Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Том Кърк (1)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
The Double Eagle, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5,1 (× 13 гласа)

Информация

Сканиране
Еми (2018)
Корекция и форматиране
VeGan (2019)

Издание:

Автор: Джеймс Туайнинг

Заглавие: Монетата

Преводач: Юлия Чернева

Година на превод: 2006

Език, от който е преведено: английски

Издание: първо

Издател: ИК „Бард“ ООД

Град на издателя: София

Година на издаване: 2006

Тип: роман

Националност: американска

Излязла от печат: 30.10.2006

Редактор: Иван Тотоманов

ISBN: 954-585

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/7795

История

  1. — Добавяне

42.

17:06

Позвъни се отново, този път по-настойчиво. Том излезе от кухнята и все така покрай стената се приближи до външната врата. Звънецът пак отекна в жилището, но вече придружен от удар с юмрук по дървото. Том надникна през хромираната шпионка и прошепна през зъби:

— По дяволите!

Затвори очи, облегна глава на вратата и бавно я поклати. Това беше последното, което му трябваше.

— Кой е? — само с устни, без да издава и звук, попита Дженифър, все още стоеше на прага на всекидневната.

Том не отговори, пъхна пистолета в джоба си, отключи и отвори. Светлината от коридора нахлу в апартамента като гъста мъгла и го накара да присвие очи.

— О, Феликс, mon ami[1]. Надявам се, че не те безпокоим.

В полумрака надникна едър мъж с весело доволно лице и дълга черна къдрава мазна коса, завързана на опашка, и разпери ръце. Дженифър се сети, че „Феликс“ е името, под което според Пайпър Кърк действаше от десет години.

— Bonjour[2], Жан-Пиер. Влез — неохотно каза Том и поклати глава.

Мъжът направи знак на двамата полицаи, застанали от двете му страни, да чакат навън. Дженифър запали лампите, а Том затвори вратата.

— Дженифър, това е Жан-Пиер Дюма от френските вътрешни тайни служби. Жан-Пиер, запознай се със специален агент Дженифър Браун от ФБР.

— Enchanté[3]. — Дюма стисна ръката й. Дъхът му миришеше на „Лъки Страйк“. — Тези трябва да са ваши, нали?

И кимна към босите й крака, и вдигна обувките й, които държеше в лявата си ръка.

— Благодаря. — Дженифър ядосано стрелна с поглед Том, избърса мръсотията и прахоляка от петите си и нахлузи обувките.

— Имате ли документи, мадмоазел? — попита Дюма.

Тя бръкна в джоба на сакото си, извади картата си и му я даде. Той я огледа недоверчиво и изненадано повдигна вежди.

— Феликс наистина работи за ФБР. Maintenant j’ai vraiment tout vu.[4]

— Не работя за ФБР — троснато възрази Том. — Само си сътрудничим.

— Точно така — потвърди Дженифър. — Господин Кърк е тук като цивилно лице.

— Да де, той винаги е цивилно лице. — Дюма й махна с ръка. — Елате. Да седнем да обсъдим нещата.

Поведе ги към всекидневната и с нежелание седна на канапето, Том и Дженифър се настаниха срещу него. Дюма беше облечен в нови джинси, синя риза, бяла фланелка отдолу и тежко черно кожено яке. Изглеждаше як, макар и не в особено добра форма. Кафявите му очи блещукаха над големия дебел нос. Кожата на лицето му беше увиснала от алкохола и никотина.

— Е, приятелю — обърна се той към Том. — Какво те води пак в Париж?

— Приятели ли сте? — обади се Дженифър.

— Е, може би не съвсем — обясни Дюма. — Том не обича да се сближава с никого, нали, Том? Но имаме уговорка, която се приближава до приятелство. — И се усмихна.

— Разкажи й как се запознахме, Жан-Пиер — настоя Том.

— Сигурен ли си? — Дюма се колебаеше, но Том кимна уверено и полицаят сви рамене. — Преди няколко години Феликс имаше проблеми. Беше станал излишен според изискванията на вашето правителство. Дойде при мен и му помогнахме да изчезне, при условие че ни помогне да намерим един предмет от национално значение.

— Значи ми каза истината! — прошепна Дженифър и поклати глава.

Дюма се обърна към Том. Изражението му изведнъж стана сериозно.

— Но сега пак си загазил, а?

— Защо мислиш така? Какво си чул?

— Познаваш ли детектив сержант Кларк? Той определено те познава.

— Мръсник — навъсено отбеляза Том. — Знае ли, че съм тук?

— Не. Не се тревожи. Няма да му кажа.

— Благодаря, Жан-Пиер. — Том се усмихна признателно.

— Няма защо. Чух, че те издирва за убийство, и разбрах, че е станала някаква грешка. Самоотбраната е едно, но ти не си убиец.

— Как ни намери?

— От няколко месеца следим твоя приятел Ван Симсон. Подозираме го, че е замесен в пране на пари, взимане и даване на подкупи и дори убийство. Опасен човек.

— Проследил си ни оттам?

— Oui[5]. Поверих задачата на друг човек. Но вие ни изненадахте, когато дойдохте тук. Почти толкова, колкото когато обувките на мадмоазел паднаха от небето и едва не ме удариха по главата.

Том вдигна ръце.

— Вината е моя. Извинявай.

Дюма махна пренебрежително.

— Жандармерията наблюдава този апартамент от десетина дни. Разследват убийството на италиански свещеник. Но предполагам, че знаете това.

— Знаят за апартамента? — изненада се Том, но тайно изпита възхищение, че са открили жилището.

— Не са пълни кретени — каза Дюма, но усмивката му опроверга твърдението му.

— Не сме единствените, които са идвали тук. Някой вече е влизал и е взел нещо, което може да се окаже от значение. — Том посочи висящия от бюрото кабел за преносим компютър.

— Plus ca change.[6] Вероятно нямаше да ви видят да влизате, ако не им бяхме казали да ви следят. В такъв случай остава въпросът какво правите тук? — Той се обърна към Дженифър.

— Господин Кърк помага на ФБР в едно наше разследване.

Французинът стисна челюсти.

— И това ви дава правото да нахълтвате в частен дом? И да се представяте за полицаи? Да ровичкате в сцена на престъпление? Нека ви попитам нещо, агент Браун. Вашето посолство поискало ли е помощ от Ministère de l’Intérieur[7]?

— Ще трябва да проверя във Вашингтон.

— Позволете да ви спестя труда. Не са го направили. Затова практически и вие сте цивилно лице. Всъщност дори нелегален имигрант, тъй като колегите ми от граничните власти не са ви регистрирали да влизате в страната.

— Уверявам ви, че… — започна Дженифър.

— Във френския език има дума за такова поведение. Мисля, че е подобна и на английски. Espionnage[8]. Може и да смятате, че останалият свят е ваш, и може да правите каквото искате, но тук, във Франция, не обичаме чуждестранни агенти да работят неофициално. Въпрос на национална сигурност. — Очите му блеснаха. Дюма изпъчи гърди и изопна гръб, за да придаде повече тежест на думите си.

— Господин Дюма, извинявам се за нарушението, което съм направила. — Тонът й беше изпълнен с уважение, но категоричен. — Идването ми тук не беше предвидено и затова не можах да мина през обичайните канали. Убедена съм обаче, че американският посланик ще потвърди коя съм и ще разсее тревогата ви относно моите намерения.

— Естествено — изсумтя той. — Искам обаче да знам защо се интересувате от Раниери? И какво общо има той с Ван Симсон?

Дженифър се усмихна и поклати глава.

— Това е секретна информация, която за съжаление не мога да разкрия пред вас.

— Той е много опасен човек.

— Ако искам да ме покровителствате, ще ви кажа — троснато отговори тя. — Повярвайте ми, имала съм работа с много по-рисковани неща. Мога да се грижа за себе си.

— Тогава има два начина да го направите, агент Браун. Или ще споделите информацията си с мен и аз ще направя същото в замяна, или ще повикам двамата жандармеристи, които чакат отвън, да ви арестуват.

— И двамата знаем, че моето посолство ще уреди освобождаването ми за няколко часа. Няма да постигнете нищо.

— Може би. Но ви уверявам, че ще се погрижа инцидентът да бъде широко отразен от медиите. Снимката ви ще бъде във всеки вестник, а шефовете ви във Вашингтон — злепоставени. В интерес на всички ни е да се избегне подобно положение, освен ако не искате разследването ви да приключи преждевременно.

Последва неловко мълчание. Дженифър и Дюма се гледаха неотстъпчиво. Том наруши тишината.

— В Раниери е била намерена ценна монета, открадната от американското правителство.

Дженифър го погледна гневно и викна:

— Том! Не е твоя работа да говориш за тези неща!

— Няма време за игри, Дженифър. Жан-Пиер може да си държи устата затворена. Не можем да си позволим да ни покажат по медиите. Така че защо не му разкажеш каквото знаеш?

— Знам за монетата. „Двоен орел“ — каза Дюма наглед нехайно. Дженифър не реагира. — Не забравяйте, че все пак тъкмо френската полиция я предаде на ФБР.

Дженифър погледна Том и той й кимна окуражително.

— Дюма е на твоя страна. Знае за монетата. Може дори да ти помогне, по дяволите. Какво има да губиш?

— Смятате, че Раниери е искал да продаде монетата на онзи, който я откраднал? — попита Дюма.

— Да. — Тя кимна. — Гласът й беше колеблив, но постепенно стана по-уверен. — И се интересуваме от Ван Симсон, защото е известен колекционер на монети. Всъщност дори притежава „двоен орел“. Исках да разбера дали знае нещо за кражбата или къде е монетата.

Французинът се усмихна.

— Нека да отгатна. Ван Симсон не знае нищо. Винаги е така. При него това е нещо като религия.

— Да, и аз останах със същото убеждение — съгласи се Дженифър.

— Но ни заведе в трезора си — напомни й Том. — Показа ни колекцията и монетите си.

— Значи сте постигнали по-голям напредък от повечето хора. — Дюма учудено повдигна вежди. — Чувал съм, че не води никого там.

Радиостанцията му изпращя и той обезпокоено бръкна в джоба си да намали звука.

— Patron[9]. — Приглушеният глас вибрираше в якето му.

Дюма завъртя очи към тавана, извади радиото и го вдигна до устата си.

— Oui.

— Patron, on les à pinces en bas.[10]

— J’arrive[11].

Прибра радиостанцията в джоба си и се усмихна на Том.

— Моите хора, изглежда, са попаднали на някакви ваши приятели долу.

— А, онези ли — ухили се Том. — Знаеш ли кои са?

— Проследиха ви от дома на Ван Симсон. Разбира се, той ще отрече, че ги е изпратил или изобщо ги е виждал.

— Единият изпусна това, като излизаше. Може би ще му го върнеш. — Том извади пистолета от джоба си и го сложи в протегнатата ръка на Дюма.

— Bon[12]. Нямаме повече работа тук.

Французинът стана, разкърши рамене и тръгна към вратата. Не погледна към вестника на масичката за кафе и Том успя да го вземе.

— Къде ще нощувате? — попита Дюма от вратата.

Кърк поклати глава.

— Все още не знаем.

— Ще ви запазя стаи.

— Не е необходимо — обади се Дженифър. — Ще се оправим и сами.

— J’insiste[13] — без да се усмихва, каза Дюма, после размаха картата й. — И ако искате френските власти да ви съдействат, предлагам да минете по официалните канали. Инак очаквам и двамата да напуснете страната още утре.

Хвърли й служебната карта с едно завъртане на китката и Дженифър я улови във въздуха.

— Отидете в хотел „Сен Мари“ в Четвърти район — добави Дюма, когато заедно излязоха на улицата. — Кажете им, че аз съм ви изпратил. Ще ви дадат две стаи.

— Merci, Жан-Пиер — каза Том и стисна ръката му.

Дженифър се качи в колата.

— De rien, mon ami[14] — отвърна французинът и после прошепна. — Защо си се забъркал в тази каша с ФБР, Феликс? C’est pas ton style[15].

— Казах ти, че е еднократен ангажимент. Тя ще си вземе монетите, а аз ще разбера кой е убил Хари Ренуик. Това е всичко.

Дюма кимна и го погледна, после хвърли поглед към Дженифър.

— Пази се.

— От кого? От Ван Симсон? Не се тревожи. Ако онези двамата са най-добрите, с които разполага, няма да имам проблеми.

— Не… Имам предвид от нея. — Дюма му намигна. — Жена като тази може да е опасна. Да те накара да направиш неща, които не трябва. Не забравяй как се отнесоха с теб последния път.

Том някак намери сили да се усмихне.

Бележки

[1] Приятелю (фр.). — Б.пр.

[2] Добър ден (фр.). — Б.пр.

[3] Приятно ми е (фр.). — Б.пр.

[4] Сега разбирам всичко (фр.). — Б.пр.

[5] Да (фр.). — Б.пр.

[6] Нищо ново (фр.). — Б.пр.

[7] Министерство на вътрешните работи (фр.). — Б.пр.

[8] Шпионаж (фр.). — Б.пр.

[9] Шефе (фр.). — Б.пр.

[10] Долу има едни за закопчаване (фр.). — Б.пр.

[11] Идвам (фр.). — Б.пр.

[12] Добре (фр.). — Б.пр.

[13] Настоявам (фр.). — Б.пр.

[14] Няма за какво, приятелю (фр.). — Б.пр.

[15] Това не е в стила ти (фр.). — Б.пр.