Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Том Кърк (1)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
The Double Eagle, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5,1 (× 13 гласа)

Информация

Сканиране
Еми (2018)
Корекция и форматиране
VeGan (2019)

Издание:

Автор: Джеймс Туайнинг

Заглавие: Монетата

Преводач: Юлия Чернева

Година на превод: 2006

Език, от който е преведено: английски

Издание: първо

Издател: ИК „Бард“ ООД

Град на издателя: София

Година на издаване: 2006

Тип: роман

Националност: американска

Излязла от печат: 30.10.2006

Редактор: Иван Тотоманов

ISBN: 954-585

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/7795

История

  1. — Добавяне

65.

Хотел „Седемте моста“, Амстердам, Холандия

00:36

— Дай да го видя. — Гласът на Дженифър беше изпълнен с напрежение, дори с вълнение.

Адреналинът все още циркулираше в кръвоносната им система, сърцата им биеха бързо и мислите препускаха стремглаво в съзнанието им.

— Сигурна ли си? — Том я погледна колебливо. — Здравата загази. Може би е по-добре да се откажеш.

— Помогнах ти да избягаш. Възможно ли е да загазя повече?

Той кимна и я погледна смутено.

— Много съм ти благодарен.

— Сигурно съм се побъркала — въздъхна Дженифър. — Ако някой разбере, свършено е с мен. Знаеш го, нали?

Големите й кръгли очи блестяха.

— Да. Тогава защо ми помогна?

— Няма ли яйце, няма и нелегален търг. А няма ли нелегален търг, няма монети.

— Само заради работата? — В гласа му прозвуча разочарование.

— Да, само заради работата. — Надяваше се, че той няма да забележи неувереността й.

Хрумна й и нещо друго, когато му беше хвърлила въжето, но не искаше да го признае пред себе си, още по-малко пред Том. Искаше той да й има доверие. Да вярва, че работят заедно. Знаеше какво е да не ти вярват и постоянно да се съмняват в мотивите и действията ти. Твърдо беше решила да му даде втори шанс, какъвто малцина преди Корбет бяха дали на нея.

Том се усмихна. Искрящите му очи загатваха, че знае, че не му е казала всичко.

— Е, каквато и да е причината, постъпи правилно. Заедно ще разнищим случая. А сега протегни ръце.

Бръкна в якето си и внимателно сложи малкото яйце на Фаберже в дланите й.

— Боже, колко е красиво! — възкликна Дженифър, докосна гладката му зелена повърхност и прокара пръсти по позлатените цветя, виещи се нагоре от сплетените корени, които служеха за основа. — Как се казва?

— Яйцето с теменужките. Едно от любимите ми.

— Защо?

— Ще ти покажа.

Том отвори яйцето. Вътре имаше подвижен златен щит с формата на сърце и четиринадесет миниатюрни вратички, монтирани върху изящно изваян статив.

— Всяка вратичка се отваря и зад нея има малки портрети на членовете на императорското семейство. — Той открехна няколко вратички, от които надзърнаха сериозни бледи лица. — Винаги ми се е струвало, че изглеждат много тъжни, сякаш са знаели какво ще им се случи.

— Говориш за Октомврийската революция?

— Говоря за болшевиките, които са ги убили и са конфискували имуществото им, и са го продали, за да финансират армията на Сталин. За мен това яйце разказва повече за историята на Русия, отколкото хиляда учебника. Всичко е тук. Величието и ужасът.

— Колко такива яйца има?

— Фаберже е направил петдесет. Осем са изчезнали. В Оръжейната зала в Кремъл има десет, а наскоро руски милиардер купи девет от семейство Форбс. Останалите се намират в други музеи и частни колекции.

— Не си ли се изкушавал да задържиш за себе си нещата, които си… взимал?

— Никога. — Том се усмихна. — Това е едно от първите правила, които научаваш. Свършваш работата и продължаваш по-нататък. Не можеш да си позволиш да се влюбиш в нещата, които крадеш.

Той протегна ръка и Дженифър с нежелание му върна яйцето.

Том го опакова и го прибра.

— Да се обадим на Арчи.

— На кого?

— Един… колега.

Той започна да набира номера. Тя седна до него.

— Аз съм — каза Том.

— Всичко наред ли е? Има ли проблеми? — чу се загриженият глас на Арчи.

— Не. Взех го.

— Взел си го? Слава богу. Браво!

— Благодаря. — Том се усмихна на облекчението и радостта на приятеля си.

— Някакви проблеми? — Арчи се успокои и тонът му стана делови.

Том се изсмя.

— Може да се каже, Арчи. Споменавал ли си пред някого кога и къде ще извърша удара?

— Не, разбира се. За какъв ме мислиш?

— Добре, добре.

— Защо? Какво се случи?

— Ами, тъкмо се измъквах…

— Да си го начукам! — прекъсна то Арчи. — Споменах го пред един човек. Не точно къде ще извършиш удара, но в кой град е предметът.

— На кого?

— На Касий. Снощи.

— Касий? За бога, Арчи. На чия страна си?

— Знам. Съжалявам. Той ме изненада. Защо? Какво стана?

— Някой простреля лебедката, за да ме хванат.

— Защо Касий ще иска да отмъкне нещо, а после да ти попречи, докато го задигаш, по дяволите? Няма логика. Трябва да е бил някой друг.

— Може би.

— Как се измъкна?

— Дженифър ми помогна.

— Федералната агентка? Занасяш ме.

— Не.

— Каква е играта й? Сигурно иска нещо.

— Може би. — Том погледна Дженифър, която заинтригувано слушаше разговора. — Вече не съм сигурен в нищо. После ще говорим за това. Сутринта ще оставя яйцето и екипировката при Фльор. Може да ги вземеш оттам.

— Няма проблем. И, Том…

— Да?

— Благодаря.

— Няма за какво.

Линията прекъсна. Том се обърна към Дженифър.

— Всичко стана ли ти ясно?

Тя кимна. Изражението й беше сериозно.

— Предполагам, че Арчи продава вещите, които ти крадеш. Казал е на Касий за удара. И сега ти мислиш, че Касий нарочно се е опитал да те вкара в капан в музея. И не знаеш защо.

— А ти?

— Отговорът е в Истанбул. Трябва да е там. Ще уредя пътуването ни. Макс ще се погрижи за билетите.

— Не трябва ли да се обадиш на шефа си и да му разкажеш какво се случи?

— Ще го направя, но първо трябва да си починем. — Тя замълча и го погледна в очите. — Между другото, кое беше онова момиче?

— Какво момиче?

— Блондинката със синьото бельо.

— Фльор. Утре ще й занеса яйцето. Моя позната. Мога да разчитам на нея. Защо? Ревнуваш ли? — Том се ухили.

— Иска ти се! Да хвърлим ли ези-тура кой да спи на пода?

— Не е необходимо. Леглото е твое.