Мегън Марч
Порочна любов (33)

Глава тридесет и трета

Гриър

Ръцете ми застинаха парализирани и непотребни, дори забравих как да пиша. Моливът се изплъзна от пръстите ми, докато той говореше. Но Кардели бе прекалено вглъбен в историята си, за да забележи физическия ступор, в който ме бяха хвърлили думите му. Лед скова дробовете ми и отчаяно започнах да се боря за въздух. Докато поемах на малки глътки безценния кислород, той продължаваше да говори, несъзнаващ за паник атаката, която преживявах от другата страна на масата срещу него.

„Стегни се, Гриър. Преди да е забелязал.“

Свивайки пръсти в юмруци, аз забих нокти в дланите си и острата болка ми помогна да се освестя. Но не напълно.

Смърт.

Убийство.

Отпускайки пръсти, аз разперих ръце, гледайки ги как треперят за миг, преди да сграбча белия молив. Той се изплъзна два пъти от хватката ми, преди да успея да започна да пиша в бележника си, докато Стивън Кардели продължаваше да описва историята за това как Каваноу Кассо го е натопил за убийството, което самият той е извършил.

Кав е убиец.

Думите се блъскаха в ума ми, докато се борех да си поема дъх.

Вдишване.

Издишване.

Вдишване.

Издишване.

— Дониган ги удари, и когато копелето на Кассо, Каваноу, научи, той го отстрани и ме натопи, тъй като бях ядосал баща му, задето напердаших едно от момичетата в клуба му. Гния тук три шибани години, държа устата си затворена, за да не свърша в локва кръв в банята. Но сега, след като се носи мълвата, че ще закопчеят Кассо, приключих с мълчанието. Искам да изляза и знам, че той плати на ченгетата да ме заловят и да ми подхвърлят оръжието, с което бе убит Дониган. Запиши това в проклетото пледиране за невинност и ме измъкни оттук.

Погледът ми се замъгли, докато свалях бележника пред себе си. Не можех да прочета нито една дума от това, което бях написала. Сълзи, осъзнах аз. Бяха напълнили очите ми, но не се бяха проронили. Няма да плача пред този човек.

Когато пазачът приближи до масата, прекъсвайки монолога на Кардели, се отпуснах с облекчение. Не искам да чувам нищо повече.

— Времето изтече.

— Не съм готов.

— Е, много жалко.

Можех да възразя. Това беше среща между адвокат и клиент, но едва можех да събера мислите си, че да стана, камо ли да успея да изрека смислен аргумент пред пазача. Не и когато исках да се махна от това място час по-скоро, за да изхвърля историята на Кардели от главата си.

Не може да е истина. Може ли?

Следвайки пазача, аз се върнах отново в чакалнята с треперещи крака. Всичко, което мислех, че знам, беше разбито на милиарди миниатюрни парченца.

Не може да е истина, постоянно си повтарях наум. Нали?

Но унищожителните обвинения на Кардели ме следваха по петите, опитвайки се да откраднат бъдещето, което вярвах, че мога да имам.

Кав е убил някого. Хладнокръвно. Стил екзекуция. В една алея.