Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Том Кърк (1)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
The Double Eagle, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5,1 (× 13 гласа)

Информация

Сканиране
Еми (2018)
Корекция и форматиране
VeGan (2019)

Издание:

Автор: Джеймс Туайнинг

Заглавие: Монетата

Преводач: Юлия Чернева

Година на превод: 2006

Език, от който е преведено: английски

Издание: първо

Издател: ИК „Бард“ ООД

Град на издателя: София

Година на издаване: 2006

Тип: роман

Националност: американска

Излязла от печат: 30.10.2006

Редактор: Иван Тотоманов

ISBN: 954-585

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/7795

История

  1. — Добавяне

66.

Истанбул, Турция

29 юли — 17:43

Градината Илесам се намира край Диван Йолу, древния път за Императорския съвет, който се простира от развалините на римския хиподрум, където някога са се състезавали колесници и гладиатори, надпреварващи се на фона на крясъците на огромните тълпи, до Портата с оръдието в една от стените на стария град.

Зад дебелите стени на градината дрънченето на трамваите, непрестанният звук на клаксоните и настойчивите викове на уличните търговци бяха заменени с хлад, смразяваща тишина и леко потракване на зарчета върху големи богато украсени табли. Неколцина предприемчиви местни жители бяха наредили шарени възглавници и килими на пейките и черги на стените. Това бяха изкусни капани, предназначени да съблазнят някои от многобройните гости към сергиите, вместени в килиите, служили за класни стаи, когато в градината се е помещавало ислямското училище на близката джамия.

Както винаги, въздухът беше натежал от пушека на наргилета — противна сладникава смесица от тютюн с аромат на ябълки, поставени върху горещи червени въглени, изсипвани от сбръчкан старец, който с погребално примирение тътреше крака между масите. Тютюневият дим минаваше през чистата вода и наоколо се разнасяше нежното ромолене на пукащи се мехурчета, досущ мъркане на голям котарак.

— Защо го правят? — попита Дженифър, когато седнаха в един ъгъл на градината и отпратиха продавачите на килими, които мигновено ги обсадиха.

— Водата пречиства пушека и го охлажда — обясни Том.

— Идвал ли си тук?

— Да — отвърна той, докато махаше на сервитьора.

— Бил си на много места — отбеляза тя.

— На повече, отколкото е здравословно — съгласи се Том. — Какво искаш? Ябълков чай или кафе? Ябълковият чай е много сладък и имаш чувството, че зъбите ти ще изпадат. А кафето е толкова горчиво, че зъбите ти ще започнат да скърцат.

— Господи, какъв избор. — Дженифър завъртя очи. — Мисля, че кафе.

Том поръча чай и кафе и след няколко минути сервитьорът ги донесе. Чаят в малката чаша вдигаше пара, а горчивото кафе бълбукаше като разтопено олово в порцеланов тигел.

— Е, защо сме тук? — Дженифър отпи глътка кафе и се огледа, като с благодарност почувства как кофеинът прояснява съзнанието й. Градината беше оживена, но съвсем не пълна, и тя усещаше подозрителните погледи на малките групи турци, които се бяха събрали около ниските маси да пият и да пушат.

— Защото се нуждаем от информация и може да я получим тук — обясни Том и протегна крака на пейката.

Сутринта Дженифър се бе обадила на Корбет. Настоя да я свържат с дома му, макар че беше три часът. Каза му за разкритието на Том, че в Истанбул ще се проведе нелегален търг, и че двамата отиват там, в случай че монетите се появят. Той се съгласи с плановете й и я предупреди да внимава.

Бяха взели самолета в единадесет. Пътуването премина в неловко мълчание. И двамата съзнаваха, че случилото се в музея е променило взаимоотношенията им, но все още не разбираха в каква посока.

Изведнъж на входа на градината настъпи суматоха. Двама едри мъже с огледални слънчеви очила и лъскави сиви костюми нахлуха вътре и набързо огледаха посетителите. Накрая останаха доволни, погледнаха през рамо и кимнаха.

В заведението величествено влезе дебел мъж, очевидно шефът им. Носът му беше голям и закръглен като патладжан, гъстата му черна брада подхождаше на къдравите катраненочерни коси. Според Дженифър и брадата, и косата бяха боядисани. Очите му бяха скрити зад очила „Рей Бан“ с дебели стъкла — търговската марка на производителя беше обозначена в ъгъла на лявото стъкло, за да няма съмнение в автентичността на дизайнера им. Мъжът беше с черно кожено яке. Горните три копчета на черната му копринена риза бяха разкопчани. На китките и на врата му блестяха дебели златни верижки.

Следваха го други двама охранители, всеки заел стратегическа позиция малко зад него. Левите им мишници бяха издайнически издути. Сервитьорът нервно се засуети около шефа им, покани го на най-голямата и сенчеста маса и безцеремонно изгони протестиращите клиенти. Добре прицелен ритник простря на земята един от по-гласовитите негодуващи.

— Кой е този? — прошепна Дженифър.

— Амин Мадхави. Лъжец и крадец — тихо отвърна Том.

— Приятел ли ти е?

— Как се досети? — Той й намигна. — Хайде. В играта сме.