Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Rien ne s’oppose à la nuit, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
5,8 (× 6 гласа)

Информация

Сканиране
Internet (2016)
Корекция и форматиране
karisima (2016)

Издание:

Автор: Делфин дьо Виган

Заглавие: Силна е нощта

Преводач: Росица Ташева

Издател: Колибри

Година на издаване: 2013

ISBN: 9786191501571

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/2099

История

  1. — Добавяне

След ритуалното измиване и обличането в тъмен костюм Жан-Марк остана три дни вкъщи. Положеното му на леглото тяло бе оградено със свещи. Всички деца можаха да го видят. Няколко седмици по-рано Бартелеми се бе разбунтувал, научавайки новината, че Жан-Марк ще учи в неговото училище. Откога Жан-Марк имаше дарба за пластични изкуства? Не искаше да го носи на гръб, срам го беше от него. Но сега, когато брат му беше мъртъв, Бартелеми, който не вярваше в Бог, се молеше с всички сили да го види възкръснал. Би дал всичко, за да върне времето назад и Жан-Марк да не е умрял и нищо такова да не съсипва отново семейството му.

Вестниците отразиха произшествието. Журналистите идваха в къщата, звъняха на вратата, непрекъснато се обаждаха по телефона. Един след друг се сблъскваха с яростта на Жорж, с ругатните му. Някои оставаха близо до къщата с надеждата да измъкнат някоя дума от братята и сестрите на мъртвото момче или на който си покажеше носа навън. Люсил, както и останалите, излизаше с нос, забит в шала, без да откликва на повикванията, и гледаше право пред себе си.

На Люсил, на братята и сестрите й бяха обяснили смъртта на Жан-Марк с безизразен глас. Защото като дете е бил малтретиран, Жан-Марк имаше навика да си пази главата на заспиване. Онази вечер, изтощен от тренировката по плуване, си покрил главата с найлонов плик и не се събудил повече. Жан-Марк бе умрял задушен в съня си, без да страда. Нищо повече не бе добавено.

Колкото и да беше обширна, къщата стана задушна и потискаща. Обезумелият Жорж се стряскаше от най-малкия звън. Криеха от децата заглавията във вестниците, които подхранваха гнева му. Нищо не трябваше да се казва на другите. Жан-Марк бе мъртъв, и толкова.

 

 

Може ли на петнайсет години, или почти, да заспиш с найлонов плик на главата и да се задушиш неволно? Този въпрос си задаваше Люсил, както сигурно и повечето от братята и сестрите. А ако Жан-Марк бе решил да сложи край на дните си, какво нещастие, каква самота бе в основата на отчаянието му? Никой нищо не бе забелязал, Жан-Марк изглеждаше щастлив. За какво бяха виновни те, които още бяха живи, които нищо не бяха видели?