Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Том Кърк (1)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
The Double Eagle, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5,1 (× 13 гласа)

Информация

Сканиране
Еми (2018)
Корекция и форматиране
VeGan (2019)

Издание:

Автор: Джеймс Туайнинг

Заглавие: Монетата

Преводач: Юлия Чернева

Година на превод: 2006

Език, от който е преведено: английски

Издание: първо

Издател: ИК „Бард“ ООД

Град на издателя: София

Година на издаване: 2006

Тип: роман

Националност: американска

Излязла от печат: 30.10.2006

Редактор: Иван Тотоманов

ISBN: 954-585

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/7795

История

  1. — Добавяне

69.

18:17

Мадхави изръмжа за по още едно кафе и се скара на единия си телохранител, че говори. Том знаеше, че Амин вече не може да си позволи да допусне грешка, защото ще загуби. И според правилата нямаше възможност отново да удвоява, тъй като Том беше само на точка от победата. Мадхави нямаше друг избор, освен да спечели три поредни игри. Нищо чудно, че беше изнервен.

Шушукащите зрители, събрали се около тях в тесен кръг, се блъскаха с лакти и тръпнеха от напрежение. Том замислено се вгледа в лицето на Мадхави и забеляза изцъклените очи, неспокойното подръпване на брадата, мазната пот на челото и постоянното облизване на устните. Турчинът вдигна глава, отвърна на погледа му и се усмихна обезпокоено. Том разбра, че Амин е центърът на вниманието и не може да си позволи да се изложи пред очите на хората си. Трябваше да действа много предпазливо.

Следващата игра започна с балансирана размяна на ходове между двамата, без никой да спечели реално предимство. Но след четири хвърляния на зарчетата лошият късмет принуди Том да промени стратегията си и да атакува пуловете на Мадхави. Смърт или слава.

Турчинът реагира адекватно, направи четири капии и Том изведнъж се оказа в много трудно положение. Пуловете му бяха разпръснати по дъската като скъсана огърлица, а имаше и два бити.

След още три хвърляния Том възвърна позициите си като в предишната игра, но късметът му изневери и след малко турчинът прибра пуловете си и почна да взима. Свърши с дюшеш.

И тогава играта се обърна. Мадхави хвърляше чифт след чифт, а Том — едва ли не само геле. За броени минути турчинът спечели още две игри с марс и тълпата около тях избухна в аплодисменти. Мадхави енергично стисна ръката на Том. Телохранителите му го потупаха по гърба. Управителят радостно се засуети около него. Мадхави махна царствено на бъбрещите зрители, които кимаха одобрително. Том Кърк беше победен. Целият град щеше да говори за това.

— Браво — похвали го Том.

— Пожелавам ти повече късмет следващия път, Кърк бей. — Мадхави не си направи труда да скрие гордостта и въодушевлението си.

Том разкопча каишката на часовника си, погледна го тъжно за последен път и го даде на турчина. Мадхави го взе в двете си ръце и после го вдигна над главата си като трофей. Тълпата отново започна да ръкопляска и да ликува.

— Хайде. Да вървим — прошепна Том на Дженифър.

— Да вървим? Това ли беше всичко? Та ние дори не… — Гласът й заглъхна, като видя гневния поглед на Том. — Не научихме нищо — изсъска тя в ухото му, щом станаха. — А нелегалният търг?

Без да пророни дума, той я хвана за лакътя и я поведе към изхода. Но докато излизаха, Мадхави извика след тях:

— Кърк бей, чакай.

Турчинът се приближи до тях — остави почитателите си да бъбрят развълнувано в средата на градината.

— Ела. Да се разделим като приятели. — Мадхави протегна ръце, прегърна Том, задържа го в обятията си и отново стисна ръката му. — До следващия път — извика той, когато излязоха в горещината на късния следобед.

— За какво беше всичко това, по дяволите? — попита Дженифър, щом тръгнаха по шумната улица, и заоглежда минувачите.

По-възрастните мъже бяха с костюми и грижливо подстригани мустаци, а по-младите — гладко избръснати и с маркови джинси и ризи. Жените бяха елегантни, облечени по тазгодишната италианска мода и с миналогодишни холивудски прически. Всички имаха мобилни телефони, закачени за коланите или сложени на дебелите им вратове като скъпи огърлици.

— Чувала ли си за Резервоара на Теодосий? — развеселено попита Том и заобиколи един мраморен блок от древен храм или колона, оставен да се руши на тротоара.

— Какъв резервоар? На кого? — Дженифър се намръщи озадачено. — Чакай малко. Той каза ли ти нещо?

Том кимна.

— Прошепна го, докато се сбогувахме.

— Въпреки че спечели? Защо?

— Мисля, че победата го направи благосклонен.

— Искаш да кажеш, че ти загуби нарочно?

— Последния път, когато играхме, спечелих двадесет поредни игри. Наградата ми беше мерцедес. Чух, че след това Амин не е играл две години. Реших, че е по-вероятно да ми каже къде ще се състои търгът, ако загубя убедително, отколкото ако отново го победя. Особено след като гледаха толкова много хора. Нямаше да е хубаво за репутацията му, ако се изложеше за втори път.

— А часовникът ти? Нали каза, че е подарък от майка ти?

— Пожертвах го за каузата. Пък и мисля, че няма да ми липсва. — Той бръкна в джоба на якето си, ухили се и й показа часовника си.

Дженифър учудено вдигна вежди.

— Как?

— Амин Мадхави е започнал като джебчия, преди да влезе в голямата игра — обясни Том и закопча часовника на китката си. — Много го бива да измъква и да вмъква разни неща в джобовете на хората. Доколкото го познавам, макар да беше щастлив, че е победил, чувството му за чест не му е позволило да задържи часовника, без да го е спечелил честно. Въпреки онова, което мислиш, не всички крадци са непочтени.