Мегън Марч
Порочна любов (26)

Глава двадесет и шеста

Кав

Гриър бе мълчалива, откакто Уиндзор й каза да ме направи щастлив. Познавам Гриър достатъчно добре, за да знам, че в момента мозъкът й работеше извънредно. Все още не бяхме обсъждали какво смятаме да правим в бъдеще. Всеки път, в който бяхме заедно, бе някъде далеч от нормалния й живот, затова не можех да си представя, че за нея всичко изглежда действително. Но да я имам тук, в моя свят, за мен бе повече от реално.

Можех да си представя да остане тук. Да живее в къщата ми. Да идва на партита и събития с мен. Да създадем собствен живот и да изградим бъдещето си заедно. Но имаше толкова неща, които я дърпаха назад към Ню Йорк, и не знаех дали мога да превърна всичко в реалност. Брат й щеше да е най-голямата пречка, но бях готов да приема Крейтън Карас, само за да мога да задържа Гриър.

Ако, разбира се, приемем, че тя иска да бъде тук. За нея това бе коренно различен свят, но се бе вписала в него без усилия. Не гледаше ококорено хората на партито. Държеше се нормално и говореше с тях сякаш са обикновени хора. Каквито те наистина бяха, в голяма степен.

Гриър бе свикнала да общува с хора с пари, власт и социален статус, което я правеше още по-подходяща да живее в Холивуд и да се справя с повечето простотии, които произлизаха от това. Не бих могъл да избера по-перфектна жена от нея за живота, който водех. Просто трябваше да измисля как да я накарам да остане тук.

Точно сега се налагаше да я откъсна от мислите й, защото бръчицата, появила се между очите й, ми казваше, че тя започва да се тревожи за нещата, вместо да се наслаждава на момента.

Ако бяхме в колата ми, щях да разтворя краката й, да издърпам нагоре полата й и да я накарам да играе с котенцето си, докато стигне до ръба. Щях да я накарам да се въздържа, докато стигнем до къщата и чак тогава щях да й позволя да свърши, докато членът ми е дълбоко в нея.

Погледнах към шофьора, доволен да видя, че погледът му не се откъсва от пътя. Гриър беше на средната седалка, облегната на мен, затова я дръпнах по-близо и плъзнах ръка по бедрото й и под роклята й. Горещината между бедрата й нямаше как да бъде пропусната. Наведох се и прошепнах тихо точно до ухото й:

— Разширителят държи ли те влажна за мен, или мислиш за всичко, което обещах да ти направя, щом се приберем у дома?

Погледът на Гриър се стрелна към мен, преди да погледне разтревожено към шофьора.

— Отговори на въпроса ми.

— И двете — прошепна тя.

— Готова ли си да приемеш члена ми в задничето си? Последния път го пое като много добро момиче.

Тя се понамести до мен и аз се възползвах от движенията й, за да потъркам нежно пръсти във влажните устни на женствеността й.

Простенах, усещайки колко е мокра.

— Не е възможно да си толкова перфектна, нали? Винаги влажна за мен, винаги готова да приемеш члена ми по всеки начин, по който реша да ти го дам. Уин греши, не е нужно да правиш нищо, за да бъда щастлив. Аз съм най-щастливото копеле, което иска да направи всичко, за да може и ти да си доволна. — Измъкнах ръка изпод полата й и откопчах колана й, за да я настаня в скута си.

Никога не бях искал подобни отношения с някоя жена, но с Гриър сякаш не можех да се наситя на близостта й и я исках все по-близо. Сякаш знаех, че няма как да заслужа привилегията да я задържа при себе си, но това не значеше, че не бих направил всичко по силите си да я обвържа за мен.

Виждах я във всяка част от бъдещето си, без значение дали я заслужавах, или не. Ако бяхме във Вегас, щях да я завлека пред някой Елвис и да надяна пръстен на ръката й колкото се може по-бързо. Така ли се е чувствал брат й, когато е замъкнал съпругата си във Вегас за бърза сватба?

Невъзможно. Защото аз имах три години, в които копнеех да вържа тази жена за себе си. Това бе Гриър. Тя беше единствената за мен. Бе единствената, откакто за пръв път седна при мен и ме заговори в студентското кафене. Тогава знаех, че не мога да я задържа, но сега… сега нещата бяха различни. Между мен и греховете, които извърших, имаше години. Вече не бях същият мъж. Сега, макар да знаех, че никога няма да съм достатъчно добър за нея, поне можех да й осигуря начина на живот, който тя заслужаваше.

— Обичам те, Гриър.

Думите просто излязоха от устата ми, и макар да не ги изричах за пръв път, се почувствах точно така.

Ръката й, която бе обвита около тила ми, за да запази равновесие в скута ми, трепна.

— Твърдях го преди, твърдя го и сега. Искам да бъдеш част от живота ми. Тук. Ще направя всичко нужно, за да бъдеш щастлива. Няма да чакам още три години. По дяволите, не бих чакал и три месеца, но ако го поискаш, ще го направя. Премести се тук, живей с мен. Бъди с мен.

Нямах намерение да подхващам този разговор точно сега, но след като бях изрекъл думите, не можех и не исках да си ги взема обратно.

Лицето на Гриър се освети от една улична лампа и устните й бяха оформили едно малко „О“.

— Сериозно ли говориш?

— Абсолютно. Знам, че животът ти е в Ню Йорк, но мисля, че ще бъдеш щастлива тук. Създай нов живот, с мен.

Интелигентният й малък ум започна на мига да обмисля предложението ми.

— Да се преместя тук… и да си намеря работа тук?

— Или не си намирай работа, каквото решиш, стига да си щастлива.

Тя извъртя очи на това.

— Да нямам работа няма да ме направи щастлива.

— Тогава си намери работа. Не ме е грижа каква, стига това да те прави щастлива и да заспиваш всяка нощ в обятията ми.

— Ами когато снимаш на някое място далеч оттук?

— Намери работа, с която можеш да се занимаваш откъдето и да е, и пътувай с мен.

Тя остана замислена за миг, преди да попита:

— Сигурен ли си? Наистина ли искаш това?

— Това е всичко, което искам.

Тя притисна устни към брадичката ми.

— Добре. Тогава ще видим какво да направим, за да се подреди всичко. Ще отнеме известно време да се преместя, но… и аз също го искам. Не искам да се върна обратно към предишното си ежедневие и да те виждам само по телевизията и списанията. Не искам да бъдеш мъжа, когото някога съм познавала, и с който съм изпуснала шанса си.

— Добре, защото аз просто искам да си моя, Гриър. Всеки ден.

— Аз вече съм твоя.

През мен премина тръпка на триумф, и макар да не изрече думите, които толкова много исках да чуя, нямаше да я притискам да ми ги каже.

— Толкова много те обичам, Гриър, и ще направя всичко по силите си да ти докажа, че това е най-доброто решение, което си взимала.

Тя обви и двете си ръце около мен и ме прегърна силно.

— Няма нужда да правиш каквото и да е било. Вече го знам.