Дж. М. Кутси
Дневник на една лоша година (24)

24. За лявото и дясното

Следващата седмица ще има федерални избори в Канада и консерваторите се готвят да ги спечелят. Аз съм смаян от това преместване надясно в западните страни. Електоратите могат много добре да видят какво става, да кажем в Съединените щати, където Дясното ще ги погуби, ако може, и въпреки това те гласуват за него.

Плашилото Осама бин Ладен постигна успех, за който не е и сънувал. Въоръжен единствено с автомати „Калашников“ и пластични експлозиви, той и неговите последователи непрекъснато тероризират и деморализират Запада и хвърлят нациите в тотална паника. За най-тираничните, авторитарни и милитаристични кръгове в политическия живот на Запада Осама бин Ладен е като дар свише.

В Австралия и Канада електоратите се държат като подплашени овце. И ето че Южна Африка, където ислямският екстремизъм все още не оглавява списъка с обществени проблеми, започва да прилича на разумния по-голям брат. Каква ирония!

„За мен ти вече си станала незаменима — за мен и за моя настоящ проект. Изобщо не си представям да дам ръкописа си на някой друг. Това ще бъде като да откъснеш дете от родната му майка и да го предоставиш на грижите на непознат.“

Например неговите финанси, казва ми той. Нали ти казах. Например какво ще се случи с авоарите му, след като умре. Аня, той е съвършено некомпетентен, финансов невежа. Има три милиона долара и отгоре — три милиона! — които стоят по банковите му сметки с лихва от четири и половина процента. Като махнем таксите, това прави два и половина процента. Така че всеки ден той на практика губи пари. И знаеш ли какво ще стане с тези три милиона, когато умре? Направил си е завещание с дата септември 1990-а, което не е преразглеждано оттогава и според което всичките му авоари — пари, апартамента и покъщнината в него, както и такива нематериални ценности като авторски права — стават собственост на сестра му. Но сестра му е мъртва от седем години. Проверил съм го. А следващият посочен наследник е някаква благотворителна институция, някаква западнала организация, в която сестра му е работила навремето и която се грижи за лабораторни животни.

Онова, което най-много харесвах в Австралия, когато за пръв път я посетих през деветдесетте години, беше начинът, по който хората се отнасяха един към друг в ежедневието: открито, честно, с едва доловима лична гордост и също толкова едва доловима иронична сдържаност. Сега, петнайсет години по-късно, чувам гласа на самочувствието в това тяхно поведение, който говори с пренебрежение за много неща в онази отминала и вече старомодна Австралия. Докато материалните основи на „старите“ социални отношения се рушаха пред очите ми, тези отношения все повече придобиваха статута по-скоро на външни обноски отколкото на живи културни рефлекси. Австралийското общество може би никога — и слава богу! — няма да стане толкова себично и жестоко колкото е американското, но то като че ли вече върви като сомнамбул по неговите стъпки в същата посока.

Колко странно, да откриеш, че ти липсва онова, което никога не си имал, от което никога не си бил част. Колко странно, да откриеш, че тъжиш за едно минало, което всъщност никога не си познавал.

„Умолявам те, помисли си пак.“

Лабораторни животни ли?

Животни, които са били използвани при лабораторни опити. Така че на практика парите ще отидат за животни. Всичките! И това е неговото завещание, точка. Както вече ти казах, непроменено. Последното му желание в очите на закона.

Виждал ли си завещанието му?

В последната си книга за историята на Европа след 1945-а, Тони Джъд предполага, че през двайсет и първи век може би Европа ще измести Съединените щати като модел, към който останалия свят ще се стреми като пример за материален просперитет, интелигентна социална политика и лична свобода. Но колко устойчиви са ангажиментите по отношение на личната свобода в средите на политическата класа на Европа? Защото има сведения, че някои от националните агенции за сигурност в Европа си сътрудничат, или направо заговорничат, с ЦРУ до такава степен, че всъщност се отчитат пред Вашингтон. За някои от правителствата в Източна Европа САЩ не се притесняват, защото знаят, че са им в кърпа вързани. Тоест може да очакваме повторение на онова положение на нещата, което се случи в Обединеното кралство по времето на Тони Блеър: антиамерикански настроения сред народа, докато правителството играе по свирката на Америка. Може дори, с течение на времето, да видим повторение в част от Европа на онова, което съществуваше в Източна Европа по времето на СССР: блок от национални държави, чиито правителства са — по силата на някаква дефиниция за демокрация — демократично избрани, но политиката в ключови области на страната се диктува от една чужда сила, където на несъгласните им се запушва устата и където народните демонстрации против тази външна сила се потушават брутално.

Единственият светъл лъч в иначе мрачната картина идва от Латинска Америка с най-неочакваното изкачване във властта на шепа народно-социалистически правителства. И сигурно сигналът за тревога вече кънти във Вашингтон: можем да очакваме засилени дипломатически мерки на принуда и сплашване, обявяване на икономическа война или откровена намеса във вътрешните работи.

Твой

Дж. К.

Виждал съм всичко. Завещание, стара кореспонденция с адвоката му, банкови сметки, пароли. Както ти казах, имам следяща програма. И тя следи всичко. Затова е там.

Инсталирал си шпионираща програма на компютъра му?

Интересен е този момент от историята, когато неолиберализмът заявява, че след като политиката най-накрая е изместена от икономиката, старите категории за Ляво и Дясно вече излизат от употреба, но заедно с това по цял свят има хора, които дълго са се смятали за „умерени“, което ще рече, че са се противопоставяли както на крайностите в Лявото, така и на крайностите в Дясното, и именно те може би сега ще решат, че във време, когато Дясното тържествува, идеята за Лявото става достатъчно ценна и не си струва да бъде изоставяна.

Според ортодоксалното неолиберално схващане, социализмът се е провалил и загинал под тежестта на собствените си противоречия. Но дали не е възможно да разгледаме и една друга, алтернативна версия: че социализмът не е рухнал и издъхнал от само себе си, а е бил насила повален на земята, че не е умрял, а е бил убит?

Гледаме на студената война като на период, когато истинската война, тоест горещата война, е била възпирана и държана на разстояние, докато двете конкуриращи се икономически системи, капиталистическата и социалистическата, се съревновавали, за да се види кой ще успее да спечели сърцата и умовете на хората по света. Но дали стотиците хиляди мъже и жени, идеалистично привързани към Лявото, може би дори милиони, които са били затваряни, измъчвани и избивани в продължение на тези години заради техните политически убеждения и публични действия, ще се съгласят с това описание на времето? Та нямаше ли гореща война, която се е водила през целия период на студената война — война, която се е разигравала в килии, затвори и в стаи за разпит по целия свят, за издръжката на която са били наливани милиарди долари, докато най-накрая е била спечелена, докато най-накрая пробитият и очукан кораб на социалистическия идеализъм се е предал и потънал?

Така ли беше всъщност? Дали Аня от апартамент 2514 беше, дори в един пресилен и изсмукан от пръстите смисъл, родната майка на сборника мнения, който прехвърлях на хартия по поръчка на издателство „Митвох Ферлаг“ от Хердерщрасе, Берлин? Не. Оформени под влиянието на моите страсти и предразсъдъци, мненията ми бяха изкристализирали много преди да срещна Аня и до този момент се бяха втвърдили до такава степен — искам да кажа, бяха напълно улегнали и на практика станали непоклатими, — че, ако не броим някоя думичка тук-там, нямаше никаква опасност пречупването им през нейните очи да ги промени.

Вече ти казах. Една малка програмка, кодирана на твърдия му диск с нещо, което прилича на фотоапарат. Напълно невидима е, изобщо не можеш да я забележиш, освен ако предварително знаеш какво търсиш. Никой не може да я открие. Освен това мога всеки момент да я изтрия отвън, ако реша.

Но каква ти е работата да бърникаш там? Защо толкова се интересуваш от неговото завещание?