Дж. М. Кутси
Дневник на една лоша година (8)

08. За университетите

Това, че университетите били самоуправляващи се институции, никога не е било съвсем вярно. Но това, което университетите трябваше да преживеят през осемдесетте и деветдесетте години, е вече срамно, защото под заплахата да бъдат лишени от финансиране, те позволиха да бъдат превърнати в търговски дружества, а професорите в тях, които до този момент са провеждали изследванията си в условията на пълна независимост, влязоха в ролята на изтормозени чиновници, които трябва да попълват всевъзможни квоти под строгия надзор на професионални мениджъри. И е много съмнително дали изобщо предишният престиж на старото професорство ще бъде някога възстановен.

Коткарник. Представям си я как стои на рецепцията на въпросния коткарник. Моля, заповядайте, настанете се удобно, след миг ще ви донесат Урсула, или предпочитате да видите Тифани?

А преди коткарника? — упорствам аз.

Ами пиши за крикет, викам му аз. Напиши спомените си. Всичко друго, но не и политика. Нещата, за които пишеш, не се връзват с политиката. Политиката означава да оплюваш другия, за да седнеш на мястото му и няма нищо общо с логиката. Пиши за света наоколо. Пиши за птиците. Има цяла банда свраки, които крачат важно-важно в парка, като че ли е техен, би могъл да пише за тях. Къш, чудовища такива, изшътквам ги аз, но те, разбира се, изобщо не ми обръщат внимание. Никакво чело, черепът преминава направо в човка, няма място за мозък.

Онова, което казва за политиката, направо ме успива. Политиката е навсякъде около нас, тя е като въздуха, по-точно като замърсения въздух. Не можеш да се пребориш със замърсения въздух. Най-добре изобщо да не му обръщаш внимание, да свикнеш с него, да се адаптираш.

Във времето, когато Полша е била управлявана от комунистическия режим, е имало дисиденти, които са организирали вечерни курсове в собствените си домове, както и семинари върху творчеството на писатели и философи, отстранени от официалната учебна програма (Платон е бил един от тях). И никой на никого не е плащал, въпреки че може би е имало други форми на отплата. Ако изобщо духът на университетите има шанс да оцелее, нещо от този род трябва да се случи в страните, където образованието е вече изцяло подчинено на комерчески принципи. С други думи, истинският университет може би наистина трябва да се премести в хорските домове и да издава дипломи, чиято единствена стойност ще бъдат имената на учените, които са подписали документа.

Ако толкова държиш на професионална характеристика, трябваше да ми я поискаш в началото, отговаря ми тя. Вместо да ме наемаш, съдейки единствено по външния ми вид. Искаш ли да прекъснем още сега? Мен ме устройва. Тогава ще можеш да си намериш човек, който да отговаря на високите ти изисквания. Или пък ще се обърнеш към някое бюро, както ти предложих в самото начало.

Алан влиза в стаята, докато аз още пиша. Сега пък с какво си се хванала, пита ме. Преписвам на онзи старец, отвръщам му. А той за какво пише, любопитства Алан. За самураи, осведомявам го. Приближава се, наднича над рамото ми и чете. Свидетелства за раждане на животните ли — тоя да не е изперкал? Да не би да иска всички те да бъдат и кръщавани? Клифърд Джон, плъх. Сузан Анабел, плъхкиня. Ами смъртни актове не иска ли? Кога ще дойдеш в леглото?