Джеймс Туайнинг
Монетата (42)

39.

15:51

Тежката дървена порта изтропа зад тях и скри вторачения поглед на Ролф.

— Е, какво мислиш? — попита Дженифър, докато вървяха към колата.

— За какво? — Том пъхна ръце в джобовете на панталоните си.

— За онова, което току-що видя.

— Ти си детективът, не аз.

Тя спря и го погледна обезпокоено. Очакваше, че Кърк ще се държи недружелюбно, но да бъде нарочно неотзивчив не влизаше в сделката им.

— Забрави ли, че трябва да си помагаме? Ще е много по-лесно и за двама ни, ако участваш в играта.

— Не мисля като ченге.

— Ясно. — Дженифър отчаяно сви рамене и поклати глава пред твърдоглавието му. — Тогава аз ще разсъждавам като ченге и за двама ни. Разбрахме, че монетата е непокътната. Нужна е цяла армия, за да бъде открадната. Освен това Ван Симсон знаеше, че съществува и друга монета. Престори се на изненадан, когато му го казах, но очите му потрепнаха едва-едва — продължи тя, а Том кимна и отстъпи встрани, за да направи път на една майка с бебешка количка. — Определено не изглеждаше изненадан, колкото би могло да се предположи.

— Да, но това не означава нищо. Както каза Хари, Ван Симсон има много връзки. Няма доказателства, че е замесен в кражбата, а дори да е участвал, не знаем по какъв начин. Нито каква е връзката между него и свещеника.

— Раниери?

— Да. Къде е мястото му в света на Ван Симсон?

— Казах ти каквото знам. Раниери е откраднал пари от Ватиканската банка. Появил се е отново преди година и е започнал да търгува с крадени вещи. Дребен играч.

— Точно така. Тогава защо са намерили в него монета на стойност осем милиона долара? Това е прекалено високо за неговата класа. Ето защо първо трябва да разберем кой му е дал монетата да я продаде.

— Да отидем ли да огледаме апартамента му? — нехайно подхвърли Дженифър.

— Къде е живял?

— На Порт дьо Клин… как беше… — Тя бръкна в чантата си, за да извади бележника си.

— Порт дьо Клинанкор. Е, да. Не очаквах да живее на Шанз Елизе. Полицаите не са ли ходили там?

— Били са, но смяташ ли, че са гледали внимателно? — Дженифър се беше научила да вярва на доказателствата, които вижда с очите си, вместо на уверенията на други, особено на местните ченгета. — Вероятно са изгаряли от нетърпение да приключат случая. Що се е отнасяло до тях, някой им е спестил труда да очисти поредната отрепка по улиците. Може да забележим нещо, което те не са видели.

Стигнаха до колата. Том седна зад волана, запали двигателя и каза:

— Ти решаваш. Ще те закарам там, щом искаш да огледаш, но ако питаш мен, само ще си загубиш времето.

— Изобщо не те питам — троснато отвърна тя. Отношението му беше възмутително и отново започна да я дразни. Извади бележника от чантата си и го прелисти. — Рю дьо Руисо, номер седемнадесет. Знаеш ли къде е?

Той кимна.

— До пазара за употребявани вещи. Но пак повтарям: ще е загуба на време.

Том потегли. Гумите забарабаниха по изтърканите обли камъни.

Една тъмносиня кола, която се криеше зад бял микробус, потегли след тях. Пътникът говореше по мобилния си телефон.