицето на Пейтън стана от леко розово в аленочервено, докато тя обясняваше за помпите за пениси. Беше сигурно, че той няма да звънне на 911, ако някой от нас умираше.

— Майната ви на всички. Приключих. Ако Мич има нужда от още нещо, кажете му да го духа.

— На петнадесетте сантиметра ли? — Не успях да се сдържа, а Пейтън изръмжа, когато Кав и Уиндзор се разсмяха.

Той се обърна и се насочи към вратата.

— Винаги съм си мислила, че страда от синдрома на малките пишки. Това обяснява много. — Уиндзор потупа с пръст блестящите си червени устни. — Ако питате мен, той е твърди дванадесет сантиметра. Или дори десет. Горките му гаджета от „Дисни“. Сигурно ще са истински шокирани, когато след него видят някой истински мъж.

Сълзи от смях се стичаха по лицето ми и аз се опитах да ги изтрия дискретно, но не беше възможно. Кав ме прегърна и използва палците си, за да ги улови.

— Обикновено наоколо не е толкова динамично — каза той, — но, по дяволите, Пейтън е пълен шибаняк. Следващия път ще се озовем затрупани с негови снимки в някой европейски клюкарски парцал, с пишка, обработена на фотошоп, така че да изглежда като на кон, за да ни натрие носовете.

Притиснах ръка към гърдите си, но смехът ми не спираше.

— О, господи! Ако работата ти е такава, значи е най-добрата.

— О, скъпа, още нищо не си видяла — провлече Уиндзор като истинска южняшка красавица. Тя погледна към Кав и заряза акцента си. — Ще я доведеш на партито ми довечера у дома. Малка сбирка с приятели, нищо плашещо. Папараците няма да успеят да се промъкнат през портала, затова няма да има нужда да се тревожите за простотии. Ще си изкараме адски добре. Само весели хора. Без малки шибаняци като Пейтън.

Парти? В холивудския дом на Уиндзор Рийд? Бенър щеше да ме убие, ако откажех.

Погледнах към Кав и той сви рамене.

— Ако си навита, можем да отидем.

Умът ми инстинктивно се насочи към това, което си мислеше всяко момиче в подобен момент… какво да облека?

— Ъм, на това пътуване не съм си взела дрехи като за парти — промърморих на Уиндзор.

Усмивката й бе широка и искрена.

— Не се тревожи за това. Ще се погрижа и ще ти изпратя нещо. Няма да позволя да дойдеш, без да си облечена подобаващо и да се чувстваш не на място. Довери ми се, Гри.

Изведнъж светът ми пое в напълно нова посока. С прякора, с който бях свикнала, този, който използваше най-добрата ми приятелка, започнах да усещам как ставам част от света на Кав.

Дали той имаше предвид точно това, когато ме доведе тук? Да види дали бих могла да пасна, дали бихме могли да живеем извън Ню Йорк и далеч от миналото и на двама ни? Това ли исках?

Преди няколко седмици бих казала, че целият ми живот е в Ню Йорк… работата, приятелите и семейството ми. Но точно сега, с ръката на Кав, обвита около мен, аз се чувствах така, сякаш наистина можех да започна наново тук. Може би нова работа. Още приятели. И мое собствено семейство.

Това бе фундаментална мисъл, разклащаща основите на всичко, което бях, и все пак я обмислях.

Уиндзор чакаше отговора ми и й дадох точно този, който исках.

— Би било чудесно. Много ти благодаря. Нямам търпение.

Тя се усмихна на двамата ни с Кав.

— Мамка му, вие двамата сте толкова сладки. Елате да се позабавлявате довечера. Кълна се, ще си струва.

— Благодаря, Уин. Ще дойдем.