Метаданни
Данни
- Серия
- Огън и лед (2)
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- 66 Degrees North, 2011 (Пълни авторски права)
- Превод от английски
- Матей Тодоров, 2012 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 4 (× 5 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
Издание:
Автор: Майкъл Ридпат
Заглавие: 66 градуса северна ширина
Преводач: Матей Тодоров
Година на превод: 2012
Език, от който е преведено: английски
Издание: първо
Издател: ProBook
Град на издателя: София
Година на издаване: 2012
Тип: роман
Националност: английска
Редактор: Албена Раленкова
Коректор: Марко Кънчев; Катя Калфова
ISBN: 978-954-2928-20-1
Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/2400
История
- — Добавяне
Глава 6
Емилия Гунарсдотир излъчваше самоувереност. Тя беше малко над трийсетте, слаба, с черна коса, вързана на опашка. Носеше елегантен черен костюм, а по врата и ушите й проблясваше скъпо, но дискретно злато.
Офисите на ОБиДжи Инвестмънтс заемаха един от петте етажа на голяма сграда, разположена на стотина метра от централата на „Одинсбанки“. От надписите в лобито Магнъс разбра, че останалите обитатели са адвокатски кантори и счетоводни фирми, както и някои загадъчни финансови компании като самата ОБиДжи. Когато стигнаха до етажа на компанията, Магнъс видя бронзова статуя в реален размер на викинг в пълно бойно снаряжение, възседнал мотор Харли Дейвидсън.
Емилия въведе Магнъс и Арни в кабинета си: дебел бял килим, черни кожени кресла и диван, голямо черно бюро без лист хартия по него, само тънък монитор. Разликата с кабинета на Гудмундур бе огромна.
— Много съжалявам за брат ти — започна Магнъс.
За момент самоувереното излъчване на Емилия се пропука. Но с едно присвиване на устни, тя бързо го възстанови.
— Благодаря — отвърна сухо тя. — Седнете. Надявам се нямате нищо против да изчакате няколко минути. Помолих адвокатката си да присъства на разговора. Тя работи тук, след малко ще се появи.
Магнъс се изненада.
— Едва ли ще ти трябва адвокат, Емилия. Ти не си заподозряна — „Още не“, помисли си Магнъс. Присъствието на адвокат на такъв ранен етап от разследването му се струваше крайно подозрително.
— За това престъпление — не. Но не забравяй, че компанията ни се разследва и за други неща.
— Аз нямам нищо общо с работата на специалния прокурор. Дойдох, за да разбера нещо повече за брат ти.
В този момент в стаята влезе една жена.
Магнъс я разпозна и не успя да скрие изненадата, която се изписа на лицето му. Жената също изглеждаше стъписана.
— Това е Сигурбьорг Вилхялмсдотир, адвокатката ми — представи я Емилия. — Но виждам, че май вече се познавате.
Последва кратък момент на сконфузено мълчание, докато Магнъс и адвокатката се чудеха какво да кажат.
— Да — каза накрая Магнъс и прочисти гърло. — Познаваме се. Братовчеди сме. — Магнъс колебливо се приближи до Сигурбьорг и я целуна по бузата.
— Ясно — каза Емилия, без да се изненада. Това беше Рейкявик, все пак. Но забеляза, че не са в блестящи взаимоотношения, макар да не знаеше защо. — Има ли някаква пречка да присъстваш на този разговор, Сигурбьорг?
— Не — отвърна Сигурбьорг. — Няма проблем.
— Ние не сме близки — обади се Магнъс и веднага съжали. Така беше, но прозвуча ненужно грубо.
— Добре — каза Емилия. — Ами, хайде да започваме.
— Какво можеш да ми разкажеш за Оскар? — попита Магнъс. Арни извади тефтерчето си. По лицето му се изписа крайна концентрация — беше готов за поредната доза финансов жаргон.
— Той беше чудесен човек — Емилия се запъна. Сякаш този прост въпрос щеше да отключи емоционален изблик, което беше и целта на Магнъс. Но само миг по-късно, тя отново възвърна самообладанието си. — Много умен, енергичен, забавен… Хората го харесваха. Обичаха го. Особено подчинените му.
— А враговете му?
— Той нямаше врагове.
— Е! Хайде сега, Емилия! Не може човек като него да няма врагове!
В очите на Емилия проблесна раздразнение. Не обичаше да й противоречат.
— Да, предполагам, че е имал съперници в бизнеса. Но те не го мразеха. Пресата обичаше да клюкарства за Оскар, но и се нуждаеше от него, за да си продава тиража. По време на демонстрациите някои хора поискаха главата му, но те не го познаваха.
— Клиенти на банката ли? Вложители? Акционери? Сигурно много хора са загубили пари при национализацията на „Одинсбанки“?
— Така е. Но те не обвиняваха брат ми за това. Всички исландски банки се сринаха. С „Одинсбанки“, това стана най-безболезнено.
— Какво ще ни кажеш за личния му живот? Жена му? Или по-скоро бившата му жена.
— Камила ли? Тя бе съкрушена, когато се разделиха. Той имаше любовница и Камила разбра за това… Но това стана преди пет години или повече. След това се разбираха сравнително добре. Той редовно се виждаше с децата, поне докато не се покри в Лондон.
— Имал е гадже рускиня, нали? Таня Прокорова, манекенка.
Емилия потрепери.
— Може да е манекенка, но определено не беше глупава. Оскар бе влюбен до уши. Тя беше спокойна, красива, и го въртеше на малкия си пръст. Аз не я харесвах. След това, естествено, го заряза, щом разбра, че не е толкова богат, колкото тя си мисли. С Клаудия му беше по-добре.
— Венецуелката?
— Да. Бяха си лика-прилика. Тя имаше пари от развода си. Всъщност е с една година по-голяма от него, но не искаше никой да знае това. С нея Оскар беше много по-спокоен. Срещала съм я само два пъти в Лондон, но знам, че му влияеше добре.
— Той познаваше ли много руснаци? Освен Таня.
— Не знам — каза Емилия. — Може би се е виждал с приятелите й по разни коктейли.
— А клиенти на банката?
Сигурбьорг, адвокатката, се прокашля.
Емилия я погледна.
— Боя се, че не мога да обсъждам клиентите на банката.
— Имало ли е клиенти руснаци, с които Оскар да е работел лично?
Емилия не отговори.
Магнъс настоя.
— Пране на пари? Руски бизнесмени, които са загубили много заради „Одинсбанки“?
Сигурбьорг го прекъсна:
— Това са деликатни въпроси. Специалният прокурор разглежда досиетата на всички клиенти на банката. Емилия не иска да влияе на резултатите от разследването му.
Магнъс не й обърна внимание.
— Брат ти е мъртъв, Емилия. Някой го е убил. Искам да помогна на английската полиция да открие престъпника. Трябва да разберем дали убийството има някаква връзка с Русия, особено през Исландия.
— Спокойно, Сигурбьорг — каза Емилия. — Нямало е руски клиенти. Имаше един-двама, но бяха дребни риби. Просто Оскар им нямаше доверие. Това беше правило на банката: никакви връзки с Русия.
— А възможно ли е Таня да го е запознала с някой подозрителен руски бизнесмен, който е търсел къде да си пере парите?
— Не е изключено, но не съм чувала подобно нещо. Пък и се съмнявам. Оскар се пазеше точно от такива хора. Да, беше оглупял по Таня, но тя така и не спечели доверието му.
— Хм — Магнъс не беше убеден. — А семейството? Някакви дрязги там?
— О, Оскар беше пълен отличник в очите на нашите — Емилия каза това без капка завист.
— Дори след като започна кризата?
— Дори тогава. Имам още един брат и една сестра. Брат ни доста се стъписа, когато разбра, че не е толкова богат, колкото си мисли, но въпреки всичко боготвори Оскар. — Емилия преглътна, осъзнала грешката си. — Боготвореше го.
Тя затвори очи. Една сълза се плъзна по бузата й. Непробиваемата й фасада се срути пред очите на Магнъс. Тя подсмръкна.
— Съжалявам — каза Емилия. — Това ли е всичко?
Изведнъж в главата на Магнъс изплува образът на Латаша, шестнайсетгодишно момиче от едно бостънско гето. Бяха застреляли петнайсетгодишния й брат в лицето зад една сграда, няколко часа преди Магнъс да я разпита. Тя беше горда. Нямаше да помага на куките. Беше смела и уравновесена. Майка й лежеше надрусана в спалнята, а сестричката й чакаше да й сменят пелените. Едва когато Магнъс тръгна да си ходи, по бузата на Латаша се стече една сълза и тя го помоли да намери убиеца на брат й.
Магнъс се справи бързо с това: убиецът беше най-добрият приятел на брат й — на четиринайсет години. Скарали се за някакъв откраднат айпод.
Независимо дали ставаше дума за момиче от гетото или за бизнесдама от Исландия, Магнъс винаги съчувстваше на опечалените роднини. Винаги!
— Благодаря, Емилия — каза той. — Може да се върнем пак за още няколко въпроса.
Емилия кимна. Сълзите вече се стичаха свободно и по двете й бузи. Магнъс и Арни излязоха.
Сигурбьорг ги настигна при асансьора. Тя беше няколко години по-голяма от Магнъс, на около четирийсет, и имаше червена коса и широко лице. Макар косата й да беше различен цвят, тя напомняше на Магнъс донякъде за майка му, само че в по-стар вид. Майка му бе умряла на трийсет и пет.
— И той ли ти е клиент, Сиба? — попита я Магнъс, сочейки към викинга на мотора. — Той поне си държи езика зад зъбите.
— Съжалявам, че ти се меся — каза Сигурбьорг на английски. Бе отраснала в Канада и, подобно на Магнъс, се завърна в родината вече на зряла възраст. — Разследването на „Одинсбанки“ от специалния прокурор е изключително важно за ОБиДжи.
Магнъс сви рамене.
— Това ти е работата.
Това правеха адвокатите: възпрепятстваха полицейски разследвания. По този начин функционираше системата и Магнъс отдавна се бе отказал да се бори с това.
— Ето ти визитка — каза Сигурбьорг. — Знам, че избягах миналия път, когато се видяхме, но все пак, обади се, а? Ела на вечеря вкъщи. Искам да те запозная с мъжа си.
Магнъс взе картичката и я зачете. Фирмата му бе позната, а адресът бе на сградата, в която се намираха.
— Добре — каза той. — Ще се обадя.
Но не възнамеряваше да го направи. Искаше тази част от живота му да си остане заключена на сигурно в кутийката си. Сигурбьорг разбра, че Магнъс я лъже и се разочарова.
Влезе в асансьора и изчезна нагоре.
— Семейни вражди, а? — попита Арни, когато с Магнъс тръгнаха към изхода.
— Не знам — каза Магнъс и свъси вежди. — Може да се каже.