Мегън Марч
Порочна любов (24)

Глава двадесет и четвърта

Гриър

Светските партита не бяха нещо чуждо за мен, но това не значи, че бях готова за блясък на холивудско ниво. В мига, в който спряхме пред високата масивна ограда, пазеща Уиндзор Рийд от папараците и любопитните погледи, беше повече от очевидно, че това светско момиче вече не е в Ню Йорк. Не парите на партито бяха фактор, а смелия му размах.

Зад портите изглежда нямаше никакви граници. Дрехите едва покриваха онова, което трябва да е покрито, и бях почти сигурна, че видях дамските части на поне две жени още преди да слезем от колата.

За мое щастие мъжът ми не искаше да правя подобно шоу, затова ме вдигна от седалката на СУВ-а.

Той кимна на шофьора.

— Ще ти звънна след няколко часа.

— Да, сър.

Когато колата ни си тръгна, ние влязохме през входната врата на къщата, която бе в подобен на дома на Кав испански стил, но докато неговата бе опростена и с представителен вид, тази къща беше черешката на тортата откъдето и да я погледнеш, като се започне от фонтана в средата на двора, в който две жени бяха нагазили до колене и се пръскаха с вода. Двама мъже, вероятно срещите им за вечерта, стояха настрани и се наслаждаваха на шоуто. Едната носеше плътна бяла рокля, която водата бе направила напълно прозрачна. Издутината под колана на един от зрителите нямаше как да не се забележи.

На какво парти ме бе довел Кав?

Единият от мъжете кимна на Кав и той върна жеста. Погледът на мъжа се премести към мен и се плъзна така смело по цялото ми тяло, че не успях да потисна тръпката си. Ръката на Кав вече бе обвита около мен, но сега той я прокара надолу около бедрото ми, към самия ми център и ме притисна към себе си.

Това бе собственически жест.

Погледът на другия мъж отлетя, насочвайки се отново към шоуто във фонтана. Чак когато стигнахме до масивната входна врата, разпознах, че той бе онзи, който с Кав гледахме във филма миналата вечер.

— Това не беше ли… — понечих да попитам, но не си спомнях името му.

— Да. И има фетиш към брюнетки, които не са негови, затова се пази. Ако се разделим, потърси ме или виж къде е Уиндзор. Някои от мъжете тук са прекалено дружелюбни, но по съвсем грешни причини. Насочи към тях само любопитен поглед и твърде напомпаното им его ще реши, че това е покана, затова може да ти се наложи да сриташ някой в топките, ако се опита да те награби.

На мига застанах нащрек.

— Защо ще се разделяме?

Кав ме огледа, но не както обикновено, този път дори не стигна до взетите назаем високи токчета, а мислите му се четяха лесно на лицето му.

— Не планирам да се разделяме, но просто казвам, ако се случи… искам да си подготвена. Тук няма никой, който да не можеш да сложиш на мястото му с няколко добре премерени реплики.

И с тези думи Кав бутна това дървено-стъклено чудовище, което Уиндзор наричаше входна врата, и пристъпихме на първото ми холивудско парти.

Беше някак странно да виждам хора и да ги разпознавам, без преди това да сме се запознавали лично. И все пак, след като почти всички в стаята бяха личности, които си гледал по телевизията, нямаше как да е различно. Гостите бяха облечени в различни нива на изтънченост. Някои доста се отдалечаваха от представата за лъскаво парти, носейки дънки… или поне части от такива.

Огледах стаята… забелязах бивша тийн звезда, носител на „Оскар“, музикална дива, оглавяваща класациите, личности от телевизионни сериали и други изключително популярни хора… когато осъзнах нещо шокиращо.

Всички те гледаха нас.

След няколко секунди повечето се върнаха към разговорите си и питиетата си.

Погледнах Кав, само за да забележа твърдото и заплашително изражение на лицето му. Неговото изражение „Не се ебавайте с мен, в настроение съм да ви наритам задниците“.

— Всичко наред ли е? — прошепнах аз.

— Добре сме. — Той не обясни защо сметна за нужно да плаши всички, които гледаха към нас.

— Сигурен ли си?

Исках да го попитам дали е сигурен, че е добра идея да останем на партито, когато Уиндзор тръгна към нас, поклащайки се на високите си токчета, които бяха дори по-високи от тези, които бе изпратила на мен. Имайки предвид, че бе метър и седемдесет без тях, сега с токчетата бе над метър и осемдесет. Приличаше на руса амазонска богиня.

— Успяхте! О, боже, тази рокля изглежда много по-добре на теб, отколкото облечена от сестра ми. Надявам се не възразяваш, че не ти дадох една от моите, но бях сигурна, че тази ще е напълно перфектна. — Погледът й се насочи към Кав. — И ти изглеждаш красив, но не чак толкова, колкото дамата ти.

Ръката му, която все още бе обвита около мен, ме стисна инстинктивно.

— Това е най-вярното твърдение, което съм чувал някога.

Спомняйки си за маниерите си, аз казах:

— Много ти благодаря за роклята и обувките.

Уиндзор наклони глава на една страна, напомняйки ми толкова много на най-добрата ми приятелка, че изпитах нужда на момента да се обадя на Бенър. Липсваше ми.

— Обзалагам се, че е подивял, когато те е видял в роклята, и е решил да се държи като варварин през цялата нощ, само за да не се налага да жигосва името си на челото ти.

Не сдържах смеха си, защото бе улучила в десетката.

— Нещо такова.

Уиндзор ми намигна, преди да погледне Кав.

— Обзалагам се, че е било точно така.

— Стига с този разговор. Тук сме, тя не виси на рамото ми, тъй че се чувствай късметлийка.

С леко женствено свиване на раменете Уиндзор се засмя на думите му и ни разведе из стаята.

— Мисля, че всеки, който съм поканила, е решил да каже на приятел, затова нещата излязоха малко от релси, а не както го планирах, но не съм никак изненадана. Знаеш как стават тези неща.

Говореше на Кав, защото очевидно аз нямах идея как стават тези неща.

— Храната е в трапезарията. Има обичайните ордьоври, затова се самообслужвайте. — Тя се обърна към мен. — Ако решиш да хапнеш, сигурно ще си единствената жена на партито, която ще пъхне в уста нещо различно от алкохол или пишка, но пък промяната на шаблона ще е ободрителна.

Погледът ми се стрелна към Кав, а на лицето му се бе появила лека усмивка. Тя сериозно ли? Тези холивудски знаменитости са откачени.

— Ъм, добре. Може би ще променя шаблона. — Все пак с Кав не бяхме спирали да хапнем някъде на път за насам. И ако пиех на празен стомах, щях да се напия наистина, ама наистина бързо.

— Направи го. Изглеждаш зашеметяващо и може някоя от тези торби с кокали да осъзнае, че истинските мъже искат жена, за която не се боят, че ще се прекърши в ръцете им. — Тя спря за секунда и се замисли, преди да продължи. — Ако решите да правите секс в някоя от горните спални, проверете добре дали е заключено. Наистина не ми се иска къщата ми отново да стане поле за секс записи.

Отново? Умът ми се въртеше, опитвайки да не изостава от Уиндзор, погледът ми отново започна да се мести от нея към Кав. Чаках отговора му, но един мъж се приближи към Уиндзор и ми отне миг да осъзная, че бе от един филм, който гледах миналото лято.

— Скъпа, ще ми дадеш ли още един шанс?

И тогава ме осени. Това беше бившият на Уиндзор, който тя с такава радост бе изхвърлила от живота си. Очевидно е трябвало да поиска ключа му от дома си.

Или пък тук нещата не стояха така. Холивуд бе напълно различна вселена, а никой не ми беше дал наръчник за случващото се тук.

Уиндзор изпъна гръбнак и изправи рамене.

— Шон, това никога няма да се случи.

Кав пусна ръката ми и пристъпи до нея.

— Мисля, че е време да си тръгваш, мъжки, защото е очевидно, че не си поканен.

— Майната ти, Уестман. Няма винаги да си й кучето пазач. — Този мъж, Шон, насочи погледа си от Кав към Уиндзор и накрая към мен. — Освен това, изглежда, че най-после си си намерил своя жена. Може би трябва да ти я отнема, за да видиш какво е чувството.

Той протегна ръка към мен, когато Кав обви своята около кръста ми.

— Това са пълни простотии и ти много добре го знаеш.

— Простотии или не, на мен така ми звучи честно. — Той продължи да протяга ръка към мен, чакайки да я поема. — Аз съм Шон Франс…

— Той е шибанякът, който през целия ни брак не можа да си държи гащите вдигнати около двадесетгодишни момичета — прекъсна го Уиндзор. — А тя е малко по-стара, за да е част от твоите демографски мишени, Шон. Разкарай се, иначе съм сигурна, че ще имаш нужда от нова ринопластика, след като Кав приключи с теб. Тръгвай си, преди да съм повикала охраната да те изхвърли и всичко това да стане прекалено срамно.

Пред лицето на толкова много заплахи само истински мъж би удържал позицията си, но Шон Франс само погледна трима ни и си тръгна.

— Той не е в списъка ти с поканените. Как, по дяволите, е влязъл? — попита Кав.

Уиндзор сви рамене, а погледът й проследи движението на мъжа. Тя изцъка и всички се обърнахме.

— Вероятно с нея.

Шон пристъпи до кльощаво момиче, което не изглеждаше достатъчно голямо, че да може да пие алкохол, въпреки късата рокля, перфектно стилизираната прическа и опушения грим. Без да каже дума, той сграбчи ръката й и я повлече към вратата.

— Той наистина е шибаняк — казах аз, осъзнавайки, че съм го изрекла на глас, когато Кав и Уиндзор се обърнаха към мен.

— Наистина е такъв — съгласи се Уиндзор и проследи двойката с поглед, докато излязоха през вратата. — Много им здраве и на двамата. Тя е прекалено млада и прекалено тъпа да осъзнава, че само след шест месеца за него ще е прекалено стара, че да му изглежда секси. Той има някакъв странен педофилски фетиш да търси винаги мацките, които изглеждат много млади. Зловещо е.

Изпълних се със симпатия към Уиндзор, задето е била омъжена за подобен мъж. Нямаше значение кой си и колко перфектен е животът ти, погледнат от чужди очи, отвътре винаги може да си пречупен и преебан.

— Стига с тази потискаща тема. Ще направя обиколка, за да проверя всички ли се забавляват, ще кажа на охраната да внимава Шон да не се промъкне отново с някоя нова фльорца и ще си намеря нещо, което да ме разсея до края на вечерта. Вие, деца, се забавлявайте. Не правете нищо, което не бих направила и аз. — Тя се усмихна и, махвайки ни с ръка, се отдалечи.

— Добре ли е? — попитах Кав.

Той гледаше как Уиндзор се отдалечава, смехът й огласяше стаята… но бе прекалено силен и прекалено весел.

— Тя е боец. Двамата с Шон са разделени от доста време, но той просто не може да стои далеч от нея. И не е като да иска отново да се съберат. Мисля си, че просто му липсва сигурността от това тя да го покрива, и че му е по-лесно някой друг да управлява живота му. Много често холивудските бракове не издържат.

— Затова ли не избяга да се ожениш за първата известна мацка, която си е паднала по теб? — Въпросът ми не бе никак на място.

Очите на Кав, стоманеносиви като ризата, с която бе облечен тази вечер, се врязаха в моите.

— Вече знаеш отговора на това. — Когато не отвърнах на момента, той хвана и двете ми ръце и ме дръпна до себе си, така че телата ни да се прилепят едно до друго. — Бях влюбен в една определена жена, а тя не беше в Холивуд. Никоя от жените тук не може да се сравни с теб и начина, по който ме заплени още от първия ден, Гриър. Все още не можеш да го разбереш.

Думите на Кав бяха сериозни, напълно в противоречие със смеха и разговорите, които се водеха около нас.

Не знаех какво да кажа, но ми се искаше да сме където и да е, само не в средата на дома на Уиндзор. Искаше ми се пак да сме в дома му, да гледаме друг филм без тази тълпа около нас. Може би щяхме да пуснем филма на пауза, за да може Кав да ме наведе над дивана и да излекува болката, която продължаваше да тормози тялото ми. Толкова силно, колкото в момента притисках бедрата си едно към друго.

Както обикновено, Кав не пропускаше нищо.

— Ах, моето момиче още е на ръба, а?

Наведох се към него.

— Знаеш, че ме остави да вися. Това беше наистина злобно.

Погледът му потъмня.

— Не си мисли, че ще те оставя да висиш още дълго. Сега нека се опитаме да се социализираме, за да можеш да се насладиш на партито, а после ще се погрижа за теб.

Думите „ще се погрижа за теб“ бяха единствените, от които се интересуваше алчното ми тяло. Вероятно би трябвало да съм по-заинтересувана от известните хора наоколо, които пиеха питието си, без да се вълнуват дали някой мисли, че изглеждат нелепо, или не.

Направихме едва няколко крачки, когато осъзнах истината… тук те се чувстваха свободно. Къщата на Уиндзор беше тяхното убежище. Никой нямаше да ги обвини, че се държат както искат, затова точно тук си позволяваха всичко.

Наистина това имаше смисъл. В Ню Йорк имаше някои партита, на които самата аз се чувствах по същия начин. Когато всички гости са част от едно и също социално общество и икономическа стратосфера, нещата ставаха малко по-диви от обикновено.

Домът на Уиндзор бе доста голям, с огромен двор с центъра, на който доминираха кристалносин басейн, джакузи и няколко места за сядане. В басейна имаше млада двойка, жената бе притиснала мъжа в ъгъла. И двамата бяха напълно облечени и подгизнали от глава до пети. В джакузито няколко жени бяха обградили по-възрастен господин, който не мисля, че бях виждала в някой филм. Но имайки предвид харема около него и как те се бореха за вниманието му, вероятно бе някой значим.

— Кой е този? — попитах, а Кав проследи погледа ми.

— Един от продуцентите на най-доброто студио. Всичките тези момичета са второкласни и третокласни актриси и се надяват да станат първокласни, а те знаят, че той е голяма риба с решаващ глас в много от кастингите за всички филми на добрите режисьори.

— Това нормално ли е?

— За точно този продуцент и режисьор, да. Той работи в сферата от над двадесет години и е добре известен на всички. — Кав обърна глава, когато една от жените се настани в скута на мъжа, сякаш бе готова да го язди. — А той се разведе наскоро, затова те гледат да се възползват от възможността.

По мое мнение по-възрастният мъж се възползваше от младите момичета, но вероятно инстинктите ми тук не бяха много наред. Може би в тази ситуация жените бяха хищниците. Всеки имаше своя мотив. В Ню Йорк нещата не бяха много по-различни.

Влязохме обратно в къщата през друга отворена врата и с всяка следваща стъпка се влюбвах все повече в дома на Уиндзор. Да, беше прекалено голям за един човек, но създаваше онова вибриращо усещане, като че си постоянно във ваканция. Обичах го. Беше толкова по-различен от моя апартамент с шума от улиците, от който не можех да избягам дори и горе в моята кула на последния етаж. Знаех, че съм късметлийка да не живея в картонена кутийка някъде в долните квартали на града, но дори най-скъпият пентхаус в Ню Йорк не можеше дори да се доближи от усещането, което даваше тази къща.

Кав ме заведе в трапезарията с упадъчно наредената по целия бюфет храна. Голяма част бе недокосната, което ме изненада повече, отколкото би трябвало. Дори и кльощавите жени да виреха нос при вида на храната, казвайки „аз бих искала едно смути от градинска трева“, защо никой от мъжете не ядеше?

Бърз поглед показа, че в района на бара доминират мъжете, от което следваше, че очевидно техен приоритет бяха питиетата, а не храната.

Кав обаче нямаше подобни проблеми. Той взе две чинии и подаде едната на мен.

— Няма да пиеш на празен стомах.

— Ще бъда единствената жена на това място, която яде.

Кав сви рамене.

— Майната им, Гриър. Няма нужда да впечатляваш когото и да било. Ти вече си най-красивата жена тук. Мъжете не могат да откъснат поглед от теб, и ако си тръгнем, без да съм разбил нечия физиономия, значи съм късметлия. — Той посегна към първото плато с ордьоври. — Яж, жено!

— Добре.

Разнообразието бе достатъчно пищно, че да съперничи с това на някое от партитата на Крейтън. Аз се придържах към вегетарианските ордьоври и тези с морски дарове, докато Кав наблягаше на месо и сирене. Той взе питиета и за двама ни, преди да се настаним на една от високите маси, наредени до стените на стаята. Всичките бяха празни.

Кав изглежда въобще не го бе грижа. Той зарови в чинията си с удоволствие. Честно казано, никога не бях виждала мъж, който да яде толкова много и толкова често, колкото него, но това обясняваше защо мъжете, които познавах, въобще не изглеждаха като Кав. Предполагам, че са нужни доста протеини, за да държат това тяло във форма.

Почти бе смехотворно сега, когато се замислих за Тристан, който можеше да носи тесни дънки, без да има опасност членът му да се очертае. Дори не можех да си представя Кав да опита да облече такава дреха. Вероятно ще съдере крачолите им. И което бе по-важно, в тях нямаше място за оборудването, което той носеше.

И говорейки за оборудване… погледът ми се спусна под колана му, докато той се хранеше.

— Очите нагоре. Няма да получиш „П“, докато не съм готов да ти го дам.

Погледът ми се стрелна към неговия.

— Как въобще знаеш какво си мисля? Може просто да се наслаждавам на… хубавата изработка на колана ти.

— Откраднах го от гардеробната на един от филмите ми. И двамата знаем с какво е пълен погледа ти.

Извъртях очи и грабнах една скарида от чинията си.

— Точно сега не съм пълна с нищо, ако бъдеш така добър да си спомниш.

Кав изчака да сдъвча хапката си, преди да се наведе близо и да прошепне толкова тихо, че само аз да го чуя.

— Ще бъдеш пълна с нещо веднага щом се нахраним.

Думите му имаха моментален физически ефект върху мен и сега всички на това лъскаво холивудско парти щяха да получат феноменален поглед към твърдите ми зърна.

Преди да успея да отговоря, един мъж пристъпи към масата ни. Кръстосах едната си ръка пред гърдите си, надявайки се, че изглеждам спокойна, а не в отбранителна позиция.

— Къде, по дяволите, беше, човече? От седмици се опитвам да те издиря за покер вечерта. Сякаш беше изпаднал от проклетата планета.

Мъжът вероятно бе само сантиметър-два по-висок от Кав и беше толкова светъл, колкото Кав бе тъмен. Погалената от слънцето руса коса го караше да прилича на сърфист. Не можех да си спомня името му, но Кав очевидно го познаваше добре, защото двамата направиха онова наполовина ръкостискане, наполовина прегръдка, което явно бе заложено в мъжкото ДНК.

— Боханон, радвам се да те видя, човече.

О, да, точно така. Името му бе Сайлъс Боханон и ми заприлича на сърфист, защото играеше точно такъв в последния си голям филм.

— Ще ме представиш ли на тази прелестна жена? — попита той, насочвайки сините си очи към мен.

— Не съм сигурен, че трябва. Малко прекалено дружелюбен си към дамите.

От маниерите на Кав беше очевидно, че той не се тревожи за Сайлъс, но думите му ми подсказаха, че този много привлекателен мъж няма проблем да си намери женска компания.

— Напълно в безопасност е с мен. Хвърлил съм око на една малка избухливка, която все още не съм успял да забия.

Сайлъс погледна настрани и когато проследих погледа му, попаднах на Уиндзор.

Хмм. Интересно. Не можех да си представя, че би била достатъчно упорита да откаже на мъж като този… особено след като хвърлих близък поглед на педофила Шон.

— Бо, това е Гриър. Гриър, Бо.

Здрависах се с него, но бе очевидно, че умът му не е фокусиран върху срещата му с мен, въпреки че бе приветлив и мил. Кав също го забеляза.

— Упорство, Бо. Това е ключът. Тя ще те накара доста да се изпотиш. Знаеш, че не иска да има нищо с друг мъж от индустрията.

— Тя е напълно побъркана, ако си мисли, че между мен и онази мека пишка Шон може да има нещо общо.

Реших да си дам мнението, без да се замисля и без покана.

— Може би не е редно да се намесвам, но понякога една жена има нужда да разбере какво е да има истински мъж в живота си. Особено, ако тези, които е познавала досега, са от типа с меки пишки. Не искай позволение. Не се извинявай. Просто бъди мъж и отиди да вземеш това, което искаш.

И Кав, и Бо завъртяха рязко глави към мен, и, честно казано, дори аз бях малко шокирана от думите, които излязоха от устата ми. Преди Кав никога не бих казала нещо подобно. Предполагам, че това бе доказателство за промяната, която донесе той в живота ми.

— Истински мъж, а? — Бо погледна от мен към Кав. — Звучиш така, сякаш говориш от собствен опит.

— Може би — признах аз.

Кав обви ръка около раменете ми.

— Тя много добре знае за какво говори. Съветът й не е лош, но и двамата знаем, че Уин няма да се подаде лесно. Някога замислял ли си се да я отвлечеш?

Забих един лакът в ребрата на Кав и той се задави от удара.

— Не го слушай. Много по-вероятно е да ти откъсне главата, а не да ти пусне, ако я отвлечеш.

Очите на Бо се присвиха отново, гледайки ту мен, ту Кав.

— Искам ли да научавам повече?

Поклатих глава.

— Просто прогони идеята от главата си. Обещавам ти, това е по-добрият вариант за дълготрайното ти здравословно състояние.

И тримата замълчахме за миг, преди Бо да проговори.

— Ами ако я метна на рамо и я изнеса от тук, така че най-после да привлека вниманието й?

Присвих устни и се замислих, чудейки се дали перфектно фризираната Уиндзор ще откачи. Тя изглеждаше много готина, но кой знае как една жена би реагирала, сблъсквайки се с неандерталската мъжка природа. Кой да предположи, че на мен толкова много ще ми хареса?

— Може да се пробваш.

Кав също даде мнение.

— Аз казвам да действаш. Гриър е права… Уин не знае какво е да не държи контрола двадесет и четири часа, седем дни в седмицата. Дори може да реагира добре на това.

Устните на Бо се опънаха в лека усмивка.

— И аз имам същото чувство. Ще ви кажа как е минало. — Той ми кимна. — Беше ми приятно да се запознаем, Гриър. Разчитам на теб да държиш момчето ни в правия път.

— Ще се постарая.

И тогава Бо се завъртя и се насочи се към Уиндзор.

— Тя дали е готова за това, което се задава към нея?

Кав поклати глава.

— Не. Уин живее вече много дълго в своя малък свят. Време е да се върне към останалите, в реалността. Но Бо ще има много работа. Тя е толкова против започването на нова връзка, колкото никоя друга жена. Ето защо ни е толкова лесно да бъдем приятели.

Исках да задам очевидния въпрос… Наистина ли не си спал с нея?… Но си премълчах. Нямаше да спечеля нищо, ако попитах. Ако беше така, щях да си скапя настроението, а и беше нечестно от моя страна да го съдя, защото по същото време аз спях с Тристан, но Кав не го използваше срещу мен. Освен това харесвах Уин и не исках да изпитвам нужда да й издера очите следващия път, щом се озова близо до нея.

Дам, новооткритата зеленоока ревност в мен все още удряше точно и с голяма сила. Някои въпроси най-добре да останеха без отговор.

Кав и аз си доядохме ордьоврите и поговорихме с още няколко човека, които се мотаеха около масите. Засега срещнах повече известни личности за един час, отколкото през целия си живот. Брат ми може и да имаше много добри връзки, но това не значеше, че бях общувала постоянно с такива хора. Освен това инвестиционните банкери и индустриалните титани не бяха точно от същата лига като филмовите звезди.

Най-хубавата част от вечерта? От тези хора научавах много нови неща за Кав. Той беше харесван, държеше се приятелски с всички и бе изключително горд да ме води под ръка. Не говорех много, просто казвах какво мисля, когато сметнех, че е нужно.

С Кав напуснахме масата, след като говорихме с режисьора, с който май в момента работеше… ако можех да се доверя на наблюденията си. Той ме отведе отново навън при басейна и се настани на един шезлонг, преди да ме дръпне върху себе си. Третата чаша вино се плъзна леко в стомаха ми, точно както предишните две, и се надявах да мога да попитам дискретно Уиндзор каква реколта е това вино.

Кав също бе на третото си питие. Можех да доловя аромата на шотландско уиски по устните му, когато обви ръка около бедрата ми и притисна устни към моите.

— Пасваш.

Думите му вдъхваха увереност, от която не знаех, че се нуждая. Цяла вечер си казвах, че тези хора не са по-различни от мен. Изправях се пред почти същите изпитания, макар да нямах същата работа като тях. И вероятно можех да купя и да продам няколко от тях, затова да, пасвах.

— Радвам се, че мислиш така. — Спрях, обмисляйки дали наистина е комплимент, за какъвто приех думите му. — Това е хубаво нещо, нали?

Кав погледна надолу към мен и се намръщи.

— Разбира се. Защо да не е?

Свих рамене.

— Очевидно е, че не харесваш всички хора тук, затова исках да съм сигурна.

Той се замисли, преди да отговори.

— Ти харесваш ли всички, с които общуваш в Ню Йорк?

— Разбира се, че не.

— Но ще има ли значение за теб дали си пасваш с тях?

— И да, и не. Не ме е грижа дали аз си пасвам с тях през цялото време. Те могат да са ужасно претенциозни.

Кав се огледа.

— Чувствам се по същия начин с хората тук. Има много, които бих искал да избягвам, и само няколко, които истински харесвам, а останалите не ме е грижа дали ще останат, или ще си тръгнат. Това, което се опитвам да кажа, е, че се радвам, че не се чувстваш тук не на място. Това не е най-лесната тълпа, но никога не съм се съмнявал, че ще успееш да се справиш.

Отново думите му ме изпълниха с топлина. Кога стана толкова важно да си пасна в света му?

„Когато реши, че не можеш да понесеш мисълта да го пуснеш да си отиде.“ Гласът в главата ми не ми позволяваше да се заблуждавам.

Изпих останалото си вино и оставих чашата на масичката до шезлонга, преди да се изправя.

— Трябва да отида до тоалетната.

Кав се изправи до мен.

— Ще ти покажа къде е.

Бях по-пияна, отколкото мислех, или просто токчетата ми бяха прекалено високи, защото се облегнах на Кав, за да остана в изправено положение.

— Добре ли си? — попита той.

— Така мисля. — Топла златиста светлина погали кожата ми, вкарвайки ме във весело и щастливо настроение.

Кав ме преведе през къщата и имах чувството, че бяхме изминали половин километър, докато най-после отвори една врата и включи осветлението.

— Аз ще чакам отвън.

Влязох в банята, която беше перфектно подредена като останалата част от дома на Уиндзор. Измих ръцете си, докато се възхищавах на красивата баня, когато вратата се отвори, Кав влезе вътре и заключи след себе си.

Срещнах погледа му в огледалото.

— Прието е да почукаш, преди да влезеш.

— Забравяш, че не искам позволение, скъпа.

Едва тогава забелязах огъня в очите му и ръката, напъхана в джоба му.

Той измъкна копринена торбичка и я вдигна във въздуха.

— Имаш ли някаква представа колкото трудно ми бе да нося това цяла вечер, докато чакам перфектния момент да го използвам?

— Труден въпрос, тъй като нямам идея какво е това.

— Наведи се. Опри ръце на огледалото и не искам да откъсваш очи от моите през цялото време.

Реакцията на тялото ми към командата бе, че зърната ми се втвърдиха, притискайки се към роклята ми. През цялата вечер усещах болката от начина, по който ме остави, копнеейки за нещата, които ми бе обещал. Без да споменавам как силно стисках крака, за да не види случайно някой колко съм гола под роклята.

— Сега? Тук?

Кав остави торбичката на скрина до мивката и прокара ръка по външната страна на бедрото ми.

— Каквото поискам. Където поискам. Смяташ да спориш с мен ли? — Той вдигна много късата пола на роклята ми, разголвайки задните ми части на хладния въздух. — Защото ти си моето порочно момиче. Един член не е достатъчен, за да си напълно задоволена. Сега смятам да те изпълня повече от всякога.

Исках да зная какво има в торбичката, но нямаше да питам, защото знаех, че така само щях да го накарам да забави това, което смяташе да ми даде, а нямах намерение да рискувам.

— Харесваш, когато говоря за малкото ти стегнато задниче, нали? — Ръцете на Кав погалиха задните ми части и се плъзнаха надолу, притискайки се към забраненото местенце, за което ставаше въпрос.

— Да, знаеш, че ми харесва. — Думите ми бяха безсрамни, но не ме бе грижа.

— Толкова развратно момиче. Точно сега ще получиш нещо порочно точно там. Надявам се, че можеш да пазиш тишина, иначе ще привлечем публика.

На езика ми бе да попитам какво смята да прави, но отново не го сторих, знаейки, че ще забавя процеса.

— Искам скоро отново да чукам перфектното ти малко задниче, затова трябва да те подготвя предварително.

Вътрешните ми мускули се свиха при думите му.

Би трябвало да съм ужасена от това, което смяташе да ми направи, тук и сега, докато куп холивудски знаменитости бяха от другата страна на вратата, но по някаква причина това знание само увеличи вълнението, трупащо се в мен.

Ръката на Кав се плъзна между бедрата ми.

— Мамка му, подгизнала си, скъпа. Искаш това толкова силно, колкото аз искам да ти го дам.

Единственият ми отговор бе кимване, защото сръчните му пръсти се въртяха около клитора ми, изкушавайки ме. Бутнах дупето си назад, без да ме е грижа колко покварена изглеждам.

Кав отмести ръката си, но преди да успея да възразя, той извади това, което беше скрито в торбичката. Виждала бях такова нещо преди, но никога отблизо, и никога не бях осъзнавала, че ще бъде използвано върху мен… блестящ сребърен анален разширител. Изглеждаше така, сякаш е от метал, което беше странно, тъй като мислех, че са от силикон или гума. А освен разширителя, в ръката му имаше и малка тубичка, за която предположих, че е лубрикант.

— Ще чукам сладкото ти котенце, докато задничето ти е изпълнено с този малък разширител.

Исках го. Всичко това.

Кав не поиска одобрението ми, можеше да го види в очите ми.

— Смъкни горната част на роклята си, искам гърдите ти да са отвън, докато те вземам. Ще ме гледаш в огледалото, ще наблюдаваш лицето ми и ще видиш колко много обичам да съм вътре в теб.

Отместих ръка от огледалото, където я бях сложила при по-ранната му команда, и издърпах надолу предната част на роклята си. Гърдите изскочиха навън, опирайки се в студения гранит. Усещането на студено срещу горещо накара тялото ми да трепне от нетърпение, докато Кав покриваше разширителя обилно с лубрикант, преди да намаже и отвора на дупето ми с гъстата, мазна субстанция.

— След това никога повече няма да искаш да те чукам, без задничето ти да е изпълнено. Котенцето ти и така е много тясно, но сега едва ще успея да се побера, а ти ще обожаваш усещането.

— Побързай — бе всичко, което успях да кажа, докато дразнех зърната си с пръсти.

— Аз давам заповедите тук. — Той притисна края на разширителя към стегнатите ми мускули. — Добре ли си?

— Да.

— Да, сър.

Прехапах устни заради вълната от горещина, която ме заля при командата му. Бяхме тръгнали по този БДСМ път още от първия ни ден заедно, и ако имах нужда от потвърждение, Кав току-що ми го даде.

— Да, сър — отговорих аз.

— Сега се притисни назад към разширителя. Искам да гледам как се плъзва в теб.

Направих това, което ми нареди, а студеният метал накара кожата ми да настръхне, докато се плъзгаше в мен. Прехапвайки устните си, за да сдържа стона си, аз приех разтягането и удоволствието, което дойде с него. Когато основата на разширителя докосна задните ми части, освободих дъха, който бях сдържала досега.

— Адски перфектно. — Той плъзна ръка между бедрата ми и простена. — Подгизнала си, скъпа. Толкова адски мокра. Умираш за мен, нали?

— Моля те! — Не се срамувах да моля. Просто го исках.

Пръстите на Кав изчезнаха, но звукът от разкопчаване на колан и смъкване на цип ме накараха да простена още една молба. Той нагласи главичката на члена си срещу мен и срещна погледа ми в огледалото.

Започна да се плъзга напред, а погледът му бе напрегнат.

— Милиметър по милиметър, скъпа. Ще го поемеш целия.

Затаих дъх, защото беше прав. Никога не се бях чувствала толкова изпълнена, както бях с разширителя отзад и с члена на Кав, тласкащ се в мен.

— Най-красивата жена, която някога съм виждал, и си само моя. Всяко едно парченце от теб е мое. Няма да приема нищо по-малко, Гриър. Цялата. Това искам.

Той вече имаше това, което искаше, но не можех да изрека думите. Всичко, което успях да направя, бе да кимна, докато той нахлуваше напред и притискаше разширителя.

— О, боже мой! — простенах, а думите излизаха на тласъци заедно с дъха ми. — О, боже мой!

Горещина струеше от тялото на Кав, докато тласкаше към мен, засилвайки всички усещания. Едно докосване на клитора ми и оргазмът щеше да бъде неизбежен.

Когато Кав се дръпна назад и се тласна силно напред, можех да прочета удоволствието и по неговото лице. Нямаше да издържим още дълго.

И тогава, той реши да ми покаже, че греша.

Отново и отново ме изпълваше, докосвайки G-точката ми с всеки свой тласък. Оргазмът беше на ръка разстояние, но не можех да го достигна, докато Кав не провря ръка около мен и не притисна клитора ми.

— Дръж се.

Подпирайки ръце на скрина, нито за миг не откъснах поглед от неговия, докато той се тласкаше отново и отново, а натискът върху клитора ми отнемаше целия ми контрол. Оргазмът избухна в мен заедно с един вик, който не успях да сдържа. Не ме бе грижа дали някой може да влезе и да ни види, защото удоволствието, обливащо ме със силата на товарен влак, бе двойно и се наслаждавах неимоверно на всеки миг.

— О, боже мой! — простенах аз, а по лицето ми потекоха сълзи от интензивното усещане. Никога през живота си не бях изпитвала нещо такова, беше почти прекалено много, но Кав не спря, нито забави.

— Мамка му, скъпа. Ще свърша.

Още два тласъка и вторият ми вик се смеси с неговия стон. Отпуснах се върху скрина, опрях чело на студения гранит, откъснах поглед от неговия за пръв път, откакто го бях погледнала, щом влезе.

Краката ми трепереха, а коленете всеки миг щяха да се огънат.

Кав застина, а членът му продължаваше да се излива в мен. Лявата му длан се плъзна по гърба ми и обърна лицето ми към него.

— Добре ли си?

Опитах да кимна, но костите ми бяха прекалено омекнали, за да се движа.

— Ще те почистя. Дай ми секунда.

Кав можеше да има всичките секунди, които иска, тъй като щеше да се наложи да ме изнесе оттук. За предпочитане през задния изход, за да не видя някой, който ме е чул как крещя, докато достигах оргазма си.

Реалността от това, което направихме, се товари върху мен с пълна сила.

— Ами ако някой ни е чул?

— Адски много ще ни завижда. Не се тревожи за това.

Кав се измъкна от мен, почисти и двама ни, но не махна разширителя. Когато посочих това недоглеждане от негова страна, устните му се извиха в усмивка.

— Казах ти, че това остава вътре. Още не сме свършили.

Очите ми се разшириха… можех да ги видя в огледалото… а усмивката на Кав стана по-широка.

— Само почакай, скъпа. Мислиш, че сега си крещяла много? Имам планове за теб.