Мегън Марч
Порочна любов (38)

Глава тридесет и осма

Гриър

Как да се справиш с факта, че мъжът, когото обичаш, е убил човек, за да те защити? И че би го направил отново без съжаление и без разкаяние?

Кав беше прав. Живеех в балон и в него тази концепция не съществуваше.

Измъкнах се от таксито пред дома на Крейтън и Холи. Не знаех къде другаде да отида. Портиерът се обади в апартамента, а аз се качих в асансьора.

Холи отвори вратата и в мига, в който ме видя, усмивката изчезна от лицето й.

— О, по дяволите. Какво стана? — тя ме дръпна вътре и я последвах при Крейтън, който стоеше до плота в кухнята и говореше по телефона.

— Уреди всичко. Ще ти се обадя по-късно. — Той затвори и погледът му попадна върху мен. — Къде е копелето? Ще го убия.

Думите му отприщиха истеричен смях в мен и се захилих като напълно луда.

Погледнах към Холи и тя поклати глава. Не му е казала. Но аз щях да го направя. Защото на този етап нямах идея какво друго да направя.

Изтрих сълзите от очите си, преди да кажа на брат си.

— Какво ще кажеш никой да не умира днес?

— Какво е станало, по дяволите? — Тонът на Крейтън не търпеше нищо друго, освен истината.

— Спомняш ли си Трейси?

Брат ми се намръщи объркано и аз започнах от самото начало, казвайки всичко.

Когато приключих, Холи ме гледаше ококорено, изглеждайки още по-шокирана от днес, а изражението на Крейтън бе неразгадаемо.

— Мисля, че току-що написах нова песен в ума си. Вероятно ще съм най-ужасната сестра на света, ако ти кажа да продължиш да говориш, но трябва да запиша нещо набързо.

Беше невъзможно, но избухнах в смях.

— Не, давай смело. Ако имаш нужда да напишеш номер едно сингъла за новия си албум, озаглавен „Убих наемен убиец, за да спася гаджето си, и след това я зарязах за три години, без да й кажа какво се е случило“, чувствай се свободна да го сториш.

Холи ми хвърли леко тъжна усмивка, но грабна молива от плота и започна да пише в тефтера си. Крейтън все още не откъсваше поглед от мен.

Изведнъж ме осени нещо и замръзнах.

— Мили боже, ти си знаел?

Крейтън поклати бавно глава.

— Не. Но нещо липсва в цялата тази история.

— Какво?

— Как, по дяволите, Дом знае всичко за моите сделки, както и всичко, което правя? Той има вътрешен човек и този човек знае много. Просто никога не съм си мислил, че би ме предал.

Всичко в мен застина.

— Кенън? — прошепнах аз.

— Няма начин! — Това дойде от Холи.

Крейтън грабна телефона и се обади на дясната си ръка.

— Домъкни се в дома ми. Веднага. — Той затвори, без да дочака отговор.

Чакахме, потънали в най-болезнената тишина в живота си. Холи продължаваше да драска, а двамата с Крейтън се гледахме един друг.

— Какво да правя? За Кав?

Челюстта на Крейтън се стегна, а устните му се опънаха в тънка линия. Той не каза нищо няколко минути, докато колелцата в мозъка му се въртяха.

— Не мога да реша дали искам да го убия, или да го приветствам в семейството — каза той най-после.

— Какво?

— Как да виня мъжа, че е направил каквото е нужно, за да те опази в безопасност? Особено след като аз дори не съм осъзнавал, че има заплаха. — Крейтън погледна към Холи. — Бих убил за нея… без колебание и без да се замисля. Ако той те обича наполовина толкова, колкото аз обичам нея, тогава много добре разбирам стореното от него.

Замръзнах шокирана.

— Сериозно ли говориш?

Крейтън срещна погледа ми.

— Сериозен колкото убийство. Сега трябва да решиш дали можеш да живееш с това, или не. Животът не е черен или бял, Гриър. Той те е защитил, а един опасен мъж е отишъл в затвора. Какво ще направиш от тук нататък, зависи само от теб.

Това не беше съветът, който очаквах от брат си. Мислех, че той ще оглави комитета „Да изхвърлим Кав от града или най-добре да го пратим в затвора“.

Дълга въздишка се откъсна от устните ми и аз притиснах с пръсти пулсиращите си слепоочия.

— Не мога да повярвам, че оставяш такова решение в моите ръце. Всичко, което правя, е да се дъня отново и отново.

Изражението на брат ми стана още по-сериозно.

— Ако си мислиш, че аз винаги взимам правилните решения, то тогава, боя се, че си ме качила на грешния пиедестал. Ти си умна жена, Гриър. Всички тези проблеми с Кав ми казват само едно нещо… не можеш да взимаш смислени решения, когато си с него, защото си адски влюбена в този мъж. Как мога да те съдя за това? Каквото и решение да вземеш, трябва да е правилното за теб. Ще те подкрепим, без значение какво решиш.

Почукване на вратата прекъсна отговора ми.

Кенън.

Крейтън го пусна да влезе и двете с Холи се спогледахме нервно. Брат ми не чака дълго, след като Кенън стъпи в дневната, за да му зададе въпроса.

— От колко време снасяш информация на Доминик Кассо за мен, за семейството ми и за бизнеса ми?

Очите на Кенън се разшириха само за миг, преди той да затвори изражението си. Очаквах да отрече, но когато той си отвори устата, от нея излезе само истината.

— Година, след като ме нае.

О, боже мой.

Крейтън сви юмруци, което бе единственият знак за емоциите, кипящи в него.

— Защо?

— Защото ти си моето семейство и бих направил всичко, за да те защитя, дори това да значи да сключа сделка с дявола.

Стреснах се, тъй като думите му прозвучаха точно като тези на Кав. „Ще направя всичко, за да те защитя.“

— Все още ли му даваш информация? — Тонът на Крейтън би разплакал дете.

— Да.

Лицето на брат ми се стегна, преди да отговори.

— Уволнен си.

Лицето на Кенън пребледня.

— Крей…

— Не мога да имам предател в собствения си дом. Не и ти. Не за него.

Ноздрите на Кенън се разшириха и той скръсти ръце на гърдите си.

— Няма да се извинявам. Взех правилното решение. Той има връзки, които дори не можеш да си представиш. Никога нямаше да стигнеш толкова далеч без…

Думите на обречен. Никой никога не биваше да намеква, че брат ми не е постигнал сам това, което има. Мисля, че брат ми вярваше, че би могъл да разцепи Червено море като Мойсей само със силата на волята си.

— Не искам да слушам. Върви си.

Кенън стисна челюст.

— Щом това искаш. — Думите бяха изречени тихо през стиснати зъби.

Крейтън кимна и Кенън се обърна към вратата. Преди да излезе, той спря.

— Не бъди непроницателен като брат си.

И точно тогава разбрах, че той знае какво е сторил Кав, за да ме защити. Вероятно разчиташе на тази информация. Умът ми започна да обмисля вероятностите.

Какво, по дяволите, ще правя сега?

Всички чухме как вратата се затваря, а Крейтън бе стиснал толкова силно челюст, че имах чувството, че ще си счупи кътниците. Холи, която вече бе пуснала молива си, прекоси стаята и го прегърна.

— Толкова съжалявам.

Стисвайки по-силно чантата си, аз се насочих към вратата.

— Ще отида, за да обмисля всичко това. Толкова съжалявам, Крей. Иска ми се…

Исках да кажа, че ми се иска никога да не бях срещала Кав, но не успях да го изрека. Защото те знаеха, че не е истина. Защото го обичах.

Но можех ли да му простя?