Дж. М. Кутси (автор)

Произведения

Роман

Сваляне на всички:
fb2.zip epub txt.zip sfb.zip

Биография

По-долу е показана статията за Дж. М. Кутси от свободната енциклопедия Уикипедия, която може да се допълва и подобрява от своите читатели. Текстовото й съдържание се разпространява при условията на лиценза „Криейтив Комънс Признание — Споделяне на споделеното 3.0“.

[±]
Дж. М. Кутси
John Maxwell Coetzee
южноафрикански и австралийски писател
Дж. М. Кутси в библиотеката на Университета в Аделаида (2023)
Дж. М. Кутси в библиотеката на Университета в Аделаида (2023)
Роден
Джон Максуел Кутсѝ
9 февруари 1940 г. (85 г.)
Религияатеизъм
Учил вТексаски университет в Остин
Работил вХарвардски университет
Чикагски университет
Университет на Бъфало (1968 – 1971)
Литература
Жанровероман, есе
Известни творби„В очакване на варварите“
„Живот и страдания на Майкъл К.“
НаградиБукър (1983)
Prix Femina Étranger (1985)
The Irish Times International Fiction Prize (1995)
Букър (1999)
Нобелова награда Нобелова награда (2003)
Повлиян
 
Бекет, Сервантес, Дефо, Достоевски, Фокнър, Форд, Херберт, Кафка, Музил, Паунд, Ричардсън, Рилке, Толстой, Валзер
Семейство
СъпругаФилипа Джубър (1963 – 1980, развод)
ДецаДжизела
Никълъс
Уебсайт
Дж. М. Кутси в Общомедия

Джон Максуел Кутсѝ (собственото име на английски, фамилията на африкаанс: John Maxwell Coetzee, произнася се [kʊt'si][1]), по-известен само като Дж. М. Кутси, е южноафрикански писател, езиковед, преводач и преподавател, двукратен носител на „Букър“ и Нобелов лауреат за литература през 2003 г. Пише на английски език.

От 2002 г. насам живее в Австралия. Виден критик на апартейда в Южна Африка. Отявлен защитник на правата на животните и вегетарианец.

На български са преведени романите му „В очакване на варварите, „Живот и страдания на Майкъл К.“, „Дневник на една лоша година“ и „Позор“.

Биография

Произход и младежки години

Кутси е роден в Кейптаун, провинция Кейп, Южна Африка, на 9 февруари 1940 г. в семейство на африканери.[2][3] Баща му, Захариас Кутси (1912 – 1988), е адвокат и държавен служител, а майка му, Вера Кутси (родена Вехмайер; 1904 – 1986), е учителка.[4][5] Баща му често отсъства, записва се в армията и участва във Втората световна война, за да избегне наказателно преследване. Вера и децата ѝ разчитат на финансовата и другата подкрепа на роднини.[6] Вкъщи семейството говори предимно английски, но Кутси говори африкаанс с други роднини.[4]

По бащина линия той е потомък на холандски имигранти, заселили се в Южна Африка през 17. век[6][7], а по майчина линия – на холандски, немски и полски имигранти.[8][9] Дядото по майчина линия е поляк, наричан с германизираната форма Балтазар дю Биел, но всъщност роден като Балцер Дубиел през 1844 г. в село Царнилас (на немски: Шварцвалд), в част от Полша, анексирана от Прусия. Произходът му е причина за цял живот да се интересува от полската литература и култура, което достига своята кулминация в романа му от 2022 г. „Полякът“.[10]

Кутси прекарва по-голямата част от ранното си детство в Кейптаун и Уорчестър, град в провинция Кейп (днешната Западна Капска провинция), както разказва в своята белетризирана автобиография „Момчешки години“ (1997). Семейството му се премества в Уорчестър, когато той е на осем години, след като баща му губи работата си в държавната администрация.[5] Кутси посещава колежа „Св. Йосиф“, католическо училище в предградието Рондебош на Кейптаун.[11] Следва математика и английска филология в Университета на Кейптаун (UCT), където получава бакалавърска степен с отличие по английски език през 1960 г. и бакалавърска степен с отличие по математика през 1961 г.[12][13]

Кутси се премества в Обединеното кралство през 1962 г. и работи като компютърен програмист за IBM в Лондон и ICT (International Computers and Tabulators) в Бракнел, където остава до 1965 г.[4] Преживяванията му в Англия са разказани в „Младост“ (2002), вторият му том с белетризирани мемоари.

През 1963 г. Университетът в Кейптаун присъжда на Кутси магистърска степен по изкуства за дисертацията му „Творчеството на Форд Мадокс Форд с особено внимание към романите му“ (1963).[4][14]

Академична кариера

Години в САЩ

През 1965 г. Кутси заминава за Университета на Тексас в Остин в САЩ и се записва в курсове по библиография и староанглийски език. Докато е там, преподава на студенти в университета и пише статия за морфологията на езиците нама, малайски и холандски за лингвиста Арчибалд А. Хил[15], който преподава в университета.[16][17] Докторската му дисертация е компютърно подпомаган стилистичен анализ на английската проза на Самюъл Бекет.[18] След като напуска Тексас през 1968 г., той получава докторска степен през 1969 г.[19]

През 1968 г. Кутси започва да преподава английска литература в Държавния университет на Ню Йорк в Бъфало, където остава до 1971 г. В Бъфало започва да пише първия си роман, „Dusklands“[4].

Още през 1968 г. Кутси се опитва да получи постоянно пребиваване в САЩ, но в крайна сметка не успява, отчасти поради участието си в протестите срещу войната във Виетнам. През март 1970 г. той е един от 45-те членове на факултета, които окупират университетската зала „Хейс“ и са арестувани за незаконно проникване.[20] Обвиненията срещу тях са оттеглени през 1971 г.[4]

Университет в Кейптаун

През 1972 г. Коуцзи се завръща в Южна Африка и е назначен за лектор в Катедрата по английски език и литература в Университета в Кейптаун. Повишен е в старши лектор и доцент, преди да стане професор по обща литература през 1984 г. През 1994 г. Кутси става професор по английски език в Ардерн, а през 1999 г. е назначен за почетен професор във Факултета по хуманитарни науки. При пенсионирането си през 2002 г. му е присъден статут на почетен професор.[21][22]

Междувременно до 2003 г. е член на Комитета по социални науки в Чикагския университет.[23]

Аделаида

Дж. М. Кутси на щанда на издателска група „Пенгуин Рандъм Хаус“ на панаира на книгата в Буенос Айрес през 2018 г.

След като се премества в Аделаида, Австралия,[8] Кутси е назначен за почетен научен сътрудник в Катедрата по англицистика на Университета в Аделаида,[24] където неговата партньорка, Дороти Драйвър,[12] е колега преподавател.[25] Към ноември 2023 г. Кутси е вписан като университетски професор-научен сътрудник във Факултета по хуманитарни науки.[26]

Семейство

Кутси сключва брак с Филипа Джубър през 1963 г.[27] Развеждат се през 1980 г. Имат син, Никълъс (роден през 1966 г.), и дъщеря, Джизела (родена през 1968 г.).[27] Никълъс умира през 1989 г. на 23-годишна възраст, след като случайно пада от балкона на апартамента си в Йоханесбург.[5][27][28][29][30][31]

По-малкият брат на Кутси, журналистът Дейвид Кутси, умира през 2010 г.[32]

Партньорката му, Дороти Драйвър, е преподавател в Университета в Аделаида.[12][25]

Признание и награди

Кутси е един от най-високо ценените и награждавани автори, пишещи на английски език.[4][6][12][21] През кариерата си е получил множество награди, въпреки че е известен с това, че избягва церемониите по връчването им.[33]

Библиография

Романи

  • Dusklands (1974)
  • In the Heart of the Country (1977)
    В сърцето на страната. Превод от английски език: Пейчо Кънев. сп. „Съвременник“, кн. 3, 2022, София: Труд.
  • Waiting for the Barbarians (1980)
    В очакване на варварите. Превод от английски език: Иванка Томова. София: Сиела, 2004, 196 с. ISBN 954-649-648-0[34]
    В очакване на варварите. Превод от английски език: Иванка Томова. Пловдив: Жанет-45, 2012, 236 с. ISBN 978-954-491-769-2[35]
  • Life & Times of Michael K (1983)
    Живот и страдания на Майкъл К.. Превод от английски: Надежда Радулова. Пловдив: Жанет-45, 2010, 232 с. ISBN 978-954-491-601-5[36]
  • Foe (1986)
    Господин Фо. Превод от английски език: Пейчо Кънев. сп. „Съвременник“, кн. 1, 2017, София: Труд, 5 – 93.
  • Age of Iron (1990)
  • The Master of Petersburg (1994)
    Господарят на Петербург. Превод от английски език: Пейчо Кънев. сп. „Съвременник“, кн. 3, 2015, София: Труд, 5 – 153.
    Майсторът от Петербург. Превод от английски език: Иглика Василева. София: Алтера, 2023, 308 с. ISBN 9786197217230
  • Disgrace (1999)
    Позор. Превод от английски език: Аглика Маркова. София: Колибри, 2008, 244 с. ISBN 978-954-529-603-1[37]
    Безчестие. Превод от английски език: Аглика Маркова. София: Алтера, 2024, 298 с. ISBN 9786197217254
  • Elizabeth Costello (2003)
  • Slow Man (2005)
  • Diary of a Bad Year (2007)
    Дневник на една лоша година. Превод от английски: Иглика Василева. Пловдив: Жанет-45, 2011, 236 с. ISBN 978-954-491-681-7[38][39][40]
  • The Childhood of Jesus (2013)[41]
  • The Schooldays of Jesus (2016)
  • The Death of Jesus (2019)
  • The Pole and Other Stories (2023)
    Полякът. Превод от английски: Надежда Радулова. София: Алтера, 2025, 136 с. ISBN 9786197217261

Автобиографични романи

  • Boyhood: Scenes from Provincial Life (1997)
  • Youth: Scenes from Provincial Life II (2002)
  • Summertime (2009)
  • Scenes from Provincial Life (2011)
    Житията на животните. сп. „Съвременник“, кн. 2, 2019, София: Труд.

Сборници с разкази

  • The Lives of Animals (Princeton, NJ: Princeton University Press, 1999) ISBN 0-691-07089-X
  • Three Stories (Melbourne: Text Publishing, 2014) ISBN 9781922182562
  • Siete cuentos morales (Barcelona: El Hilo de Ariadna/Literatura Random House, 2018)

Бележки

  1. ↑ Sangster, Catherine. How to Say: JM Coetzee and other Booker authors // BBC News, 1 октомври 2009. Посетен на 7 септември 2013. (на английски)
  2. ↑ Attridge, Derek. J. M. Coetzee and the Ethics of Reading: Literature in the Event. Chicago, University of Chicago Press, 2004. ISBN 978-0-226-03117-0. с. 94.
  3. ↑ Richards Cooper, Rand. Portrait of the writer as an Afrikaner // The New York Times. 2 ноември 1997. Посетен на 9 октомври 2009.
  4. ↑ а б в г д е ж Head, Dominic. The Cambridge Introduction to J. M. Coetzee. Cambridge, Cambridge University Press, 2009. ISBN 978-0-521-68709-6. OCLC 607553629. с. 1–2.
  5. ↑ а б в Price, Jonathan. J. M. Coetzee // Emory University, April 2012. Посетен на 12 януари 2014.
  6. ↑ а б в O'Callaghan, Billy. Trying to unwrap the great Coetzee enigma // Irish Examiner, 22 юни 2013. His Cape ancestry begins as early as the 17th century with the arrival from Holland of one Dirk Couché... (the origin of the name Coetzee)
  7. ↑ A Nobel calling: 100 years of controversy // The Independent. 14 октомври 2005. Посетен на 2 август 2009.
  8. ↑ а б Coetzee honoured in Poznan // Polskie Radio, 10 юли 2012. Посетен на 12 януари 2014. "His maternal great-grandfather was born in Czarnylas, Poland"
  9. ↑ Barnard, Rita. Coetzee in/and Afrikaans // Journal of Literary Studies 25 (4). 19 ноември 2009. DOI:10.1080/02564710903226692. с. 84–105.
  10. ↑ Kusek, Robert. From the Heart of the Country to the European Core: J. M. Coetzee and los polacos // The Cambridge Journal of Postcolonial Literary Inquiry 10 (3). Cambridge University Press (CUP), 24 юли 2023. DOI:10.1017/pli.2023.22. с. 267–286.
  11. ↑ Lowry, Elizabeth. J. M. Coetzee's ruffled mirrors // Times Literary Supplement. London, 22 август 2007. Посетен на 2009-08-02.
  12. ↑ а б в г John Coetzee // Who's Who of Southern Africa. Архивиран от оригинала на 30 юни 2017. Посетен на 12 януари 2014.
  13. ↑ Easton, John. Faculty receive DSPs, named professorships // University of Chicago Chronicle. 23 септември 2003. Посетен на 2 август 2009.
  14. ↑ Laurencin, Madeleine, Rogez, Mathilde. From Computer Programmer to Novelist: J. M. Coetzee's Other Life over the Sea. Presses universitaires de la Méditerranée, 6 ноември 2018. ISBN 9782367813851. с. 255–270. Посетен на 26 ноември 2023.
  15. ↑ Coetzee, J.M. How I learned about America - and Africa - in Texas // 15 април 1984. Посетен на 26 ноември 2023. 15 април 1984, Sunday, Late City Final Edition Correction Appended Section 7; Page 9, Column 1; Book Review Desk
  16. ↑ Archibald A. Hill Papers, 1924-1989 // Посетен на 26 ноември 2023.
  17. ↑ King, D. Archibald A. Hill // Language 70 (1). Linguistic Society of America, 1994. с. 132–140.
  18. ↑ Kellman, Steven G. J. M. Coetzee and Samuel Beckett: The Translingual Link // Comparative Literature Studies 33 (2). 1996. с. 161–172.
  19. ↑ J. M. Coetzee: An inventory of his papers at the Harry Ransom Center // University of Texas, 9 февруари 1940. Посетен на 26 ноември 2023.
  20. ↑ A Rare Interview with Literary Giant J. M. Coetzee // Buffalo News. 13 октомври 2002. с. E1.
  21. ↑ а б Coetzee's literary prowess becomes immortalised // UCT Alumni News. University of Cape Town, 2018. с. 16.
  22. ↑ South Africa's Nobel Prize-winner J.M. Coetzee // 12 януари 2014. Архивиран от оригинала на 12 януари 2014. Посетен на 15 ноември 2023.
  23. ↑ Richmond, Chris. John M. Coetzee // Nobel Faces: A Gallery of Nobel Prize Winners. Weinheim, Wiley-VCH, 2007. ISBN 978-3-527-40678-4. с. 428–429. Посетен на 12 януари 2014.
  24. ↑ JM Coetzee Became an Australian Citizen // Mail & Guardian. 6 март 2006. Посетен на 31 август 2011.
  25. ↑ а б Professor Dorothy Driver // University of Adelaide, 16 януари 2015. Посетен на 16 ноември 2023.
  26. ↑ Professor John Coetzee // 29 март 2022. Посетен на 16 ноември 2023.
  27. ↑ а б в J. M. Coetzee // The Nobel Foundation, 2003. Посетен на 1 август 2009.
  28. ↑ Gallagher, Susan. A Story of South Africa: J. M. Coetzee's Fiction in Context. Cambridge, MA, Harvard University Press, 1991. ISBN 0-674-83972-2. с. 194.
  29. ↑ Scanlan, Margaret. Incriminating documents: Nechaev and Dostoevsky in J. M. Coetzee's The Master of St Petersburg // Philological Quarterly 76 (4). 1997. с. 463–477.
  30. ↑ Pearlman, Mickey. J.M. Coetzee again sheds light on the 'black gloom' of isolation // Star Tribune. 18 септември 2005. с. 14F.
  31. ↑ Head, Dominic. JM Coetzee: A Life in Writing, By JC Kannemeyer, Trans. Michiel Heyns // The Irish Times, 3 август 2013. Посетен на 2022-01-07.
  32. ↑ Whiteman, Kaye. David Coetzee obituary // The Guardian, 26 март 2010. Посетен на 12 януари 2014.
  33. ↑ Lake, Ed. Starry-eyed Booker Prize // The National. 1 август 2009. Архивиран от оригинала на 12 януари 2014. Посетен на 1 август 2009.
  34. ↑ Амелия Личева, „Отвъд варварството“ Архив на оригинала от 2013-10-19 в Wayback Machine., рец. във в. „Култура“, бр. 3, 23 януари 2004 г.
  35. ↑ Откъси от „В очакване на варварите“ Архив на оригинала от 2013-10-19 в Wayback Machine. на сайта на издателство „Жанет-45“.
  36. ↑ Йордан Ефтимов, „Живот и страдания на Майкъл К.“, рец. в „Sofia Live“, 14 януари 2011 г.
  37. ↑ Откъс от „Позор“ Архив на оригинала от 2013-10-19 в Wayback Machine. на сайта на вестник „Политика“, 18 април 2008 г.
  38. ↑ Бойко Пенчев, „Mea culpa“, рец. във в. „Капитал“, 19 април 2011 г.
  39. ↑ Марин Бодаков, „Кутси е тук“, рец. във в. „Култура“, бр. 10 (2628), 18 март 2011 г.
  40. ↑ Оля Стоянова, „Дж. М. Кутси разказва една история на три гласа“, рец. във в. „Дневник“, 31 март 2011 г.
  41. ↑ Дуайт Гарнър, „В една потисната земя страстта е тежко бреме“, рец. в Портал за култура, изкуство и общество, 3 септември 2013 г.

Външни препратки

Нормативен контролРедактиране в Уикиданни