Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Том Кърк (1)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
The Double Eagle, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5,1 (× 13 гласа)

Информация

Сканиране
Еми (2018)
Корекция и форматиране
VeGan (2019)

Издание:

Автор: Джеймс Туайнинг

Заглавие: Монетата

Преводач: Юлия Чернева

Година на превод: 2006

Език, от който е преведено: английски

Издание: първо

Издател: ИК „Бард“ ООД

Град на издателя: София

Година на издаване: 2006

Тип: роман

Националност: американска

Излязла от печат: 30.10.2006

Редактор: Иван Тотоманов

ISBN: 954-585

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/7795

История

  1. — Добавяне

Трета част

Всичкото злато, което се намира върху или под земята, не е достатъчно, за да бъде разменено срещу добродетелта.

Платон, „Закони“, (Книга 5)

47.

Хотел „Седемте моста“, Амстердам, Холандия

28 юли — 14:37

Дженифър се отпусна на леглото. Обувките се изхлузиха от краката й и безшумно паднаха на изтъркания кафяв килим. Не беше спала добре предишната нощ, макар че се бяха редували да шофират. Беше отпаднала и изтощена от събитията през последните няколко дни. Знаеше, че това отчасти се дължи на продължителното пътуване със самолета, интензивното разследване, възстановката на кражбата от Форт Нокс, тревогите и изгубения сън, от които все още не можеше да се съвземе.

Последните няколко денонощия не бяха лесни. Убит невинен човек, кражба на поверената й монета и бърз таен полет до Франция заедно с главния заподозрян. И все още оставаха много въпроси. Кой беше поръчал обира във Форт Нокс? Беше ли замесен Кърк? Как се беше озовала една от монетите в стомаха на убит свещеник и търговец на крадени вещи? Кой стоеше зад убийството на Ренуик? Забъркан ли беше Ван Симсон? Къде се вместваше Щайнер и убийството му? И най-важното — къде бяха монетите?

Колкото и да искаше да избие тази мисъл от главата си, трябваше да признае и че изтощението й донякъде се дължи и на емоционалното бреме от несъответствието между описанието на Том Кърк от страна на Пайпър и Корбет и доказателствата пред очите и ушите й. Това бреме я бе накарало да изпие твърде много вино предишната вечер — на сутринта главата й се пръскаше.

В Том тя виждаше съобразителен, интелигентен и изключително лоялен човек, който имаше безспорни причини да се промени. Осъзна, че е стигнала до кръстопът. Да му вярва ли, или не? Да вярва на очите си или на хорските приказки?

Не беше сигурна дали има избор. Ако не беше Том, тя нямаше да намери скривалището и вестника, нито да направи връзката с Щайнер. Освен това той бе спасил живота й на покрива. А що се отнасяше до кражбата от Форт Нокс, тя го бе погледнала в очите и бе видяла непоколебимата убеденост на невинен човек. Да, Дженифър си бе изяснила всичко за него. Том Кърк заслужаваше втори шанс. Въпросът беше дали Корбет е на същото мнение.

— Какво правиш? — Тя отвори едното си око, после и другото: Том увиваше с чаршаф голямото огледало на стената вдясно.

— Стаята понякога се използва за снимане на порнофилми — без да се обръща, обясни той. — Убеден съм, че това огледало е двупосочно и от другата страна е скрита камера. Реших, че няма да искаш да рискуваш.

Дженифър се разсъни и седна в леглото.

— Довел си ме в публичен дом? — Стана и протегна ръце, уплашена, че може да докосне нещо, омърсено от предишните обитатели на стаята.

— Не е публичен дом. Познавам собственика. Чисто е, безопасно е и никой няма да ни потърси тук. Съжалявам обаче, че имаха само една свободна стая. Но не се тревожи. Ще спя на пода.

— Чудесно.

Не беше доволна, но и не й се искаше да спори. Отново седна на леглото и посегна към дебелия плик, който Корбет й бе изпратил, както бе обещал. Отвори го и прочете първите няколко страници на глас — пропускаше маловажното и приглаждаше косите си зад ушите, докато говореше:

— Карл Щайнер. Източногерманец. Четиридесет и шест годишен. Бивш телохранител. Подозиран, че е бил информатор на ЩАЗИ. Бил е в затвора за въоръжен грабеж, търговия с крадени вещи, обичайните неща. Замесен в няколко убийства в Германия, но така и не са намерили доказателства. Преди три години се преместил в Холандия очевидно за да се снабдява по-лесно с хероин — бил е наркоман.

Том се изсмя.

— Е, дошъл е, където трябва. А убийството? Какво пише за него?

Дженифър прелисти няколко страници.

— Не много. — Погледна го и сви рамене. — Същата рана като на Раниери. Говорел е по телефона, когато е станало. Обаждането е проследено до друга телефонна будка в Лондон. Портфейлът и ключовете му са били в него, затова холандските полицаи са се досетили, че не става дума за обикновено убийство с цел обир. Смятат, че престъплението е свързано с наркотици. Очевидно непрекъснато се случват такива неща.

Том замислено сбърчи нос.

— Е, поне ние знаем, че не е така. Имаме работа с професионалисти, обучени убийци. Убили са Раниери и после Щайнер. Вероятно са разчитали, че никой няма да свърже двете убийства. Единственият въпрос е дали са взели онова, което са искали?

— Имаш предвид монетите?

— Да.

Дженифър зачете следващата страница и възкликна:

— Не мога да повярвам!

— Какво?

Тя го погледна изумено.

— Има видеозапис на убийството.

— Видеозапис?

— Да. Двама туристи са заснели всичко. Тук някъде трябва да има копие. — Дженифър прерови плика и победоносно извади касета. На нея с червено мастило беше надраскано: „Щайнер — видеоматериал“.

Том я грабна от ръката й и включи телевизора — лъскавите му черни очертания бяха странно неуместни на фона на изцапаните окъсани тапети на цветя и облицованите с фурнир мебели, боядисани преди много години в различни нюанси на тъмнозеленото. Вграденият видеоплейър лакомо погълна касетата и изстена с тих механичен глас.