Мегън Марч
Порочна любов (15)

Глава петнадесета

Кав

Тя бе адски красива. Богиня, и все пак коленичи в краката ми. Не заслужавах тази жена, но нямаше да се поколебая да взема всяко преимущество, което ще подсигури това да я задържа в живота си.

Устните на Гриър се сключиха около пениса ми, а ръцете ми, вплетени в косата й, насочваха движенията й. Мамка му! Нощите, през които бях далеч от нея, отказвайки да повярвам, че никога няма да си я върна, сънувах всички неща, които правихме в къщата в Белиз.

Тя смучеше члена ми с ентусиазъм, сякаш ако успее да ме накара да свърша, преди да съм готов, ще й спечели голямата награда. Не можех да се оплача. Щях да й позволя да опита и преди да съм готов да експлодирам, щях да се откъсна от перфектната й уста и да изпълня останалата част от обещанието си.

Само мисълта да потъна в тялото й караше топките ми да туптят около основата на члена ми. Това щеше да бъде една много по-кратка езда от това, което бях планирал.

Дадох й още минута, преди да издърпам тесните й малки шорти надолу по бедрата й. Краката й все още бяха завързани, което влизаше в разрез с намеренията ми.

Освен ако… завъртях я с гръб към мен и дръпнах дупето й в скута й, центрирайки я точно над пениса ми.

— Искаш ли го? — завъртях се леко, пъхнах главичката на члена си между краката й и притиснах леко към входа към тялото й.

— Да — прошепна тя, тласна се надолу и го пое целия.

— Мамка му…

— О, боже мой!

Думите ни се изгубиха, когато сграбчих бедрата й, за да я вдигна и след това спусна надолу по члена си, помагайки й да ме язди и да ме поеме все по-дълбоко с всеки следващ тласък.

Гриър отметна глава назад, косата й се разпиля по раменете й.

Пресегнах покрай бедрото й и притиснах с два пръста клитора й, исках оргазма й да дойде бързо и силно, преди да изгубя контрол. Тя се притискаше към пръстите ми с всеки тласък, а стоновете й ставаха все по-шумни и по-шумни. Тя бе на ръба, а котенцето й обливаше във влага члена ми.

— Свършваш заедно с мен — наредих аз.

— Да! — простена тя — Сега!

Тласнах бедрата си силно нагоре, като я дръпнах надолу в същия момент, отприщвайки оргазмите и на двама ни.

Главата на Гриър падна надолу, а сърцата ни биха лудешки няколко минути.

— Добре ли си, скъпа?

Тя кимна и отпусна глава назад на рамото ми.

— Трябва да се почистим.

Тя кимна отново и ми се прииска да се бях сетил да взема предварително нещо, с което да ни почистя. Забелязах пакет кърпички на масата до креслото, вдигнах и двама ни на крака и ги грабнах, преди да ги подам на Гриър. Помогнах й да се изправи и почисти, преди да отвържа въжетата на китките и глезените й и да разтрия схванатите й мускули.

— Банята е в задната част. Другата ти чанта е под седалката. Грабнах я на излизане от стаята ти, за да имаш дрехи да се преоблечеш.

Очевидно това беше нещо, което не биваше да казвам. Гриър завъртя рязко глава и погледът й кацна върху мен, заливайки ме с гняв и болка.

— Все още не мога да повярвам, че ме отвлече.

— Направих това, което трябваше. Трябваше да те измъкна оттам и нямах намерение да искам позволение от детегледачките, които ти е назначил брат ти.

Тя поклати глава.

— Можеше да почукаш на вратата като нормален човек, и след като си поплачех малко, вероятно щях да те пусна вътре. Но не, ти трябваше да се държиш като якия син на мафиота и трябваше да влезеш в къщата, да ме завържеш, да ми запушиш устата и да ме напъхаш в сак. Кой прави така? — В гласа й се долавяха истерични нотки, затова се постарах гласа ми да прозвучи властно.

— Отиди се почисти. Ще говорим, когато приключиш.

Изражението на Гриър стана по-хладно като гранитна маска.

— Не знам защо си мислиш, че ще приемам заповеди от теб. Не ме притежаваш. Може и да каза, че ме обичаш, но през живота си не съм изпитвала толкова силен гняв, колкото в момента, в който осъзнах, че няма да бъда продадена в робство, и че съм била тероризирана от човек, на който мислех, че мога винаги да се доверя. Излъга ме и по лицето ти мога да видя… не съжаляваш за стореното.

— Права си. Излъгах. И не съжалявам. Не бих променил нищо, ако това значи, че ще имам времето, което прекарахме заедно. Може да очакваш колкото си искаш да играя по правилата ти, Гриър, но никога няма да стане.

Ръцете й се свиха в юмруци и тя насочи поглед към килима. Когато ме погледна отново, гръбнакът й бе силно изпънат в поза, достойна за кралица.

— А телефонът и интернетът? Кенън каза, че си бъзикал и тях, за да ме откъснеш от света. Като някакъв умопобъркан.

Може би очакваше да я излъжа отново, но нямаше да го направя.

— Трябваше да държа външния свят настрани. Трябваше ни време да разберем какво може да се получи между нас.

Гриър се загледа за кратко в лицето ми, преди да каже:

— И би го направил отново, нали?

— Бих направил каквото е нужно. Когато ти си наградата, няма граници, които не бих прекрачил.

Тя присви очи.

— Не съм награда. Начукай си го, Кав.

Не очаквах плесницата, затова, когато се стовари на бузата ми, главата ми се отметна рязко назад.

Изпънала гръб с достойнство, тя се насочи към банята в задната част на самолета, а аз се зачудих дали ще успея да се изровя от тази каша, в която се бях заровил.

Думите й ехтяха в главата ми. „Никога не съм изпитвала толкова силен гняв“…

Секунди по-късно звукът на тихи ридания се понесе от банята и стомахът ми се сви на топка. По дяволите!

След като ми се наложи да поработя набързо върху ключалката, отворих вратата и заварих Гриър приведена над мивката, а раменете й трепереха, разтърсвани от ридания, докато изливаше емоциите от последните няколко дни. Притеглих я в обятията си, но тя се бореше с мен, удряйки с ръце гърдите ми.

— Мразя те. Мразя начина, по който ме караше да се чувствам. Защо ми го причиняваш? Не ти ли беше достатъчно да ми разбиеш сърцето преди три години? Трябваше ли да се върнеш и да го направиш отново? Какво болно копеле си ти?

Юмруците й удряха гърдите ми отново и отново, а сълзите й мокреха тениската ми. Но аз не казах нищо, само я притисках силно към себе си.

Никога нямаше да я пусна.