Метаданни
Данни
- Серия
- Том Кърк (1)
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- The Double Eagle, 2005 (Пълни авторски права)
- Превод от английски
- Юлия Чернева, 2006 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 5,1 (× 13 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
Издание:
Автор: Джеймс Туайнинг
Заглавие: Монетата
Преводач: Юлия Чернева
Година на превод: 2006
Език, от който е преведено: английски
Издание: първо
Издател: ИК „Бард“ ООД
Град на издателя: София
Година на издаване: 2006
Тип: роман
Националност: американска
Излязла от печат: 30.10.2006
Редактор: Иван Тотоманов
ISBN: 954-585
Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/7795
История
- — Добавяне
65.
Хотел „Седемте моста“, Амстердам, Холандия
00:36
— Дай да го видя. — Гласът на Дженифър беше изпълнен с напрежение, дори с вълнение.
Адреналинът все още циркулираше в кръвоносната им система, сърцата им биеха бързо и мислите препускаха стремглаво в съзнанието им.
— Сигурна ли си? — Том я погледна колебливо. — Здравата загази. Може би е по-добре да се откажеш.
— Помогнах ти да избягаш. Възможно ли е да загазя повече?
Той кимна и я погледна смутено.
— Много съм ти благодарен.
— Сигурно съм се побъркала — въздъхна Дженифър. — Ако някой разбере, свършено е с мен. Знаеш го, нали?
Големите й кръгли очи блестяха.
— Да. Тогава защо ми помогна?
— Няма ли яйце, няма и нелегален търг. А няма ли нелегален търг, няма монети.
— Само заради работата? — В гласа му прозвуча разочарование.
— Да, само заради работата. — Надяваше се, че той няма да забележи неувереността й.
Хрумна й и нещо друго, когато му беше хвърлила въжето, но не искаше да го признае пред себе си, още по-малко пред Том. Искаше той да й има доверие. Да вярва, че работят заедно. Знаеше какво е да не ти вярват и постоянно да се съмняват в мотивите и действията ти. Твърдо беше решила да му даде втори шанс, какъвто малцина преди Корбет бяха дали на нея.
Том се усмихна. Искрящите му очи загатваха, че знае, че не му е казала всичко.
— Е, каквато и да е причината, постъпи правилно. Заедно ще разнищим случая. А сега протегни ръце.
Бръкна в якето си и внимателно сложи малкото яйце на Фаберже в дланите й.
— Боже, колко е красиво! — възкликна Дженифър, докосна гладката му зелена повърхност и прокара пръсти по позлатените цветя, виещи се нагоре от сплетените корени, които служеха за основа. — Как се казва?
— Яйцето с теменужките. Едно от любимите ми.
— Защо?
— Ще ти покажа.
Том отвори яйцето. Вътре имаше подвижен златен щит с формата на сърце и четиринадесет миниатюрни вратички, монтирани върху изящно изваян статив.
— Всяка вратичка се отваря и зад нея има малки портрети на членовете на императорското семейство. — Той открехна няколко вратички, от които надзърнаха сериозни бледи лица. — Винаги ми се е струвало, че изглеждат много тъжни, сякаш са знаели какво ще им се случи.
— Говориш за Октомврийската революция?
— Говоря за болшевиките, които са ги убили и са конфискували имуществото им, и са го продали, за да финансират армията на Сталин. За мен това яйце разказва повече за историята на Русия, отколкото хиляда учебника. Всичко е тук. Величието и ужасът.
— Колко такива яйца има?
— Фаберже е направил петдесет. Осем са изчезнали. В Оръжейната зала в Кремъл има десет, а наскоро руски милиардер купи девет от семейство Форбс. Останалите се намират в други музеи и частни колекции.
— Не си ли се изкушавал да задържиш за себе си нещата, които си… взимал?
— Никога. — Том се усмихна. — Това е едно от първите правила, които научаваш. Свършваш работата и продължаваш по-нататък. Не можеш да си позволиш да се влюбиш в нещата, които крадеш.
Той протегна ръка и Дженифър с нежелание му върна яйцето.
Том го опакова и го прибра.
— Да се обадим на Арчи.
— На кого?
— Един… колега.
Той започна да набира номера. Тя седна до него.
— Аз съм — каза Том.
— Всичко наред ли е? Има ли проблеми? — чу се загриженият глас на Арчи.
— Не. Взех го.
— Взел си го? Слава богу. Браво!
— Благодаря. — Том се усмихна на облекчението и радостта на приятеля си.
— Някакви проблеми? — Арчи се успокои и тонът му стана делови.
Том се изсмя.
— Може да се каже, Арчи. Споменавал ли си пред някого кога и къде ще извърша удара?
— Не, разбира се. За какъв ме мислиш?
— Добре, добре.
— Защо? Какво се случи?
— Ами, тъкмо се измъквах…
— Да си го начукам! — прекъсна то Арчи. — Споменах го пред един човек. Не точно къде ще извършиш удара, но в кой град е предметът.
— На кого?
— На Касий. Снощи.
— Касий? За бога, Арчи. На чия страна си?
— Знам. Съжалявам. Той ме изненада. Защо? Какво стана?
— Някой простреля лебедката, за да ме хванат.
— Защо Касий ще иска да отмъкне нещо, а после да ти попречи, докато го задигаш, по дяволите? Няма логика. Трябва да е бил някой друг.
— Може би.
— Как се измъкна?
— Дженифър ми помогна.
— Федералната агентка? Занасяш ме.
— Не.
— Каква е играта й? Сигурно иска нещо.
— Може би. — Том погледна Дженифър, която заинтригувано слушаше разговора. — Вече не съм сигурен в нищо. После ще говорим за това. Сутринта ще оставя яйцето и екипировката при Фльор. Може да ги вземеш оттам.
— Няма проблем. И, Том…
— Да?
— Благодаря.
— Няма за какво.
Линията прекъсна. Том се обърна към Дженифър.
— Всичко стана ли ти ясно?
Тя кимна. Изражението й беше сериозно.
— Предполагам, че Арчи продава вещите, които ти крадеш. Казал е на Касий за удара. И сега ти мислиш, че Касий нарочно се е опитал да те вкара в капан в музея. И не знаеш защо.
— А ти?
— Отговорът е в Истанбул. Трябва да е там. Ще уредя пътуването ни. Макс ще се погрижи за билетите.
— Не трябва ли да се обадиш на шефа си и да му разкажеш какво се случи?
— Ще го направя, но първо трябва да си починем. — Тя замълча и го погледна в очите. — Между другото, кое беше онова момиче?
— Какво момиче?
— Блондинката със синьото бельо.
— Фльор. Утре ще й занеса яйцето. Моя позната. Мога да разчитам на нея. Защо? Ревнуваш ли? — Том се ухили.
— Иска ти се! Да хвърлим ли ези-тура кой да спи на пода?
— Не е необходимо. Леглото е твое.